Определение № 609 от 15.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Велико Търново, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 вр. чл. 278, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от „М.“ АД гр.С., чрез юрисконсулт Ж. Т. против Определение № 589 от 15.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2362/2023 г. по описа на РС – В.Търново, с което е изменено решението в частта за присъдения адвокатски хонорар на адвокат А. Д. в размер от 480 лв., на 403.51 лв., за осъществено процесуално представителство на ищцата. Изложени са съображения в насока, че не била съобразена фактическата и правна сложност по делото при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, както, че и върху това възнаграждение не се дължал ДДС Моли съда да измени обжалваното определение, като адвокатския хонорар да бъде определен в минимален размер по Наредба №1/2004г. или евентуално - да бъде присъден в размер без ДДС.

Постъпил е отговор от Р. И. Ш., чрез пълномощника й адвокат А. Д., в който счита частната жалба за процесуално недопустима. Излагайки подробни съображения по отношение правната и фактическа сложност на делото и анализирайки съдебната практика, касаеща адвокатските възнаграждения и режима на ДДС, моли съда да потвърди атакуваното определение.

Великотърновският окръжен съд, като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С решение № 181/15.01.2024г. по гр.д. № 2362/23г. на РС В.Търново, са прогласени за нищожни клаузи в договор за кредит между страните, като на основание чл.55 от ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищцата сума от 274.89 лв., а искът до пълния предявен размер от 327 лв. е отхвърлен, като неоснователен. С решението е осъден ответника да заплати на пълномощника на ищцата адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. и на основание чл.38 от ЗА.

По инициатива на „М.“ АД, е постановено обжалваното определение № 589 от 15.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2362/2023 г. по описа на РС – В.Търново, с което е изменено решението по делото в частта за адвокатското възнаграждение на адвокат А. Д. от сумата 480 лв., на сумата 403.51 лв.

Жалбата е процесуално допустима. Според разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК 1 определението за разноските може да се обжалва от всяка от страните по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е определил размера адвокатското възнаграждение за адвоката на ищцата по делото на основание чл.38 от ЗА и съобразно критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът на опредения адвокатски хонорар от 403.51 лв. е справедлив и обоснован, като същия съответства на сложилата се фактическа и правна сложност по делото. Съдът съобразява и най-новото решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01.2024 г., което преодолява ограниченията на Наредба № 1/2004г. по отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела. В този смисъл и по реда на чл.78, ал.5 от ГПК следва да съобрази както фактическата и правна сложност на делото, така и отделеното време, усилията на адвоката. В случая съдът намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищцата, определено от първоинстанционния съд по реда на чл.38 от ЗА за процесуалното представителство по делото, ще доведе до явното му несъответствие с положените от адвоката усилия за защита на страната в това производство.

Съдът в настоящият си състав приема, че върху възнаграждението на адвоката по чл.38, ал.2 от ЗА не се дължи ДДС, тъй като е необлагаема доставка по смисъла на чл.2 от ЗДДС. Адвокатската помощ по чл.38, ал.1 от ЗА представлява безвъзмездна услуга и тя не подлежи на облагане с данък добавена стойност. Видно от мотивите на първоинстанционния съд, адвокатския хонорар на адвокат Д. е присъден на основание чл.38 от ЗА, като при определянето му не е включван ДДС.

По изложените съображения съдът намира въззивната частна жалба на „М.“ АД за неоснователна, като обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 589 от 15.03.2024 г., постановено по гр. дело № 2362/2023 г. по описа на РС – В.Търново, с което е определено възнаграждение на адвокат А. Д. в размер на 403.51 лв. за осъществено процесуално представителство на ищцата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2