Решение № 376 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100501801 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.07.2023г., постановено по гр.д. № 59778/2019г. на СРС, ГО, 123 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу С. Н. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу ответника за следните суми: за сумата от 516, 53 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. “****, абонатен номер 22110 и за сумата от 106, 25 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2014г. до 13.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41450/2017г. по описа на СРС, ГО, 123 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до 1 необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилна преценка на доказателствената сила на приетите по делото съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че не следва да кредитира експертните заключения, тъй като същите са изготвени от вещите лица на база оспорени в процеса документи и на база документи, които не са приети като доказателства по делото. Жалбоподателят счита тези доводи за неоснователни, тъй като всички документи, въз основа на които са изготвени заключенията по приетите в производството пред СРС експертизи, се базират на приети по делото като писмени доказателствени средства документи. От същите се установявало по несъмнен начин както съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, така и количеството на доставената и потребена от ответника топлинна енергия. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.

Въззиваемата страна С. Н. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателство и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

2

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът С. М. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, бул. “**** и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения въз основа на презюмиран договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД.

По отношение размера на вземането за главница:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на неоспореното от ответника заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско 3 измерване. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.

Вещото лице е констатирало, че за топлоснабдения имот не е начислявана сума за отопление и за битово горещо водоснабдяване, а единствено за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като същата е изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.

При липсата на заявено в срока и по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза от страна на ответника и с оглед липсата на други доказателства, които да опровергават заключението на вещото лице, се налага извод, че същото следва да се кредитира. В този смисъл съдът счита за неоснователни наведените от ответника възражения, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия, че не са били отчислявани технологични разходи на абонатната станция, че доставената топлинна енергия била отчитана въз основа на технически неизправно средство за търговско измерване. Освен това следва да се посочи, че съдебната практика приема, че ако експертно заключение се базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна в процеса възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да събере тези доказателства и да осигури възможност за оспорването им. В случая обаче ответникът не е релевирал възражения срещу достоверността на документите, върху които се основават изводите на вещото лице, и с които същият се е снабдил след извършването на съответната проверка в ищцовото дружество и при третото лице-помагач. С оглед изложеното наведените в отговора на исковата молба възражения относно липсата на доказателства за количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия са неоснователни.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от 4 общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, свидетелства за проверка на средство за търговско измерване и индивидуални справки за отопление и топла вода.

Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответникът се явява задължено лице за стойността на потребената топлинна енергия.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период – м.05.2014г. до м.04.2015г., с включени изравнителни сметки възлиза на 253, 26 лева. Вещото лице е посочило, че няма данни за извършени плащания на задължението от абоната, както и че в претендираната главница от 516, 53 лева са включени задълженията за предходен отчетен период – конкретно за отоплителен период от м.05.2013г. до м.04.2014г. С оглед изложеното се налага извод, че предявеният иск е основателен до размер на сумата от 253, 26 лева – стойност на топлинна енергия, доставена в имота за заявения в исковата молба процесен период от м.05.2014г. до м.04.2015г.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

С оглед заявения исков период на претенцията приложими са действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 32, ал. 1 от същите Общи условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и 5 фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал.