Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 23.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13227/2023
Вид
Решение № 432
Подписан
23.01.2025
Състав
Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22а · Закон за закрила на детето
  • чл. 22а, ал. 3 · Закон за закрила на детето
  • чл. 331 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20231100113227 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на Е. Ц. за връщане на малолетния му син Г.М. Ц. в държавата по обичайното му местопребиваване – Република Гърция. Твърди, се че детето Г.М. Ц. било родено на 23.08.2018 г. от майка И. З. и баща – молителят Е. Ц., както и че родителите на малолетния били съпрузи. Същите сключили граждански брак на 30.12.2017 г. в гр. Милина, Република Гърция. Обичайното местопребиваване на детето, както и на семейството му било в Република Гърция, където те пребивавали в местната общност Лафкос, община Сипиада, община Южен Пелион. Сочи се, че родителите на малолетния се разделили на 28.08.2022 г., а на 12.09.2022 г.той подал молба до Едночленния първоинстанционен съд във Волос за постановяване на привременни мерки относно упражняването на родителски права по отношение на детето. Твърди, че се за подаването на тази молба бил мотивиран от поведението на майката спрямо детето, като тя упражнявала физическо и психическо насилие спрямо него и го пренебрегвала.

Твърди също, че на 14.09.2022 г. ответницата напуснала незаконно Гърция заедно с детето. Позовава се на съдебно решение № 844 от 22.11.2022 г. на съда във Волос, с 1 което привременно на молителя било предоставено изключителното упражняване на родителските права спрямо детето, като ответницата била осъдена да върне детето на бащата, като й наложил глоба в размер на 1000 евро и задържане от 30 дни в случай, че не върне детето на молителя. В резултат на неизпълнение на това решение, на 01.09.2023 г. на ответницата и баща й било повдигнато обвинение за отвличане на детето в съучастие.

Поддържа, че на 10.07.2023 г. подал молба по Хагската конвенция, която постъпила в Министерство на правосъдието на Република България на 08.09.2023 г. с искане за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване – Република Гърция. Сочи се, че от наведените твърдения може да се направи извод, че е налице отвличане на детето под формата на незаконното му прехвърляне и задържане в Република България от майката, което е в нарушение на правото на упражняване на родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите ефективно по силата на съдебно решение. Сочи се също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът следва да постанови незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване без да изследва приспособяването му към семейната и социалната среда в Република България.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на централен орган по Хагската конвенция, поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето в държавата по обичайното му местопребиваване – Република Гърция.

Окончателното си становище излага в писмени бележки с вх. № 51274 от 02.05.2024 г., като излага подробни съображения за основателността и допустимостта на молбата, както и, че разпоредбите на чл. 13 от Хагската конвенция са неприложими.

В писмения си отговор ответницата оспорва молбата като неоснователна, като не оспорва фактическите твърдения, касаещи брака й с молителя и раждането на детето Г.М. на **** г. в гр. Волос, Гърция. Излага твърдения, че брачното им съжителство с молителя било напрегнато, но когато през лятото на 2022 г. той напуснал работата си и започнал да прекарва времето си вкъщи и да упражнява болезнен тормоз над нея и детето, което се бояло от него, отношенията им непоправимо се разстроили. Той не се опитвал да започне нова работа, поради което тя, страхувайки се да не започне да се занимава с незаконни дейности, за си осигурява средства, както според споделеното й от него правел в миналото, ми предложила да се устроят в България и да се занимават с търговия и туризъм.

2

Молителят приел това предложение и през месец август 2022 г. семейството пристигнало в страната. Те регистрирали в страната брака си и раждането на детето, подали документи за постоянно местожителство и започнали да подготвят документи за регистрацията на дружеството, като решението им било през месец септември 2022 г. да се върнат и устроят в България. След като се върнали в Гърция обаче, родните на молителя се намесили, противопоставили се на решението им и започнали да го разубеждават, в резултат на което той се отказал от общите им планове. Напрежението в семейството ескалирало и молителят започнал да я заплашва, че ако проговори за нещата, с които се занимава, ще я отстрани сам.

Такива заплахи й отправял и в присъствие на самото дете, което се страхувало и я молело да си тръгнат. Твърди, че била силно изплашена, сама, не знаела към кого да се обърне, затова изпратила писмо до Полицията в Гърция и се обърнала и към Дирекция „Социална защита и консултативни служби“, отдел „Борба срещу насилието над жени“ в Гърция. Докато се успокоят нещата отишла с детето в къщата на баща си в Гърция, тъй като се страхувала за живота си. Говорила и с адвокат и той препоръчал да пристъпят към развод по взаимно съгласие. Сочи, че молителят първоначално се съгласил с предложението й тя и детето да се върнат в България, да се установят в Якоруда при родителите й, за да й помагат в отглеждането на детето, да започне работа в България, а той да може да вижда детето когато поиска, да може да взема детето при себе си в Гърция, като тя нямала финансови претенции към него. Впоследствие обаче отказал. Тъй като се страхувала от отправените от молителя закани за живота и здравето й, а също и от заплахите на сестра му, че ще й вземе детето, на 13.09.2022 г., заедно с детето се отпътувала за България. Твърди, че въпреки, че знаел къде се намират с детето, на 14.09.2022 г. молителят подал сигнал, че е изчезнала с детето. Твърди също, че едва впоследствие разбрала, че на 12.09.2022 г. той е подал молба за определяне на привременни мерки, като претендирал упражняването на родителските права.

Сочи, че в молбата си до съда на двадесет и две страници молителят обяснявал колко опасна и неподходяща майка е, с което тя впоследствие си обяснила поведението му по обявяването им за издирване. Сочи, че за това производство, съдебните книжа й били изпратени на адреса, на който се намирала къщата на баща й в Гърция, където тя се намирала инцидентно и не била адресно регистрирана. Без да бъде надлежно уведомена за това производство, на 20.10.2022 г. било проведено съдебно заседание по делото, като постановеното решение също не й било връчено, тъй като също било изпратено на този адрес. Също така сочи, че на 28.11.2022 г. молителят подал искова молба за развод и за упражняване на 3 родителските права по отношение на детето им, като съдебните книжа й били връчени съгласно гръцкото законодателство към лице с неизвестен адрес. Сочи също, че 10.10.2022 г., а след това на 01.03.2023 г. тя също завела иск за развод в Районен съд Разлог, съединен с иск за упражняване на родителските права, като призовките били изпращани на молителя в Гърция, който бил призован по делото едва след като съдът потърсил съдействието на Министерство на правосъдието на Република България. Твърди, че на 20.04.2023 г. били установени от полицията в България, по сигнала подаден от съпруга й през есента на 2022 г., който не бил посочил, че те имат български адрес, като детето е и български гражданин. Когато детето разбрало от полицаите, че баща му иска да го вземе при себе си в Гърция, получило нервен срив, а няколко дни по-късно епилептичен пристъп, за който след консултация със специалист се установило, че в резултат на психогенен фактор и вероятно има наследствена обремененост. Детето няколко дни след задържането им от полицията се криело под маси и легла, щом му се сторело, че някой идва вкъщи, страхувайки се, че е баща му. Твърди, че се свързала с молителя за да го уведоми за случилото се, като през месец май 2023 г. му изпратила съобщение с което го информирала за състоянието на детето и поискала да поговорят. Не получила отговор на съобщението си. Междувременно тя не криела местонахождението си с детето, като техни общи приятели говорили с молителя, включително и адвокатът й от Гърция ги посетил, но въпреки, че молителят посещавал България, не дошъл да види детето. Твърди, че полага необходимите грижи за сина си, като разполага с помощта на своите родители, с които съжителстват в едно домакинство. Самото дете посещавало детски психолог и рехабилитатор към Социалната служба в гр. Якоруда, като за втора учебна година посещавало детска градина, като било спокойно и защитено, а всичко около него било съобразено с неговото здраве и благополучие. Тя също била трудово ангажирана. По отношение на наличието на сочените предпоставки за връщане на детето оспорва, че молбата е подадена в едногодишния срок по чл. 12 от ХК, като счита, че следва да се зачете приспособяването на детето в страната. Счита също така, че представеното от молителя решение № 844 от 22.11.2022 г. не следва да бъде зачетено от съда, тъй като тя не е участвала и не уведомена за това производство, съответно оспорва твърденията и изводите, че молителят ефективно е упражнявал родителските права, като едновременно с това сочи, че към момента на прехвърлянето на детето в страната, молителят е упражнявал психически тормоз над детето и ответницата. Счита, че са налице основанията на чл. 13, ал. 1, б. а и б от ХК, като молителят не е упражнявал ефективно родителски права по 4 отношение на детето, а отделно от това съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на риск от психическо или физическо увреждане или по друг начин да по стави в неблагоприятна ситуация, като излага подробни съображения, включително и за липсата на интерес за детето от това. Моли съда да постанови решение, с което да откаже връщането на детето в Република Гърция.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното в отговора становище, като пледира за отхвърляне на молбата на Е. Ц. по чл. 8 от ХК. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх.

№ 48873 от 25.04.2024 г.

Представителят на Софийска градска прокуратура, в ход по същество, оспорва молбата като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушано е заключението на съдебно-психологична експертиза.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са родители на детето Г.М. Ц., с ЕГН **********, роден на **** г. в Република Гърция, от майка И. Е. З., с ЕГН **********, и Е. Г. Ц., роден на **** г., което обстоятелство е безспорно между страните и се установява от представените по делото в оригинал и с надлежен превод извлечение от Акт за раждане № **** г., Граждански регистър, община Южен Пелион, Република Гърция и от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0015/12.08.2022 г., съставен при Община Якоруда, гр. Якоруда, област Благоевград, както и от служебно изисканите от съда справки от Национална база данни „Население“. От последните се установява също, че ответницата и детето са български граждани, като ответницата е с постоянен и настоящ адрес в страната ни от 15.08.2019 г., а детето е регистрирано на същия постоянен и настоящ адрес на 12.08.2022 г. На същата дата бил съставен акт за раждането на детето № 0015/12.08.2022 г. от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Якоруда, гр. Якоруда, област Благоевград, като на родителите било издадено удостоверение за раждането му.

Не е спорно също, че към момента на раждането на детето, както и към посочената в молбата дата – 14.09.2022 г. страните били съпрузи, като бракът им бил сключен 30.12.2017 г., а раждането на малолетния Г.М. Ц. станало по време на брака на неговите родители, който към датата на приключване на устните 5 състезания по делото няма данни да е прекратен с влязло в сила решение.