Решение № 32 от 21.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Стара Загора, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530202316 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 9399/ 13.06.2025 година, издадено от началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с което на Т. П. Б., ЕГН **********, с адрес:с.Сърневец, общ.Бр.Даскалови, обл.Стара Загора, на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 2500 лева, за допуснато административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл.2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят, чрез адв.А. С. – АК – Стара Загора твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично и не се представлява. В писмено становище адв.А. С. – АК – Стара Загора поддържа жалбата и претендира разноски.

1

Въззиваемата страна – началник на отдел "Оператаивен контрол" и контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, в качеството му на административнонаказващ орган, счита жалбата за неоснователна и моли наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от гл. юрк. Стойчкова. Представя писмено становище и претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление, приема:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна - наказаното лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателна санкция, а разгледана по същество жалбата е основателна.

С акт за установяване на административно нарушение е установено, че на 19.05.2025 г. в 14: 11 часа, на път 1-5, км. 217+700, в посока гр. Казанлък - гр. Стара Загора, жалбоподателят Т. П. Б., ЕГН ********** е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, модел „ТГА 41.410“, с per. № ***. В процеса на извършената проверка е направено измерване, при което е констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1. 36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.050 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 7.050т. Измерването е извършено с техническо средство: електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел „TENZOVAHY“, тип „PW-10“, № К0200009 и ролетка № 5 м/. на ППС превозвало бетон.

Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС Т. П. Б., ЕГН ********** е осъществявал движение на извънгабаритно МПС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по 2 смисъла на чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение, издадено по реда чл. 8, ал.

1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

В съставения на 19.05.2025 г. АУАН с № 0010835 нарушението на водача Т. П. Б., ЕГН ********** е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл.

37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя, който го е подписал без възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт.

Въз основа на АУАН с № 0010835/19.05.2025г г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 9399/ 13.06.2025 г. на началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, оправомощена със Заповед № РД-11560/02.05.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в обстоятелствената част на което, административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. Административнонаказващият орган е приел, че Т. П.

Б., ЕГН **********, като водач на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пред. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.

1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата му е определил и наложил административно наказание "глоба" в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан актосъставителят Е. Г. Г., на длъжност инспектор в дирекция "Анализ на риска 3 и оперативен контрол" при АПИ - София. От показанията му се установява, че на дата 19.05.2025 г. в 14: 11 ч., на път I-5, км. 217+700 спрял за проверка посоченото МПС с четири оси, което превозвало бетон в посока гр.Казанлък гр. Стара Загора. След извършена проверка установил, че е извършено нарушение. Сумата на натоварване била над 26 тона, при максимално натоварване 19 тона. Измерването било извършено с електронна везна, като това се случвало в статичен режим, изчаквало се да се запамети записа и така преминавал с всяка ос поотделно върху везната. Натоварването било с над 7 тона над допустимото. В показанията си посочва, че водача Т. П. Б. не е представил разрешително.

Видно от представеното и прието по делото свидетелство за регистрация, товарен автомобил с рег. № *** е собственост на "Бригада" ЕООД, гр. Павел Баня, с БУЛСТАТ 123738419. Съдът, след служебна справка установи, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е лицето Н.Х.Х..

В съдебно заседание е разпитан и свидетелят Р. Й. Г., свидетел при съставяне на АУАН. В показанията си сочи, че колегата му спрял нарушител, видял как се е извършило замерването. Извършили проверка с електронна везна и констатирали претоварване с над 7 тона.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като последователни, логични и кореспондиращи с приетите писмени доказателства.

В изпълнение на задълженията си за служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 2500 лева е незаконосъобразно, поради следните обстоятелства:

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата, вр. с чл.

7, ал. 1, т. 5, б. "в", вр. с чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата.

Към настоящия момент, съдът следва да съобрази постановеното с 4

Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2023 г., с което се разрешава въпроса относно правната квалификация, под която следва да се подведе отговорността на водача, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство.

Лицата, които имат задължението да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид. Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т. e. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор (както е в настоящия случай), сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата.

След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл.

24, ал.

1 от

ЗАНН, според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

5

Поради горепосочените съображения, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

Административните наказания са форма на държавна принуда репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определен субект, поради което е недопустимо разширителното тълкуване на административнонаказателните разпоредби.

По делото се установи въз основа на приетото свидетелство за регистрация, че административно наказаното лице единствено е извършвало действия по превоз, но не е собственик на процесното МПС. Затова и не може да бъде субект на наказанието по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата и основание за налагане на предвидената в посочената разпоредба административна санкция.

По гореизложените мотиви, съдът прави несъмнен извод, че е неправилно посочена правната квалификация на административното нарушение, което всякога е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като от една страна е налице формално нарушение на материална разпоредба, а от друга – нарушава се възможността на нарушителя да разбере административното нарушение и адекватно да организира защитата си.

Разглежданият порок на наказателното постановление е съществен и прави безпредметно разглеждането на административното нарушение по същество.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление № 9399/ 13.06.2025г. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на жалбоподателя 6 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 368.13евро /720 лева/.