Решение № 525 от 02.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. гр. Хасково, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100766 по описа за 2023 година

Предявен е от Х. С. М. с ЕГН:********** и М. О. М. с ЕГН:**********, двамата от *********, против С. М. М. с ЕГН:********** от *********, иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че по силата на одобрена от съда спогодба по гр.д.№1727/2000г. по описа на РС-Хасково ответникът получил в дял и станал собственик на едноетажна къща с приземен етаж и гараж, построена на 89,90кв.м. по силата на отстъпено право на строеж върху общински парцел IX в кв.9 по плана на *********, с площ на парцела 630кв.м., при граници : от две страни улици, парцел III и училище.

С н.а. 2, том 1, рег. №43, дело №1/2005г. на нотариус В. М. с рег. №080 по регистъра на нотариалната камара, ответникът продал на ищцата Х. С. М. втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж в общински ПИ IX в кв.9 по плана на *********, одобрен със заповед №955/1963г., с площ на общински поземлен имот 630кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като запазил собствеността си върху приземния етаж на къщата и гаража.

Искът по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне правото на ползване на поземления имот бил предявен от ищцата при липса на решение на мнозинството за ползването му, касаело се до спорна съдебна администрация, поради което бил допустим. Ползването на ПИ следвало да бъде разпределено между страните по делото съобразно съответните им квоти от правото на строеж.

1

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.32 ал.2 от ЗС се допусне разпределение ползването на ПИ IX в кв.9 по плана на *********, одобрен със заповед №955/1963г., с площ на поземления имот 630кв.м., между страните, съобразно квотите им от правото на строеж.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като твърди, че иска е допустим и основателен. Следвало да се разпредели ползването между страните, но в същото следвало да участва и съпругът на ищцата, тъй като решението имало изпълнителна сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение, постановено по гр.д.№1727/2000г. по описа на РСХасково, е одобрена съдебна спогодба между С. М. М. и Т. Н. Х., по силата на която в дял на С. М. М. е поставен едноетажна къща с приземен етаж и гараж, построена на 89,90кв.м. по силата на отстъпено право на строеж върху общински парцел IX в кв.9 по плана на *********, с площ на парцела 630кв.м., при граници : от две страни улици, парцел III и училище. С. М. М. е осъден да заплати на съделителя Т. Н. Х. сума за уравнение на дяловете в размер на 6000лв.

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №2 от 12.01.2005г., том 1, рег. № 43, дело №1 от 2005г. на нотариус В. М. с рег.№080 по регистъра на нотариалната камара, С. М. М. продава на Х. С. М. следния недвижим имот, придобит по наследство и съдебна спогодба и представляващ индивидуална собственост на продавача, а именно : втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж в поземлен имот IX девети-общински, находящ се в квартал 9 по плана на *********, одобрен със заповед №955/1963г., с площ на общинския поземлен имот 630кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху подробно описания недвижим имот, при граници на целия общински поземлен имот – от две страни улици, поземлен имот III – общински и поземлен имот Х – за бензиностанция и газстанция, за сумата от 5000лв., която сума продавача е получил напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт.

В акт №28/04.04.1983г. за държавна собственост на недвижим имот е посочено, че Държавата е бивш собственик на стар държавен имот – заповед №955/963г. Посочено е, че няма съсобственици на имота, като се касае за дворно място 33, с площ от 630кв.м., с местонахождение ******, квартал 9, парцел IX, при съседи : от две страни улици и парцела I и III. В акта за държавна собственост е отразено, че е отстъпено право на строеж на С. М. И. за строеж на жилище със заповед №140/10.03.1983г., за сумата от 954,45лв.

На 17.03.1983г. е сключен договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно Наредбата за държавните имоти, между Председателя на ИК на ОбНС и С. М. И., като въз основа на заповед №140/10.03.1983г., одобрена от Председателя на ИК на ОНС-Хасково на 2

15.03.1983г., се отстъпва право на строеж върху държавния парцел IX, в кв.9, при граници : парцел III, улица и училище, за сумата от 945,45лв., внесена по сметка на фонд „Жилищно строителство“ при ОНС-Хасково с вносна бележка №15215/17.03.1988г.

На 23.03.1983г. е издадено разрешение за строеж на С. М. А. от ******, съобразно одобрен проект на 23.03.1983г. за жилище от 89,90кв.м. в парцел IX, кв.9 по плана на ******.

Приложен е проект за обособяване на самостоятелни дялове и части на жилищна сграда в УПИ IX, кв.9, *********, с възложител С. М. М., одобрен от главен архитект на Община Хасково на 28.12.2004г. Представени са и обяснителна записка към проекта, становище, приложения и скици към същия.

Ответникът С. М. М. декларира, че имената му по лична карта С. М. М. и имената С. М. И., вписани в договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно Наредбата за държавните имоти от 17.03.1983г., са имена на едно и също лице.

Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 26.10.2000г. от ОНС-Хасково, кметство ******, ищците М.

О. М. и Х. С. М. са сключили граждански брак в ****** на 26.05.1997г.

Двамата са родители на Д. М. О., роден на 09.06.1997г. в гр.Хасково /удостоверение за раждане, издадено на 27.08.1997г. от ОНС-Хасково/. От представеното експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ Хасково от 17.10.2022г. се установява, че Д. М. О. е с 80% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване „Умерена умствена изостаналост.

Синдром на Даун.“, като е инвалидизиран от 09.06.1997г.

От показанията на свидетеля Ю. С. М. /брат на ищцата и племенник на ответника/ се установява, че от години отношенията между ищците и ответника са конфликтни. Според свидетеля, ответникът притеснява детето на ищците и последното се страхува от него. Твърди, че синът на ищците не ходи другаде и единственото място, където излиза да си играе е на двора, но като види ответника иска да се прибира, защото последният протестира и постоянно претендира за нещо. Свидетелят твърди, че когато ищците отсъстват той и неговата майка ходят при Д., като не го оставят без надзор, поради заболяването му. Детето нямало приятели, не контактувало с други хора. Свидетелят твърди, че всяка от страните си има отделен вход за къщата, както и отделен вход за дворното място.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чиито заключения първоначално и допълнително приема като компетентно и обективно дадени. В своето заключение вещото лице подробно е описало дадения вариант за разпределение правото на ползване в процесния недвижим имот, съобразно притежаваните от съсобствениците идеални части от отстъпеното право на строеж върху парцела. В първоначално депозираното заключение вещото лице сочи, че в процесния имот е изградена двуетажна сграда със смесено предназначение – част от първия етаж е търговски обект /кафе-бар/, а целият 3 втори етаж е жилище, като прилежащото на сградата дворно място е оградено и представлява общинска собственост. От депозираното заключение се установява, че достъпът до търговския обект на първия етаж е през самостоятелен вход в югоизточната част на сградата, съответно достъпът до жилището на втория етаж е през самостоятелен вход от южната фасада на сградата на първи етаж, през входно антре и вътрешна еднораменна стълба.

В допълнително депозирано заключение вещото лице дава различни варианти за разпределяне на правото на ползване на незастроеното дворно място, съобразно поставените му допълнителни задачи и от двете страни. Във вариант №4 е предложена за общо ползване ивица около сградата, включваща водомерната шахта, при съотношение на ползването 56,485% за ищците и 43,515% за ответника. Вариант №5 предлага за общо ползване ивица около сградата, включваща водомерната шахта, при съотношение на ползването 50% за ищците и 50% за ответника. Според вариант №6, за общо ползване е предложена ивица около сградата, включваща водомерната шахта, при включване на частта от 8,26кв.м. от първия етаж към обекта на ответника и при съотношение на ползването 51,913% за ищците и 48,08% за ответника.

Във вариант №7 е предложено за общо ползване на площ от 2кв.м. само за водомерната шахта, при съотношение на ползването 56,485% за ищците и 43,515% за ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и основателността на предявения иск :

Съдът намира предявения иск за разпределяне правото на ползване на процесното дворно място между страните по делото за допустим, доколкото в настоящото производство участват всички съсобственици на построената в поземления имот сграда. От представените по делото нотариален акт и протокол от съдебно заседание по категоричен начин се установява, че страните са съсобственици на сградата в процесното дворно място, чието ползване не могат да разпределят помежду си доброволно. Установи се от данните по делото, че дворното място е било държавна собственост, респ. към момента представлява общинска собственост ex lege. Още през 1983г. на ответника е отстъпено право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 630кв.м. Не съществува спор между страните, а това се установява и от представения по делото нотариален акт, че със сключване на договора за покупко-продажба през 2005г. ответникът е прехвърлил на ищцата собствеността върху втория жилищен етаж от сградата заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху недвижимия имот. Ето защо, съвсем резонно се явява при разпределяне правото на ползване върху общинския парцел вещото лице, респ. съдът да се съобрази със съответните идеални части, които съответстват на притежаваните права в съсобствеността на сградата и в ползването на дворното място.

С оглед данните по делото съдът намира за допустим предявения иск за разпределяне правото на ползване, в каквато насока е и даденото разрешение в цитираното от двете страни тълкувателно решение №13/10.04.2013г. на ВКС по тълк.д.№13/2012г. на ОСГК. Съгласно цитираното тълкувателно 4 решение, именно в това производство по реда на чл.32 ал.2 от ЗС съдът следва да разгледа направените възражения относно наличието или липсата на съсобственост, респ. собственост на някоя от страните, както и възраженията относно обема на притежаваните права в тази съсобственост.

Доколкото между съсобствениците не съществува спор, че не притежават право на собственост върху дворното място, което представлява общинска собственост, но съответно притежават идеални части от правото на строеж, следва извода, че не съществуват законови пречки за разпределяне правото на ползване на този поземлен имот между тях. В тази връзка съдът кредитира депозираните от вещото лице първоначално и допълнително заключения, в които се предлагат различни варианти, базирани на притежаваните от всяка от страните идеални части от правото на строеж върху парцела.

Разгледан по същество предявения иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС се явява основателен. Несъмнено между страните съществува спор относно ползването на поземления имот, като в тази връзка следва да се разпредели същото така че всяка от страните да има безпрепятстван достъп до своята част от жилищната сграда, както и до водомерната шахта, което се очерта като проблемен и спорен въпрос между страните. Съдът намира за основателно възражението на ответника, че във варианта, в който няма достъп до тази обща водомерна шахта, не би могъл да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху първия етаж от жилищната сграда, поради което счита, че следва да се осигури такъв достъп и за двете страни. В същото време съдът намира за основателни възраженията на ищците, че около сградата не бива да има обща площ за ползване, доколкото болестта на техния син не позволява същият да извърши преценка до къде може да отиде при излизането си на двора, както и относно достъпа на момчето до опасни предмети, които се намират в дворното място и които биха могли да доведат до нежелани наранявания. В тази връзка съдът кредитира както показанията на изслушания свидетел, така и представеното експертно решение, от което става ясно, че синът на ищците е инвалидизиран още от своето раждане, и има поставена диагноза „Умерена умствена изостаналост. Синдром на Даун“.