Решение № 466 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Ц.нка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500541 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от Ц. Й. Д.– В., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. П., ул.„А. Г.“ № .., чрез адвокат С. Б. от САК, съдебен адрес: гр.С., ул.„Ю.“ № ., ет.., ап.. срещу решение № 30 от 13.03.2025 г., постановено по гр.д. № 454/2024 г. на Районен съд гр. Пирдоп (ПРС).

С решението си ПРС е отхвърлил иска за признаване за установено на осн. чл.439, вр.чл.124, ал. 1 от ГПК, че ищецът в първоинстанционното производство не дължи на ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК .............., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за следните суми: 4478,88 лева - главница, ведно със законната лихва, за периода от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането; 379,63 лева договорна лихва; 75,64 лева - наказателна лихва; 130,00 лева - такса и 393,20 лева - разноски по изпълнителен лист, издаден от СРС, 43 – ти състав по гр.д.

№ 6206/2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248440401118, по описа на ЧСИ С. Якимов, рег. № 844 КЧСИ.

С решението си ПРС е възложил в тежест на ищцата Ц. Й. Д.- В. да 1 заплати на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100, 00 лева - разноски по делото за дължимо юрисконсултско възнаграждение.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК с депозираната въззивна жалба са наведени оплаквания срещу първоинстанционното решение, като въззивникът (първоначален ищец) счита същото за неоснователно и незаконосъобразно. Намира за неясни мотивите на съда, като сочи, че при постановяване на решението си, съда не се е съобразил със задължителната съдебна практика на ВКС, че перемцията по изпълнителното дело е без правно значение и че процесното право на принудително изпълнение е било погасено с изтекла петгодишна давност.

Излага, че на 12.11.2015 г. по изп. дело № 834/2013 г. е било извършено последното изпълнително действие, отбелязано и върху печата на гърба на изпълнителния лист, от когато е започнала да тече непрекъсната пет годишна погасителна давност, като твърди, че същата е изтекла на 12.11.2020 година.

Настоява за невярно на 08.06.2020 г. новият кредитор и настоящ въззиваем – ответник по иска да е подал молба за конституиране пред съдебния изпълнител и че с тази молба с искане за извършване на опис е била прекъснал давността. Счита, че такава молба изобщо не била подавана, а по делото липсва входирана такава с надлежно отбелязан вх.номер от съдебния изпълнител.

Оспорва валидността на извършената по казуса цесия от първоначалния взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като излага доводи, че не била надлежно сведена до знанието на длъжника.

Счита, че след като по изпълнителното дело нямало издадено постановление/разпореждане, с което цесионерът да е конституиран като взискател, последният нямал такова процесуално качество.

Наред с горното считат, че релевираното и възприето от районния съд позоваване на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., по което за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. погасителната давност е била спряна по силата на закона, се отнася само за висящи изпълнителни дела, но не и за прекратени (перемирани) такива, 2 каквото се явява настоящото. Изчислява, че дори този двумесечен срок се зачете и се удължи датата 12.11.2020 г. за изтичаща на 12.01.2021 г., това е отново преди извършване на първото валидно изпълнително действие от 22.05.2024 г. - налагане запор върху дружествените дялове на длъжника по образуваното на 15.04.2024 г. ИД № 1118/2024 г., по описа на ЧСИ С. Якимов.

В подкрепа на изложеното, въззивникът сочи съдебна практика. Прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция като неоснователен и незаконосъобразен. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Претендира присъждане на разноски пред районния съд и пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено и съобразено със събраните доказателства по делото. Намира твърденията на ответната страна за неоснователни. Сочи, че практиката, на която се позовава възивника е инцидентна, самостоятелна и отделна, постановена в несъответствие на масовата съдебна практика, като в подкрепа на изложеното сочи друга такава. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Излага доводи, че в хода на първоинстанционното производство било установено, че от страна на взискателя били депозирани молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането и давността в случая била прекъсната, видно от доказателствата по изп.дело № 834 / 2013 г., по описа на ЧСИ Татяна Водиченска - Никитова. От взискателя и нов кредитор „ЕОС Матрикс" ЕООД била подадена молба до съдебния изпълнител на 08.06.2020 година, с която е поискано да се конституира като взискател по делото, въз основа на сключения договор за цесия, както и да се извърши опис на движими вещи на адреса на длъжника. С възлагане на правомощия по чл.18 ЗЧСИ и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, давността се считала за 3 прекъсната. С искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, се прекъсвала давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а също и по изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала многократно в изпълнителния процес.

Счита, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция по делото е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ, защото давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Според съдебната практика при направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не можел да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Изложеното е възприето и от ОСГТК на ВКС , като с т. 3 от ТР 2/ 2023 г. ОСГТК на ВКС е даден положителен отговор на въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. С оглед на посочената задължителна практика на Върховния касационен съд, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора. Давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, като писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Активността на взискателят била достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

На следващо място, по смисъла на дадените разяснения в т.10 т. от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС гореописаните действия прекъсвали давността.

Досежно възражението на въззивника за недействителност на цесионния договор, считат същото за неоснователно. За да възникне това 4 качество за цесионера не било необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по чл.99 ал.З ЗЗД. По силата на чл.429 ал.1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени доказателства, достатъчно е представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са описани прехвърлените от Банката вземания, както и уведомленията по чл.99 ал.З ЗЗД, за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжника по изпълнителния лист.

Законосъобразно ЧСИ Татяна Водиченска - Никитова е конституирала цесионера като взискател, въпреки наличието на настъпила перемпция по делото. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването. Позовават се на Решение № 404/12.02.2016г. докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 666/2015г. по описа на ВКС, четвърто ГО.

Счита, че давността била спряна на 13.03.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г„ в сила от 13.03.2020г. Съгласно чл. 3, т. 2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, след което започвала да тече нова давност, чиито погасителен ефект не бил настъпил касателно настоящото право на принудително изпълнение.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.08.2013 г. по гр.д. № 6206/2013 г., 5 на СРС, 43 състав, съобщение за образуване на изпълнително дело от 22.05.2024 г., запорно съобщение от 22.05.2024 г. по гр.д. № 37426 / 2024 г., по описа на СРС; изп. дело № 20248440401118, по описа на ЧСИ С. Якимов, рег.

№844 КЧСИ и изп. дело № 834 / 2013 г., по описа на ЧСИ Татяна Антонова Водиченска - Никитова, рег. №791, спрямо ищцата е било инициирано принудително изпълнение за следните суми: 4478,88 лева - главница, ведно със законната лихва, за периода от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането;

379,63 лева - договорна лихв; 75,64 лева - наказателна лихва; 130,00 лева такса и 393,20 лева - разноски по изпълнителен лист.

На 28.08.2007 година е бил сключен договор за кредит между Ц. Й. Д. – кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД - кредитор, като процесното вземане по него е било цедирано по силата на сключен Договор от 19.03.2020 г. между „ОТП Факторинг“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер).

Поради неизпълнение на договора, в полза на първоначалния кредитор били издадени Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6206/2013 г., по описа на СРС.

Въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 834/2013 г. по описа на ЧСИ Татяна Антонова Водиченска - Никитова, с рег. номер 791 при КЧСИ и район на действие СГС.

Същото било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е преобразувано по депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в ново изпълнително дело № 1118/2024 г., по описа на ЧСИ С. Якимов, което е висящо към датата на депозиране на исковата молба.

Видно от постъпила справка вх.№ 9164/22.08.2025 година по делото от ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова, рег.№ 791 и приложена към нея разпечатка от компютърната система на ЧСИ на входящия регистър по изпълнително дело № 20137910400834, на 29.05.2020 година, с вх. № 02302, с подател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирана МОЛБА ЗА

Разпечатката съдържа 41 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5119e28d-3dda-436a-8e85-97f600b438c6