Определение № 3557 от 01.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3557 гр. София, 31.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20241100606066 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 във вр. с ал. 7 и ал. 6 т. 3 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен частен протест, подаден от Св. Д., прокурор при СРП, против Определение № 2740/17.07.2024 г по н.ч.д. № 9589/24 по описа на СРС, 14 състав, с което е отменено Постановление от 11.04.2024 г по д.пр. № 5 328/18 по описа на СДВР, пр.пр. 31686/18 по описа на СРП, с което е било прекратено наказателното производство.

В протестирания акт СРС е приел, че действителната фактическа обстановка е онази, която е била възприета в предходния акт на СРС (Определение № 949 по н.ч.д. № 15 458/23 на СРС, с което е отменено предходно Постановление на СРП за спиране на делото), като я възпроизвежда; след това достига до извод, че неправилно СРП е установило определени важни елементи от релевантната фактическа обстановка (относно срещата на И. и Б.Г., касателно учредяването и продажбата на „037 Ф.“ ООД; относно уговорките между И. и Б. за инвестиране в текстилна фабрика и осигуряване на сумата от един милион евро и последващото предаване на тази сума в брой от първия на втория), като също така не е коментирал въпроса за опита на И. да изтегли наличната сума от сметката на дружеството и дали паричната сума, предмет на договора за заем от 31.10.2017, е постъпила по сметка на дружеството. Посочва, че неоснователно СРП е дало вяра на показанията на св. И. относно всички тези обстоятелства. Счита, че СРП следва да даде отговор дали покупката на недвижим имот от 037 Ф. ЕООД от Д.П. ЕООД отговоря на инвестиционното намерение на св. Б.; не е изследван въпросът за евентуалното документно престъпление. Също така СРС приема, че СРП приема фактическа обстановка, без надлежно да я мотивира – а именно въз основа на показанията на кои свидетели я възприема; липсва пълен доказателствен анализ и 1 не може да се разберат мотивите за прекратяване. Посочва, че не са изпълнени указанията на СРС, дадени с Определение № 949 по н.ч.д. № 15 458/23

В своя частен протест прокурор Д. отправя тежки упреци към определението на СРС, като го счита за незаконосъобразно. Счита – и няколко пъти повтаря, че СРС е следвало да приеме неговото определение за законосъобразно. Посочва, че доводите на СРС противоречат на доказателствата, на материалното и на процесуалното право. Посочва: „… СРС изобщо не е вникнал в обсъждания случай и е коментирал неправилно фактическата обстановка…Ако СРС си беше направил труда да се запознае с делото, щеше да разбере за какво е образувано разследването и че правоотношението е останало само и единствено на плоскостта на гражданското правоотношение…Подобно констатации на СРС не почиват на никакви правни аргументи…СРС следваше да прочете и осмисли постановлението за прекратяване за прекратяване на делото и след това да постанови правомерни правни изводи, а не да пише формални доводи, които не почиват на фактите, събрани при разследването… СРС изобщо не е разбрал за какво се води разследването… “. Посочва, че събраните доказателства не противоречат помежду си, като единствено между показанията на св. Б. и св. И. има противоречие, което не може да бъде отстранено. Счита, че управителят може да избира каква сделка да сключи и никой не може да го ограничава; ако лицето, притежаващо капитала, не е съгласно, то отношенията им са извън наказателното право. Счита, че неправилно СРС е приел, че в своето Постоновление не е обсъдил произхода на сумата от един милион евро, които И. е предал на Б. – доколкото го е направил.

Счита, че извън компетентността на СРП е да преценява предварителния договор от 15.01.2017 г и дали не е неизгодна сделка. Счита, че мотивите в Постановлението са напълно достатъчни. Аргументира се, че св. Б. не е бил въведен в заблуждение, с цел да бъде измамен, а е налице гражданско правоотношение с претенция за неизпълнен договор; счита, че не е налице измама и при сключения договор за заем. Прави се искане за отмяна на Определението на СРС и за потвърждаване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Частният протест е бил подаден в законовустановения седемдневен срок, като има изискуемото от закона съдържание, поради което е допустим. При все това не е основателен.

Въззивният съд се съгласява с първата инстанция, че все още остават неизяснени определени фактически обстоятелства, както и че е налице явно неправилна преценка от страна на СРП относно приложимия закон.

Видно от материалите по делото, фактическата обстановка може да се обособи на спорна и безспорна. Относно безспорната, показанията на свидетелите и събраните писмени материали дават еднопосочни сведения, като тя е била възприета и от СРП, и от СРС в двата отменителна акта (както обжалвания, така и този по Определение № 949 по н.ч.д. № 15 458/23, с който е отменено предходно Постановление за спиране на наказателното производство).

2

А именно св. П. Б. (роден в Италия и живущ в Люксембург) се занимава с инвестиционна дейност чрез регистрираното в Люксембург дружество „037 FIN“ SARL, собственост на Р.Л., на което той бил управител; имал намерение да инвестира и в България; поради това в България на 20.10.2017 г св. И. (комуто било възложено това чрез посредници) регистрирал българското дружество „037 Ф.“ ЕООД, на което станал управител (т.2 л.36)-42; след това същото това дружество било прехвърлено на 31.10.2017 г на св. Б.

(т.2 л. 46-47). При все това е налице неяснота колко време след това прехвърляне св. И. е останал като втори управител, освен св. Б..

След това по откритата банкова сметка на българското дружество „037 Ф.“ ЕООД, на 20.12.2017 г била преведена сумата от 1 250 000 евро (превалутирана като 2 438 750 лв, т.1 л.

16), с цел осъществяване на инвестиции в недвижими имоти.

Междувременно, на 31.10.2017 г, св. И. И., като представител на „037 Ф.“ ЕООД и св.

М.Т., като представител на „Д.П.“ ЕООД, сключили договор за заем за сумата от 2 300 000 лв (т.1 л.34). По делото не е изяснено дали този договор е бил сключен със знанието и съгласието на св. Б.; дали той е бил уведомен за него след сключването му; дали този договор поначало е бил реален и паричната сума предадена – първо от св. Т. на св. И., а след това от св. И. на св. Б..

На 15.01.2018 г св. И. И., като представител на „037 Ф.“ ЕООД и св. М.Т., като представител на „Д.П.“ ЕООД, сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, с продажна цена 2 200 000 лв, със задатък от 220 000 лв (т.3 л. 17). Отново не е установено дали договорът е реален или фиктивен.

Св. И. на 18.01.2019 г наредил превод от сметката на „037 Ф.“ ЕООД на сумата от 220 000 лв в полза на „Д.П.“ ЕООД (т.1 л.16 и 255).

Св. Б. уведомил банката, че желае да се блокира сумата. Независимо че тя била блокирана, св. М.Т. започнал принудително изпълнение въз основа на договора за заем и чрез частен съдия-изпълнител получил остатъка от сумата в банковата сметка на „037 Ф.“ ЕООД.

Следователно несъмнено е установено, че паричната сума от 2 438 750 лв (левовата равностойност на 1 250 000 евро, преведени в банковата сметка на „037 Ф.“ ЕООД), извън банковите комисионни, били изцяло получени от св. М.Т., като управител на „Д.П.“ ЕООД, в резултат на действията на св. И. И., който първо наредил превод на сумата от 220 000 лв, а също така и сключил договорът за заем, въз основа на който било започнато принудително изпълнение и остатъкът от сумата била преведена „Д.П.“ ЕООД.

Остават неизяснени определени три групи фактически обстоятелства:

Следва първо да бъде установено – дали към момента на разпоредителните сделки, сключени от св. И. (договор за заем и договор за покупка с имот, и двете с „Д.П.“ ЕООД) последният все още е бил управител на „037 Ф.“ ЕООД – както от формална страна, така и 3 съобразно знанието и волята на св. Б., собственик на това дружество към този момент, като освен показанията на тези лица следва да се ценят и събраните писмени доказателства (т. 1 л. 8, 10, 21, 27, 144, 167-168, 248-252, 257; т.2 л.64, 70).

На второ място следва да се установи дали св. Б. поначало е възлагал на св. И. (ако се установи, че същият е бил управител към този момент) да взима такъв заем и да сключва този предварителен договор, както и дали той е получил от него паричната сума от 1 000 000 евро, като се отчита заявеното от тези две лица за естеството на взаимоотношенията им, доколкото св. Б. отрича поначало да е възлагал на св. И. да взима заеми, да сключва договори за покупка на имоти и отрича да е получавал от него такава парична сума, като св. И. дори твърди, че знае за желанието на св. Б. да получи 1 000 000 евро от св. Б.Г., без лично да разговаря с него (а самият св. Г. посочва, че му е бил бегъл познат и не е водил такъв разговор); следва да се отчете и противоречието в доказателствата – св. Т. и писменият договор за заем посочват сумата от 2 300 000 лв, а св. И. посочва сумата от 1 000 000 евро в брой. Следва да се прецени и поначало дали св. Б. би възложил на св. И. подобни действия, като се отчита онова, което той е знаел за опита, знанието и умението на св. И. да осъществява твърдяната от него стопанска дейност, както и типичният начин, по който е осъществявал инвестиционните си намерения в други държави.

За да извърши тази преценка СРП следва да прецени дали действителност дружеството към края на октомври 2017 г имало нужда от тези парични средства – и те е следвало да се осигурят от български източник, а не от чуждестранен, съобразно начинът, по който св. Б. осъществява своята инвестиционна дейност в други държави, като тази нужда да е от такова естество, че е удачно парите да бъдат предаден в брой на св. Б., както твърдят св.

Т. и св. И.. Също така остава неизяснен въпросът относно разписката, която св. И. твърди, че е получил от св. Б., при предаването на сумата от 1 000 000 евро. Тя не е приобщена сред материалите по делото и не е била предмет на експертно изследване – дали действително е написана и / или подписана от св. Б.. Остава и неизяснен относно комуникацията между св.

И. и св. Б., при това претендирано предаване на сумата от 1 000 000 евро, доколкото при предходната им среща те са ползвали преводач – св. Г..

А също така, на трето място, следва да се установи дали договорът за заем и предварителният договор за продажба са били реални или симулативни, сключени единствено с цел създаване на привидно правно основание за плащане на задатъка по втория договор и предприемане на принудително изпълнение въз основа на първия договор.

СРП следва да прецени действителните отношения между двете физически лица, страни по договора (св. Т. е имал автомивка с ресторантче при нея, като св. И. е работил като готвач в това ресторантче в периода 2011-2013 г – т. 3 л. 16, 28). Следва да се установи и дали поначало „Делта Партър“ е било възможно да има в брой паричната сума, нужна незабавно след сключване на договора за заем да бъдат предадени 2 300 000 лв, като се отчита естеството на установените Ф.ансови транзакции – а именно получаване по банков път на значителни парични суми, които св. Т. незабавно тегли в брой (т.3 л. 19-27, като тези парични суми са свързани с мащабни продажби на слънчоглед и пшеница, всички на едно и също 4 юридическо лице – т.7 и 8); това са белези на подставено лице, което подпомага действия по изпиране на пари и / или неплащане на ДДС – а това би довело до извод, че изтеглената парична сума е била предавана на трети лица, но не е била задържана от св. Т.; в този аспект следва да се прецени и естеството на развиваната от това дружество дейност (извън теглене на значителни парични суми в брой), вкл. и след справка от НАП относно признат или отказан данъчен кредит на двете дружества, страни по тези транзакции, за да се прецени дали и доколко е възможно, въз основа на устно и неопределено искане от страна на св. И., св. Т. да му предостави в брой тази парична сума, без никакви гаранции и обезпечения, дори без да влезе във връзка със собственика на дружеството, което следва да върне сумата.