Определение № 1130 от 11.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500660 по описа за 2025 година Производството е по реда на. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Софийска вода" АД срещу Определение № 205 о т 21.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 576/2023 г. по описа на РС – Сливница, с което съдът е допълнил Определение № 116/11.03.2024 г. по същото дело, като е осъдил дружеството – жалбоподател да заплати на А. В. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева.

Жалбоподателят твърди, че определението на районния съд е неправилно, тъй като при подадено възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК и последвалото й обезсилване разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения била неприложима. В случая по аналогия следвало да се зачете правилото на чл. 6, т. 5 от същата Наредба и възнаграждението на процесуалния представител на длъжника следвало да се определи като "за изготвяне на други молби".

Следвало съдът да вземе предвид и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 по преюдициално запитване, според което съдът не е обвързан от Наредба № 1/2004 и при липса на оправдан интерес следва да не я прилага.

Искането е за отмяна на обжалваното определение и намаляване размера на възнаграждението на адвоката на длъжника.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва. Твърди се, че жалбоподателят не е направил своевременно възражение за недължимост или прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като оплакване в този смисъл е направено за първи път с частната жалба.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното.

1

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Спорният пред настоящата инстанция въпрос е не дължат ли се разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, а по кой ред се определя размерът на възнаграждението на адвоката, когато срещу заповедта по чл. 410 ГПК е подадено възражение и е последвало обезсилване на заповедта и прекратяване на производството по делото, тъй като действията на адвоката по същество се свеждат само до фактическото попълване на образеца за възражение. В тази хипотеза спорен е въпросът дали приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или правилото на чл. 6, т. 5 от същата Наредба.

Нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата регламентира в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението на адвоката да се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. По приложението на тази разпоредба е формирана обаче константна практика на ВКС, съгласно която процесната норма не намира приложение по отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, защото същата норма касае единствено минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното производство, при направено искане за издаване на заповед за изпълнение.

Действието процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи. Ето защо на основание § 1 от ДР от тази наредба възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие.

Определянето на възнаграждението по аналогия в конкретния случай, а именно – за извършване на процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде извършено по правилата на чл. 6, т.

5, предл. последно от Наредбата, а именно - подаване на "други молби". В случая се касае за попълване на индивидуализиращите данни на длъжника в бланкова форма на възражение по чл.414 ГПК, която не само се връчва лично на длъжника като приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото й съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът лично и без използването на квалифицирана адвокатска защита да го попълни. По възражението с правно основание чл. 414 ГПК заповедният съд не дължи произнасяне, а дава указания на молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, поради което същото няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не представлява израз на материалноправната защита на длъжника.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че фактическата и правна сложност на конкретния спор, и предвид естеството на регулираните правоотношения не предполагат присъждане на възнаграждение над 2 установения в Наредбата минимум.

При тези данни се налага убеждението, че за процесуалното действие по депозиране на възражение по чл. 414 ГПК от процесуалния представител на длъжника на основание чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега НВАР) се дължи възнаграждение в минимален размер от 200 лева., в който смисъл присъдения от районния съд размер следва да се редуцира.

В подкрепа на горното се явяват и мотивите в съдебната практика по сходни казуси, обективирани в: Определение № 2104 от 29.07.2024 г. на ОС – Пловдив, по в. ч. гр. д. № 2023/2024 г.; Определение № 2458 от 24.10.2022 г. , на ОС – Пловдив, по в. ч. гр. д. № 2508/2022 г.; Решение № 58/07.04.2022 г. по в. т. д. № 295/2021 г., на Великотърновски апелативен съд; Определение № 358/29.04.2024 г., по възз. т. д. № 399/2023 г. , на ОС - Ст. Загора; Решение № 224 от 18.10.2019 г., по в. т. д. № 208/2019 г. , на Варненския апелативен съд;

Определение № 45 от 23.01.2019 г., на ВКС, по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 140 от 19.03.2020 г., на ВКС, по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК.

Ето защо частната жалба се явява основателна, което обуславя обжалваното определение да бъде отменено и вместо него на основание чл.

248, ал. 1 ГПК да се постанови допълване на постановеното под делото определение в частта за разноските, като в полза на А. В. А. бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Воден от горното Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 205 о т 21.04.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 576/2023 г. по описа на РС – Сливница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Определение № 116 от 11.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 576/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, адрес: бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 3, Бизнес център Интерпред, да заплати на А. В. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „Г.Б.“ 22, вх. А, ап. 3, чрез адв. Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 200 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4