Решение № 27 от 04.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. А.ова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110112554 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени о т К. Г. М., ЕГН ********** с адрес ****, ж.к. Д**** бл.6, ет.3, ап. 11 и Г. К. М.а- П., ЕГН ********** с адрес ****, жк. **** бл.61, вх.Г, ап.18 срещу „Иванов Агро“ ЕООД, ЕИК 201862657 със седалище и адрес на управление ****, ап. 77 иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за осъждане ответникът да заплати на всеки от ищците сумата от 1370лева, представляваща дължим остатък от арендно възнаграждение за стопански години – 2015г., 2016г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. по сключен между наследодателя на ищците Г. М.а, поч. на 21.05.2020г. и ответника договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. № 10697/01.10.2015г. на нотариус рег. № 160 на НК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Наследници по закон са на Г.

М.а, починала на 21.05.2020г. На 01.10.2015г. наследодателката им е сключила договор за аренда на земеделска земя с ответника с предмет- ПИ с № 004022 и площ от 20дка находящ се в землището на с. Нова камена, община Тервел, ПИ с № 010027 и площ от 4,034дка находящ се в землището на с. Нова камена, община Тервел и ПИ № 040237 с площ от 3,882дка находящ се в м-ст Сир, землището на с. Нова камена, община Тервел. Уговорено е било арендно възнаграждение за всяка стопанска година определяно на база рентата плащана от ЗК „Камена“, с. Нова Камена увеличена с 10лева на декар, платима през м. декември на същата година. Твърди, че по договора са получените плащания на арендно възнаграждение за отделните години в размер по- малък от уговореното. За стопанската 2015г. е получено плащане от 75лева на декар, при заплащана от кооперацията рента от 80лева; за стопанската 2016г. е получено плащане от 60лева на декар, при заплащана от кооперацията рента 70лева; за стопанската 2018г. е получено плащане от 80лева на декар, при заплащана от кооперацията рента от 80лева; за стопанската 2019г. е получено плащане от 80лева на декар, при заплащана от кооперацията рента от 90лева; за стопанската 2020г. е получено плащане от 40лева на декар, при заплатени от кооперацията 50лева и за стопанската 2021г. е получено плащане от 2000лева, при заплащана от кооперацията рента 1 от 100лева на декар.

По този начин считат, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора и за стопанската 2015г. дължи остатък от 120лева, за стопанската 2016г. дължи остатък от 140лева, за стопанската 2018г. дължи остатък от 280лева, за стопанската 2019г. дължи остатък от 560лева, за стопанската 2020г. дължи остатък от 560лева и за стопанската 2021г. дължи остатък от 1080лева. Опитите за доброволно уреждане на спора били неуспешни. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Потвърждава възникването и съществуването на соченото облигационно правоотношение с наследодателя на ищците. Твърди, че договорът е сключен за срок от пет стопански години и е влязъл в сила считано от 01.10.2016г. Поради това за периода на стопанските години 2014/2015г. и 2015/2016г. за него не е възникнало задължение за плащане на арендно възнаграждение.

Счита, че приемането на арендните плащания в сочените размери свидетелства за съгласие на арендодателя, че задължението се изпълнява точно от ответника.

Твърди, че е изпълнявал точно задължението по договора за изплащане на арендно възнаграждение определено на база рентата плащана от ЗК Камена с. Нова Камена увеличено с 10лева на декар. Оспорва размера на сочените от ищците арендни плащания извършвани от ЗК Камена с. Нова Камена за периода на действие на договора за аренда.

Прави възражение за изтекла кратка погасителна давност относно вземанията за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г.

Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва исковата молба и поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, с предмет парични вземания на ищцата за дължима рента по сключен договор за аренда на земеделска земя.

За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищците право, по делото същите е следвало да докажат елементите от фактическия му състав, а именно качеството си на наследници на Г. М.а и размер на наследствената си квота; наличие на валидно сключен между наследодателя им и ответника договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2015г. с твърдяните параметри; че имотите предмет на договора са били предоставени на ответника за ползване; размер на уговореното арендно плащане за срока на действие на договора; факти обосноваващи прекъсване/спиране протичане на давностния срок.

Ответникът от своя страна дължи доказване на собствените си възражения и в частност изправността си по облигационното правоотношение, в т.ч. точно в количествено отношение изпълнение на задължението по плащане на уговореното арендно възнаграждение и падеж на задължението за плащане на арендното възнаграждение.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между наследодателя на ищците и ответника е бил сключен договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. № 10697/01.10.2015г. на нотариус рег. № 160 на НК с предмет- ПИ с № 004022 с площ от 20дка находящ се в землището на с. Нова камена, община Тервел, ПИ с № 010027 с 2 площ от 4,034дка находящ се в землището на с. Нова камена, община Тервел и ПИ № 040237 с площ от 3,882дка находящ се в м-ст Сир, землището на с. Нова камена, община Тервел; че наследодателят е предоставил на ответника ползването на имотите предмет на договора за аренда.

От ангажираните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява следното:

На 01.10.2015г. Г. М.а е сключила с ответника договор за аренда на притежавана от нея земеделска земя. По силата на договора, наследодателката на ищците е предоставила на ответника ползването на собствени поземлени имоти- ПИ № 004022 с площ от 20дка, находящ се в землището на с. Нова камена, община Тервел, ПИ № 010027 с площ от 4,034дка находящ се в землището на с. Нова камена, община Тервел и ПИ № 040237 с площ от 3,882дка находящ се в м-ст Сир, землището на с. Нова камена, община Тервел. Общата площ на отдадените под аренда имоти е 27,916дка.

Съгласно раздел I, договорът е сключен за срок от 5години, считано от 01.10.2016г. до 01.10.2021г. В раздел III страните са уговорили, че арендаторът дължи арендно плащане при определяне, на чийто размер за база се взема рентата плащана от ЗК Каменна, с. Нова Камена, увеличена с 10лева на декар. Рентата е платима през м. декември след изтичане на стопанската година.

Г. М.а е починала на 19.05.2020г. Наследена е от ищците К. М. и Г. М.а- П., съответно преживял съпруг и дъщеря. Следователно, след смъртта й, ищците са встъпили в арендното правоотношение съобразно придобитите правата в собствеността. На основание чл. 5 и чл. 9 ЗН, правата им в собствеността са равни. Равни съответно са и правата им в облигационното вземане от арендатора.

По горните факти, спор между страните няма.

Спорно е съществуване на задължение на ответника в претендирания от ищците размер, в контекста на оспорванията на ответника за извършвани годишни арендни плащания съобразно уговореното.

Нормата на чл. 8 ЗАЗ предвижда задължение арендаторът да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.

Ищците признават, че: за стопанската 2014/2015г. е получено плащане от 75лева на декар; за стопанската 2015/2016г. е получено плащане от 60лева на декар; за стопанската 2016/2017г. е получено плащане в цялост; за стопанската 2017/2018г. е получено плащане от 80лева на декар; за стопанската 2018/2019г. е получено плащане от 80лева на декар; за стопанската 2019/2020г. е получено плащане от 40лева на декар и за стопанската 2020/2021г. е получено плащане от 2000лева. Понастоящем се търси разликата съответстваща на изплащаната рента за съответната стопанска година от ЗК Каменна, служеща като база за определяне размера на задължението.

За установяване точния размер на задължението е допуснато изготвяне на заключение на в.л. по ССчЕ. Същото като неоспорено от страните и изготвено от лице с нужната компетентност, и след направата на необходимите справки бива възприето от съда в цялост. Съобразно експертното заключение в ЗК Каменна, арендното плащане е извършвано на два пъти- до 31.12 и до м.03 на следващата година. Поради тази причина, отговорът на първи въпрос е даден в два варианта- по първия съобразно плащанията извършвани до 31.12 и във втори вариант плащанията до 31.12 плюс тези извършвани до м.март на следващата година. В о.с.з. в.лице уточнява, че тези плащания не обхващат дивиденти, предвид че собствениците на земята са и член кооператори, а представляват само арендни такива. Определени по този начин арендните плащания по първи, съотв. втори вариант са- за 2014/2015г.- 50лева, съотв. 70лева; за 2015/2016г.- 50лева, съотв.70лева; за 3

2016/2017г.- 50лева, съотв. 70лева; за 2017/2018г.- 50лева, съотв. 70лева; за 2018/2019г.60лева, съотв. 80лева; за 2019/2020г.- 60лева, съотв. 90лева; за 2020/2021г.- 30лева, съотв.

50лева и за 2021/2022г.- 80лева, съотв. 100лева.

Действително, съобразно уговореното в сключения договор за аренда, размерът на арендното плащане за всяка стопанска година не е фиксиран, а е определяем и за база служи рентата плащана от ЗК Каменна, с. Нова Камена, увеличена с 10лева на декар.

Ето защо, следвайки уговорката между страните, при определяне на дължимото арендно плащане, следва да бъде съобразено експертното заключение във втори вариант, респ. сумите отразени в приложение № 2, колона 10, явяваща се разлика между реално получаваното от арендодателя и дължимото на база рентата изплащана от ЗК Каменна /първо плащане до 31.12 и второ до м. март на следващата година/ + 10лева увеличение на декар. Обстоятелството, че поради вътрешни- организационни причини изплащането на дължимата рента за съответната стопанска година в ЗК Каменна се извършва на два пъти- до 31.12 на стопанската година и до м.март на следващата година, не може да обоснове извод, че с оглед падежа на задължението на ответника за плащане- до 31.12, то при определяне размера на задължението му следва да се вземе предвид само арендното плащане извършвано от ЗК Каменна до 31.12. Определящо за размера на арендното плащане е не падежът му, а уговорката относно базата, която служи за неговото изчисляване. Определен по този начин, дължимият остатък на арендно плащане съобразно заключението на в.л. за 2014/2015г. е 2,70лева; за 2015/2016г. е 122,72лева; за 2016/2017г. е 553,28лева; за 2017/2018г. е 272,44лева; за 2018/2019г. е 551,60лева; за 2019/2020г. е 554,96лева и за 2020/2021г. е 1070,76лева.

Основателно е обаче възражението на ответника, че за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. не дължи арендно плащане. Съгласно пар.2, т.3 ДР на ЗАЗ- стопанска година е времето от 01 октомври на текущата година до 01 октомври на следващата година. Съгласно изричната уговорка между страните, договорът влиза в сила от 01.10.2016г., т.е от стопанската 2016/2017г., за която ищците признават, че са получили в цялост дължимото плащане и претенция за нея не е заявена. Очевидно, получените за другите две стопански години- 2014/2015г., 2015/2016г., арендни плащания установени от в.л., са били на основание, различно от заявеното, така че претенцията за тях на така заявеното договорно основание се явява неоснователна.