Решение № 272 от 02.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600273 по описа за 2024 година

С присъда от 22.12.2023 г. по НОХД № 3113/2022 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 22 състав е признал подс. А. Т. Г. - роден на ******** г. в с. ***, община ***, жив. гр. ***, кв."***", бл. *, ап. *, българин, български гражданин, със средно образование, *** в „АУТО-Кен", женен, неосъждан/реабилитиран по право/, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, за времето от месец септември 2018 г. до 14.08.2019 г. на територията на Република България да е членувал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на шест лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Д. К. Д. и с участници - М. Д. Д., А. Ш. К. /участвал в ОПГ за времето от началото на м. февруари 2019 г. до 14.08.2019 г./, Г. К. З. и Г. Н. П., както и А. Т. Г., като групата била създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.243 и чл.244 от НК, поради което и на основание чл. 302 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2,вр. ал. 2 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подс. А. Т. Г. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.08.2019 г. в гр. София, бул."Христо Ботев" до № 144, в автомобил с марка „Фолксваген Поло" с ДК № ********, собственост на И. Д. Д., ЕГН-**********, ползван от А. Т. Г., ЕГН********** държал материали, за които знаел че са предназначени за съставяне на 1 неистински официални документи по чл. 308, ал. 2 от НК, както следва: а/ 6 бр. малки отрязъци ДОВЕ, апликирани върху шест броя непопълнени бланки на неистински Удостоверения за техническа изправност на ППС - голям и малък отрязък с нанесена хоризонтална перфорация между тях, предназначени за изготвяне на неистински официални документи /обекти по т. 4,1 от Протокол № 19/ДОК-194 от 22.08.2019 г. на НИКМВР/; б/ 12 бр. самозалепващи се метА.зирани имитации на ДОВЕ за Удостоверение за техническа изправност на ППС с номера № 22442593, № 22442594, №22442595, № 22442596, № 22442597 и № 22442598 /6 броя, от които продълговати и 6 бр. квадратни/ върху общ носач от силиконизирана хартия, изработени по точково - матрична технология и различаващи се от оригиналните по технология на производство, структура на елементите и ъгъл на отражение при осветяване с падаща под един и същ ъгъл светлина /обекти по т.4.2 от Протокол № 19 ДОК-194 от 22.08.2019 г. на НИК-МВР/, предназначени за изготвяне на неистински официални документи, поради което и за извършено престъпление по чл. 308, ал. 7 вр.ал. 2 вр. чл. 54 от НК ГО е ОСЪДИЛ на 1 година „Лишаване от свобода".

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила жалба и допълнение към нея от адв. И. Я., защитник на подс. А. Т. Г., в които се развиват пространни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, съдът не е положил достатъчно усилия за откриването и призоваването на Г. М. в качеството на свидетел. Изтъква се, че съдът неубедително и необосновано е изключил от доказателствата по делото показанията на св. О. Т.. Развиват се доводи, че направеният анализ от първостепенния съд е едностранчив, че не е обсъдено възражението на защитата, че върху иззетите неистински бланки няма дактилоскопни следи от подсъдимия. Сочи се също, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и необоснована и в частта й относно наложеното наказание.

Направено е и доказателствено искане за допускане на свидетел „при довеждане”, който е бил в автомобила на подсъдимия и ще установи, че подс. Г. не е знаел и няма отношение към иззетите неистински бланки.

В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена в осъдителната част.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура излага съображения, че възприетата от първия съд фактическа обстановка е доказана еднозначно от събраните по делото доказателствени материали. Изтъква, че действително автомобилът, в който са намерени инкриминираните вещи не е собственост на подсъдимия, но се ползва единствено от него. Сочи, че в тази насока са и показанията на св. И. Д.. По отношение на наказанието изразява становище, че то е справедливо. Предлага атакуваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. Г., адв. Я. поддържа въззивната жалба срещу присъдата на СГС по изложените в нея съображения. Счита, че не е установено по безспорен начин отношението на подсъдимия към намерените в автомобила материали, които са били предназначени за съставяне на официални документи. Сочи, че липсват преки доказателства за съпричастност на подс. Г. към тези материали. Изтъква, че единствените показания в подкрепа на обвинението са тези на св. Д., който е служител на МВР, а от заключението на дактилоскопната експертиза е видно, че не са налице пръстови отпечатъци от подсъдимия.

Предвид на изложеното моли атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Г. да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.

308, ал. 7, вр. ал. 2 НК. Алтернативно моли за намаляване на наказанието, тъй като то не е 2 съответно на обществената опасност на деянието и дееца.

Подс. Г. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник.

В последната си дума подс. Г. моли да бъде отменена присъдата на първата инстанция и да бъде оправдан, за да може да замине за чужбина и да не е ангажиран с дела.

Софийският апелативен съд като прецени изложените в жалбата и допълнението към нея доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

За да постанови присъдата, Софийският градски съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – показанията на свидетелите И. В. Д., Д. К. Д., М. Д.

Д., Г. К. З., А. Ш. К., Г. Н. П., А. Л. Р., М. С. Р., О. С. Т., заключението на изготвената техническа експертиза

№19/ДОК-194 от 22.08.2019 г., писмените и веществените доказателства по делото, както и от ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС-та и др.

Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е приел, че в периода от м. септември 2018 г. до 14.08.2019 г. на територията на Република България съществувала организирана престъпна група с ръководител свид. Д. Д. и участници свидетелите М. Д., А. Ш. К.,Г. К. З. и Г. Н. П.. Това престъпно сдружение е било създадено с користна цел и с цел осъществяването на престъпление по чл. 243 и чл. 244 от НК.

Подсъдимият Г. се познавал със свидетеля Д. Д. от ранните си детски години, предвид, че живели тогава в един и същи град - гр. ***. От дълги години подсъдимият имал бегло познанство и със свидетелите А. Ш. К. и подс. Г. П.. Подсъдимият Г. се познавал и със свидетеля Д., тъй като и двамата към инкриминирания период живеели в един и същи квартал в гр. София. Двамата се виждА. спорадично в района на кв. „Красно село”, като приятели, а също и по повод на това, подсъдимият да донесе на свид. Д. продукти от родния си край в района на гр. Сандански.

Така на 24.02.2019 г. подс. Г. ходил до дома на свид. Д., за да му занесе неизвестни по делото стоки и продукти. В същата връзка, два дни по-късно, на 26.02.2019 г. двамата се срещнА. отново, като разговаряли в автомобила, ползван от подс. Г. - марка „Фолксваген", модел „Поло" с ДК № ********, като на тръгване свид. Д. излязъл от описаното МПС с прегънат хартиен зелен плик с неустановено съдържание. Последно описаните две срещи между подс. Г. и свид. Д. били възприети от свид. И. Д., намиращ се на същото местоположение в изпълнение на служебните си задължения по разследване на съществувало престъпно сдружение с ръководител свид. Д. Д. и участници свидетелите М.

Д., А. Ш. К., Г. К. З. и Г. Н. П..

След описаните по-горе две срещи между подс. А. Г. и свид. М. Д., същите продължили да контактуват помежду си, като по делото не са установени с категоричност времето и мястото на последвА.те им срещи.

В инкриминирания период подс. А. Г. ползвал лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с ДК № ********. На 14.08.2019 г. подс. А. Г. също ползвал цитираното МПС, видно от протокол за претърсване и изземване, находящ се в том 9, л. 88 и сл. от ДП. Именно в този ден е претърсен лекият автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с ДК № ********, който е бил намерен от разследващите органи в гр. София, на бул. „Христо Ботев" срещу градинката „Алжир" до № 144. При проведеното претърсване и изземване наред с телефонни апарати и СИМ карти в купето на автомобила, под задна дясна седалка, на пода, 3 била намерена рекламна брошура на „Доминос", сгъната, в която са били открити 6 броя холограмни стикери за годишни технически прегледи на МПС, както и 6 броя непопълнени удостоверения за техническа изправност на МПС.

Видно от експертно заключение, част от Протокол за извършена техническа експертиза с №19/ ДОК-194 от 22.08.2019 г. (том 12, л. 118- 121 от ДП), иззетите с протокол за претърсване и изземване от 14.08.2019 (том 9, л. 88 - 90 от ДП), 6 броя холограмни стикери за годишни технически прегледи на МПС и 6 броя непопълнени удостоверения за техническа изправност на МПС са неистински.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на деянието по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2 НК и начина на извършването му са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи, писмените доказателствени източници и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на голяма част от свидетелите и не е възприел като достоверни показанията на св. О. Т.. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Първостепенният съд подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателствени материали и обосновано е заключил, че въз основа на тях се изгражда една ясна фактология за осъществяване на престъплението по чл. 308, ал. 7 вр. ал. НК, извършено от подс. Г..

Неоснователно е оплакването на защитника на подсъдимия, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК.

Въззивната инстанция изцяло споделя направения от решаващия съд доказателствен анализ, тъй като той е пълноценен и всеобхватен, поради което не намира за необходимо да го преповтаря дословно, а при дължимия собствен анализ на доказателствените материали ще внесе някои допълнения и уточнения.

Видно е от цялостното развитие на наказателния процес пред първата инстанция, а и от мотивите към присъдата, че решаващият съд е взел необходимите мерки за разкриване на обективната истина. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е било подценено или надценено, доказателствените материали не са тълкувани превратно, а според действителното им съдържание и информативност. Доказателствените източници са анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е даден аргументиран отговор на кои гласни доказателствени средства се дава вяра и по какви причини, както и защо се кредитира заключението на приетата по делото техническа експертиза. В тази връзка към първата инстанция не може да бъде отправен упрек, че не е взела решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Допуснатият от въззивния съд разпит на свидетел при довеждане от страна защитата, не води до промяна на вече установените фактически положения.