Решение № 44 от 23.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Илияна Т. Балтова

Кремена Ил. Лазарова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20212001000053 по описа за 2021 година

Делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение №21/19.03.2021 год. по т.д.№2750/2019 год. по описа на ВКС, ІІ т.о. е прогласено за нищожно решение №56/28.06.2019 год. по т.д.№84/19 год. на БАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от К.К ДС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Я., ж.к.“И. ул.“С. №*, с ЕИК ***, против решение № 3 от 20.02.2019 г. по т.д. № 10/2018 г. на ОС-Ямбол, с което е уважен предявения от съдружника СТ. ИВ.

ИВ. иск за прекратяване на дружеството на осн.чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че извода на съда за наличие на важни причини по см.на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ, водещи до основателност на искането за прекратяване на дружеството, е необоснован и е в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява се, че 1 съдът въобще не е коментирал възраженията на въззивника за това, че влошените отношения между съдружниците, притежаващи равни дялове, не съставляват „важни причини“, че общото събрание на съдружниците не е приемало ГФО в значителен период от време единствено по вина на въззиваемия (управляващ счетоводството чрез свои близки), не са коментирани мотивите в протоколите на общите събрания относно причините за неприемане на ГФО, не са коментирани възраженията за достоверността на свидетелските показания и писмените доказателства относно търговския оборот на дружеството за 2018 год. Това е довело до постановяване на решение в нарушение на процесуалните правила поради липса на пълен анализ на доводите на ответната страна и на всички доказателства. Излага се становище, че изводите на икономическата експертиза за трайна липса на рентабилност не могат да послужат като основание за прекратяване на дружеството. Според въззивника, липсата на публични задължения и на задължения към други кредитори означава, че не са застрашени отношенията на търговеца с други стопански субекти. Твърди се, че в исковия период не се е налагало вземане на решения, свързани с дейността на дружеството и отсъствието на такива не пречи дружеството да развива дейност, което е факт.

Сочи се, че неправилно в мотивите на обжалваното решение се коментира отмяна на решение на общото събрание на съдружниците по т.д.№118/2013 год. на ЯОС, което не е свързано с търговската дейност.

Заявява се, че „важни причини“ по смисъла на закона за прекратяване на дружеството могат да бъдат интересите единствено на дружеството, не на отделните съдружници. Твърди се, че предприятието е работещо, с нает персонал, без задължения, създаващи опасност за кредиторите, поради което нежеланието на единия съдружник да работи за дружеството не представлява „важна причина“ по см.на закона и неговият интерес е без значение за спора.Сочи се, че въпреки установените факти – производствена и търговска дейност, липса на задължения и пр., съдът е направил необоснован извод за основателност на претенцията по чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ.

Въззивникът моли решението да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което исковата претенция да се отхвърли.

2

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от СТ. ИВ. ИВ.. Оспорва въззивната жалба и счита решението за правилно.

Твърди, че възникналите през 2012 год. непреодолими противоречия между съдружниците и управители на дружеството са повлияли и обусловили разстройството на дружествените работи, предвид невъзможността да бъдат вземани общи решения. Сочи се, че в периода 2013 – 2016 год. дейността на дружеството е прекратена и това е видно от депозираните ГФО пред ТР на АВ. Заявява се, че през 2016 год. стойностите на приходите и разходите са нулеви и не е приет ГФО. Твърди се, че след 2016 год. и до сега дружеството не извършва дейност и поради това поетапно са прекратени трудовите правоотношения с работниците. Твърди се, че през 2011 год. съдружникът Ш. е регистрирал свое дружество с идентичен предмет на дейност – „Д. ООД, което дружество осъществява дейността си в имота и базата на К.К ДС“ ООД в гр.Ямбол, ползва машините на К.К ДС“ ООД и работи с над 90% от клиентите на въззивното дружество. Сочи се, че в периода след образуване на настоящото производство дружеството е издало незначителен брой фактури за продажби, а фактурите за доходи от наем и от префактурирана ел.енергия не водят да извод за работещо предприятие. Твърди се, че натрупаните публични задължения са погасени след проведено принудително изпълнение.

Въззиваемият настоява, че дейността на предприятието е прекратена за продължителен период от време и не може да бъде осъществявана занапред, не могат да се вземат решения от съдружниците, непреодолимите противоречия водят до невъзможност за функциониране на органите на управление и така установените факти водят до извод за наличие на важни причини по см.на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Ямбол, ищецът СТ.

3

ИВ. ИВ. поддържа, че съдружниците, притежаващи равни дялове от капитала на К.К ДС“ ООД, са във влошени отношения и това препятства вземането на решения от общото събрание, вкл.такива за приемане на ГФО и отчитане дейността на предприятието. Поддържа, че дружеството е преустановило търговска дейност за продължителен период от време, че трайната липса на търговска дейност и рентабилност обосновават невъзможност за функциониране, създават опасност за дружественото имущество и за интересите на кредиторите. Твърди се, че непреодолимите противоречия и влошените отношения между съдружниците водят до невъзможност органите за управление да функционират и прекратяването на дружеството се явява единствен способ за защита и на интересите на съдружниците чрез съхраняване на придобитото имущество.

С обжалваното решение претенцията е уважена, като е прието от съда, че са налице „важни причини“ по см. на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ – влошени отношения между съдружниците от 2012 година, неосъществяване на търговска дейност в продължителен период от време, а след възстановяването й – продажби на стоки и продукция в нищожни размери, липса на рентабилност и зависимост на дружеството от външни източници.

Въззиваемият е легитимиран да предяви претенция по чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ, тъй като е съдружник, притежаващ повече от 1/5 от дяловете от капитала на К.К ДС“ ООД.

От фактическа страна е безспорно, че отношенията между съдружниците в К.К ДС“ ООД са влошени отдавна – от 2012 година. От служебна справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че то е било регистрирано по ф.д.№893/2000 год. на ОС Ямбол под първоначалното наименование „М.“ ООД от трима съдружници – С.И., Димитър Шкодров и Здравко Георгиев, всеки притежаващ по 17 дяла от капитала. С решение №505/15.04.2002 год. са вписани промени, изразяващи се в придобиване на дяловете на З. Г. от другите двама съдружници поравно – всеки придобива по 8 дяла и един се придобива от двамата общо. Промяната във фирменото наименование от „М.“ ООД на К.К ДС“ ООД е вписана с решение №1839/19.12.2002 год. по ф.д.№893/2000 год. С решение №953/14.06.2004 год. е регистриран клон на дружеството в гр.Царево. С решение №829/10.04.2007 4 год. са вписани промени в предмета на дейност. С вписване *** дружеството е пререгистрирано в ТР, като оттогава и досега съдружници и управители са С.И. и Д. Ш., с равен размер на дялово участие и с представителни права заедно и поотделно.

Дружеството е обявило в ТР финансовите си отчети за периода 20072010 година. Заявило е за обявяване ГФО за периода 2011 – 2015 год., но е постановен отказ № ***/15.01.2020г., основан на съображението, че общото събрание на съдружниците не е взело решение за приемането им. Към заявление *** е бил приложен протокол от проведено на 28.06.2016 год. общо събрание, от който се установява, че са присъствали и двамата съдружници, но не са успели да постигнат съгласие по приемането на отчетите поради несъгласие с оповестените в тях данни. Обявени са ГФО за 2016 и 2017 год., но без към заявленията да се били представени протоколи от решения за съдружниците за приемането им. Подадените отчети за 2018 и 2019 год. са в процес на обработване, като към втория е подадена декларация от управителя Ш, по чл.62а ал.2 т.2 от Наредба №1/2007 год. за това, че отчета е приет от общото събрание на съдружниците. Такова решение обаче по делото не се представя.

От фактическа страна е безспорно също, че всеки от съдружниците е регистрирал свое дружество през 2011 година – Ш. е регистрирал „Д. ООД с ЕИК ***, а И. – К.К СМ“ ЕООД с ЕИК ***.

Съдебната практика последователно приема, че „важни причини“ по смисъла на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ са различни факти и обстоятелства, които следва да се преценяват от съда по два критерия – 1.преценката да изхожда винаги от интереса на дружеството с ограничена отговорност, а не от интереса на отделните съдружници и 2.те да представляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството (така реш.№74/24.06.2019 год. по т.д.№2452/18 год. І т.о. ВКС.) Влошените отношения между съдружниците са важна причина по см.на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ само тогава, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите на управление, до загуба на доверие, до непреодолимо разногласие за начина и средствата за осъществяване на търговската дейност, до нарушаване на задължението за лоялност. Преустановяването на стопанската дейност за 5 продължителен период от време може да бъде индиция за „важна причина“, но от значение за основателността на претенцията по чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ е само такова блокиране на търговската дейност, което е резултат от тенденциозност в отношенията на съдружниците, не и от външни, обективни фактори.

В случая отношенията между двамата съдружници са непоправимо разстроени и като резултат от това след 2011 година общото събрание не може да взема решения, вкл. не са взети решения за приемане на ГФО.

Двамата съдружници притежават равни дялове, поради което е изключено вземането на решения по чл.137 от ТЗ и чл.29 от дружествения договор, дори изискващи обикновено мнозинство.От приложеното т.д.№118/2013 год. на ЯОС се установява, че на 28.10.2013 год. е проведено общо събрание на съдружниците, на което са присъствали и двамата, като с гласовете на Ш. са взети решения за изключване на съдружника И., поемане на дяловете му от оставащия съдружник и приемане на нов дружествен договор. Решенията са били атакувани от И. и с решение №33/19.11.2014 год. по т.д.№118/13 год. на ЯОС, потвърдено с решение №14/17.02.2015 год. по т.д.№5/15 год. на АС Бургас, последното – недопуснато до касационно обжалване с определение №126/10.02.2016 год. по т.д.№1756/15 год. І т.о. на ВКС, са отменени. От своя страна Ш. е подал сигнал до ОП Ямбол през 2016 год., в който се излагат съмнения за воденото счетоводство от съпругата на съдружника И. и за нелоялни действия на последния – продажба на недвижим имот от дружеството на И. без решение на общото събрание на съдружниците и на занижена цена и осъществяване на конкурентна дейност с друго дружество К.К СМ“ ЕООД. В образуваната преписка се съдържат изявления на двамата съдружници от 29.03.2012 год., с които отказват да декларират колко пари има в касата на дружеството, тъй като смятат, че парите се държат от другия.

Всичко това свидетелства за невъзвратимо влошени отношения на съдружниците до степен на пълна загуба на доверие. Като последица всеки от тях е насочил вниманието си към стопанска дейност, осъществявана чрез друг правен субект. Втора последица се явява блокирането на процеса на вземане на решения от ОС. Спорен е въпроса дали, като последица именно от влошените отношения, е настъпила и трета последица – преустановяване на стопанската дейност, като според въззивника предприятието е възстановило 6 производствената си дейност през 2018 година и работи, макар и с малки обороти, а според въззиваемия само му се придава вид на работещо предприятие за целите на настоящото производство.