Определение № 851 от 04.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. Благоевград, 30.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500796 по описа за 2023 година и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба с вх.№ 13041/22.06.2023г., подадена от „Арес газ“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес: гр.София, ул.“адрес“ № 36, ет.2, представлявано от изпълнителния директор В. Р., чрез пълномощник – адв.Л. М., срещу Определение № 909/05.06.2023г., постановено по гр.д.№ 146/2023г. по описа на РС Благоевград.

С частната жалба се обжалва определение № 909/05.06.2023г., постановено по гр.д.№ 146/2023г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответната страна за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС София – по седалище на ответника. Оспорва се извода на първоинстанционният съд, че ищцата притежава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. Сочи се, че става дума за физическо лице, което няма качеството на потребител по ЗЗП. Изтъква, се, че ищцата не е страна по договор № В – 101 876/29.03.2018г. за продажба на природен газ и поради това тя няма качеството на потребител и не може да се позовава на разпоредбите на чл.13 ГПК. Сочи, че жалбоподателят не е бил уведомен за смъртта на титуляр и съответно за това дали има наследници и дали те са приели наследството, включващо процесния апартамент., както и не е ясно кой ползва жилището. Уточнява се, че по отношение на „Арес газ“ ЕАД е неприложима т.12 от §13 от ДР на ЗЗП, тъй като не предоставя финансови услуги.

Сочи се, че жалбоподателят притежава лицензия за разпределение на природен газ и обществено снабдяване от краен снабдител с природен газ за обособена територия „Запад“, издадени от Комисия по енергийно и водно регулиране, като по смисъла на Закона за енергетиката, разпределение на топлинна енергия и снабдяване с топлинна енергия е съвсем друг вид доставка и друг вид енергия.

При поддържане на твърдения и оспорвания в горната насока се иска отмяна на определение № 909/05.06.2023г., в частта, с която искането на ответника за прекратяване на делото като неподсъдност на сезирания съд и препращане на спора към компетентния съд РС София.

На основание чл.277 ГПК е поискано спиране на производството по гр.д.№ 146/2023г. по описа на РС Благоевград до произнасяне на ОС Благоевград по спора относно подсъдността.

1

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК от насрещната страна е постъпил отговор. Частната жалба се определя като неоснователна, а обжалваното определение в оспорваната част, като правилно и законосъобразно.

Счита се, че възражението на жалбоподателя относно качеството на ищеца на потребител е неоснователно. Твърди се, че В. П. е съпруга на лицето Б.П., починал на 03.12.2020г., който по време на брака си с ищцата е сключил с ответното дружество договор за доставка на природен газ за семейното жилище, в което са живели съпрузите, като след смъртта на съпруга си, ищцата е продължила да ползва слугите на доставчика на газ и да заплаща дължимите се сметки в продължение на две години. Последният факт се сочи, че е бил известен на дружеството с подписването на 19.12.2022г. от В. П. на протокол, като наследник на титуляр Б.П..

При поддържане на твърдения в горната насока се поддържа тезата, че ищецът има качеството на „потребител“ по см. на § 13, т.1 от ЗЗП, а ответната страна има качеството на „доставчик“ по см. на § 13, т.3 от ЗЗП, поради което са налице изискванията на чл.113 ГПК и искът е предявен ред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя и на това основание частната жалба следва да се остави без уважение.

Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими, доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /така т. 9в от ТР № 1/09.12.2013г. на ВКС по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, която е подадена в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 146/2023г. по описа на РС Благоевград е образувано по искова молба от ищеца В. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: Благоевград, ул. "адрес" №37, ет.

3 против „АРЕСГАЗ" ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1301, р-н Триадица, ул. адрес № 36, ет. 2.

С исковата молба е поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника „АРЕСГАЗ" ЕАД, ЕИК ************, сумата от 829,50 лева, представляваща служебно начислена от доставчика сума за природен газ по Дебитно известие №0000343667/06.12.2022г. и Фактура №1010145833/31.12.2022г.

След връчване на препис на исковата молба н ответника в срока за отговор по чл.131 ГПК от ответната страна „АРЕСГАЗ" ЕАД е направено възражение за неподсъдност на делото пред сезирания съд и е поискано прекратяване на производството и изпращането му за разглеждане от компетентния съд – РС София.

С определение № 909/05.06.2023г., постановено по реда на чл.140, ал.1 и сл. ГПК, с произнасянето по всички предварителни въпроси, включително и тези по доказателствата и проект на доклад по делото, първоинстанционният съд се е поизнесъл и по възражението на ответната стана за неподсъдност на делото пред сезирания съд и оставил това възражение без уважение. За да остави възражението на ответника без уважение съдът е мотивирал, че се касае до спор с ищец, който има качеството на потребител по см. на §13, т.1 и т.12 от ДР на ЗЗП, като физическо лице - ползвател на топлинна енергия, чиито настоящ адрес съвпада с адреса на сезирания съд.

При така установеното, частната жалба е неоснователна:

Легалната дефиниция на понятието „потребител“ е дадена в разпоредбата на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП. „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.”

Разпоредбата на чл.113 от ГПК, в редакцията й след изменението от ДВ, бр.

100/2019г., предвижда исковете на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

2

Приложното поле на чл.113 от ГПК е предмет на обсъждане в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022г.по тълкувателно дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, в които е разяснено, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в §13,т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други приложими по съответния правен спор закони, като характеристиките на понятието "потребител" се свеждат до това, че като страна по договор с търговец потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с даденото в чл.2, б."б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски договори, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец.

За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства.

При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл.113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4 §2, б.е, чл.12, 114 и 169 ДФЕС/ и чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите.

При така цитираното легално определение на понятието потребител и задължителното тълкуването, дадено в посоченото тълкувателно решение, следва извода, че ищецът има качеството на „потребител“ по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Касае се до физическо лице, което е собственик на имот, до който ответното дружество е доставяло природен газ с договор, сключен със съпруга на ищеца, като доставката цели задоволяване на лични нужди на семейството като цяло, а не за осъществяване на търговска или стопанска дейност от ищеца. За наличието на договор за доставка на природен газ, т.е. за ползване на този вид услуга, законът не е установил сключването му в определена, включително писмена, форма за валидност. Достатъчно е да се установи, че се касае до реално, фактическо ползване от ищеца на определена по вид услуга от доставчик на такава, чиято основна дейност е именно в сферата на доставяне на съответната услуга. В случая ищецът твърди, че е ползвател на имот, до който ответното дружество е доставяло природен газ. Отделно от това – сключените по време на брака сделки от единия съпруг, за задоволяване нужди на семейството като цяло и при липса на данни за избрана разделност в имуществените отношения между съпрузите – обвързват и двамата съпрузи, включително и за възникналите по тях насрещни задължения, като отговорността им в тези случаи е дори по силата на закона солидарна –арг. чл.20 вр. с чл. 32 СК. Поддържането от ищеца на фактически твърдения в горната насока, както и доказателствата по делото са достатъчни, за да се приеме, че се касае до спор с ищец, имащ качеството на потребител, а на ответната страна на доставчик на такава услуга, което сочи, че по отношение на заявения спор е приложима разпоредбата на чл.113 ГПК, относно подсъдността.

Ето защо обжалваното определение в оспорваната част следва да се потвърди като 3 правилно и законосъобразно. В съответствие с разпоредбата на чл.113 ГПК, съдът не е уважил възражението на ответната страна относно неподсъдност на спора пред сезирания съд.

По арг. на т. 9в от ТР № 1/09.12.2013г. на ВКС по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС определенията на въззивния съд, с които се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставено без уважение възражение за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване .

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 909/05.06.2023г., постановено по гр.д.№ 146/2023г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответната страна „Аресгаз“ ЕАД за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС София.