Решение № 802 от 01.06.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6175/2025
- Вид
- Решение № 802
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Тихомира Георгиева Казасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.3, б."А" · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.3, б."б" или б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.3, б."б" или б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.125 · Закон за движението по пътищата
- чл.125, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.40 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.500 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 802 гр. Русе, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520106175 по описа за 2025 година
Адв.М. Г., пълномощник на ЗД „******“ АД заявява, че на 17.09.2021г. в района на село *******, по у*******, на паркинга срещу кметството е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№*******, управлявано от собственика Ю. С. Т. и лек автомобил „Мицубиши Ексипс Крос“ с рег.№********, собственост на „*********“ ЕООД, паркиран от М. К..
В протокол №********г., служителите на КАТ посочили като причина за произшествието виновното и противоправно поведени на Ю. С. Т., който при движение на заден ход, ударил паркираното „Мицубиши Ексипс Крос“. Констатирано е, че след инцидента ответникът напуснал мястото на произшествието.
Ищецът пояснява, че МПС „Мицубиши Ексипс Крос“ с рег.№******** е застраховано в ЗК „*******“ по застраховка „Каско“ – застрахователна полица №*********, издадена на 15.06.2021г.
Собственикът на увредения автомобил депозирал уведомление за щета, във връзка с което ищецът образувал преписка, заведена под №********. След извършени огледи и оценка на щетите, ЗД „******“ АД изплатило застрахователно обезщетение в размер на 3098.10 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.500 КЗ ищецът счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение се суброгира в правата на застрахования и има право да предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП – Ю. Т..
1
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Ю. С. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗД „******“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ********, представлявано от С. П. и К. К. сумата: 3123.10 лева – изплатено от застрахователното дружество обезщетение с включени 25 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2025г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.А. Г. – особен представител на ответника Ю. С. Т. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Развива правни съображения относно елементите от фактическия състав на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, като приема, че в случая не са налице. В тази връзка пояснява, че съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, при ПТП само с имуществени вреди и при наличие на съгласие между участниците, те попълват двустранен констативен протокол, а посещение от органите на МВР не е задължително. Счита, че ищецът следва да докаже наличие на спор между участниците, относно обстоятелствата, свързани с произшествието, тъй като в тази хипотеза (чл.125, т.7 ЗДвП) е задължително посещението на органите на „Пътна полиция“.
В подкрепа на твърдението, че не е налице разногласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с инцидента, сочи, че според съставения протокол за ПТП единственото нарушение на ответника е това по чл.40 ЗДвП, разпоредба регламентираща правилата за движение на заден ход, но не е отразено нарушение, свързано с напускане на местопроизшествието или умишлено осуетяване на проверка.
Оспорва необходимостта от смяната на блока за управление сляпа точка на пострадалия автомобил. Поддържа, че визираната в диагностичния лист грешка не винаги означава, че сензорът е технически дефектен. Счита, че целият блок е сменен неоснователно и не следва да заплаща стойността му.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2021г. между ЗД „******“ и Ю. С. Т. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, под формата на застрахователна полица №**************, със срок на действие 13.05.2021г. – 12.05.2022г., за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№*******.
На 15.06.2021г. между ЗД „*******“ и „Уникредит Лизинг“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско”, под формата на застрахователна полица №*********, със срок на действие 16.06.2021г. – 15.06.2022г., за лек автомобил „Мицубиши Ексипс Крос“ с рег.
№********.
В протокол за ПТП №********г., се съдържат данни за инцидент, настъпил на същата 2 дата в село *******, у*******, на паркинга пред кметството. Визирани са: участниците – Ю.
С. Т., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№******* и паркирано МПС - лек автомобил „Мицубиши Ексипс Крос“ с рег.№********, собственост на „*********“ ЕООД.
Описани са видимите щети по превозните средства. Установено е, че Ю. Т. е причинил произшествието, като при движение на заден ход, ударил паркираното от М. К. „Мицубиши Ексипс Крос“.
М. К. твърди, че около обед паркирал лек автомобил „Мицубиши“, модел „Крос“ на малък паркинг в село ******* срещу кметството. Посетил ЗКПУ – ******* по повод сделка за изкупуване на сурово мляко. По време на разговора разбрал, че автомобилът е ударен, от друго МПС, което е напуснало местопроизшествието. Когато излязъл навън видял, че колата е увредена. Малко по-късно непознат мъж се приближи и признал, че е блъснал джипа.
Случайни минувачи споделили, че водачът на автомобила, причинил произшествието, след употреба на алкохол, се качил в колата си, потеглил с висока скорост, не овладял МПС и ударил в задната част паркираното „Мицубиши“. Водачът не изчакал органите на МВР.
Във връзка с инцидента, с Наказателно постановление №*********г., на Ю. С. Т. са наложени наказания (глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец) за следните нарушения: „движил се на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в резултат на което причинил ПТП“ и не оказал съдействие за установяване вредите от ПТП, с което виновно нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ ЗДвП.
С приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че във връзка с инцидента, М. Т. К. (представител на собственика на увредения автомобил) депозирал уведомление за щета пред застрахователя – ЗД „*******“, който образувал преписка по щета №**********. След извършени огледи и оценка на щетите превел по сметка на „*****“ ООД - официален сервиз, извършил ремонт на увреденото МПС сумата 3098.10 лева.
С изплащане на сумата, на основание чл.411 КЗ, ЗД „*******“ встъпило в правата на застрахования срещу ЗД „******“ и предявило претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение. Ищецът образувал преписка, заведена под №******** и възстановил на ЗД „*******“ изплатеното обезщетение.
В хода на производството е възложена и приета, автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, ясно, пълно и обосновано. Вещото лице е приело, че уврежданията по застрахования автомобил са получени при механизма на произшествието, описан в Протокол за ПТП **********г., а именно при движение на заден ход автомобил с ДК№P5910PB причинил щети с дясната страна на задната си броня и десен стоп на задна броня в дясната й част на автомобил с ДК№********. Експертът приел, че размерът на щетите, по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2414.33 лева без ДДС, в неоторизиран сервиз с влагане на оригинални части. Счита, че е възможно сензорът на автомобил с ДК№******** да е увреден до степен не позволяваща последващата му експлоатация, тъй 3 като същият се намирал зад увредената задна броня, която съставлява еластичен елемент.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Претенцията на ЗД „******“ АД произтича от разпоредбата на чл.500, ал.1 КЗ, която предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с лихви и разноски при някоя от следните хипотези: 1. При настъпване на ПТП управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействие на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2. Не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това; 3. Напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон; 4.
Умишлено е предизвикал ПТП; 5. Предизвикал ПТП по време на извършване на умишлено престъпление, съгласно НК, включително, когато се е опитал да избяга от задържане.
Ищецът поддържа, че ответникът е напуснал местопроизшествието, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, което твърдение навежда на хипотезата, визирана в чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Фактическият състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 КЗ изисква кумулативното наличие на три предпоставки: водачът (ответник) да е причинил ПТП; да е напуснал мястото на произшествието преди пристигането на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В настоящия казус не е налице третата предпоставка. Касае се за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието възникват задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ или б.“в“ ЗДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП. Не във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът предвижда задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова посещение е задължително, са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.125 ЗДвП. Според т.7 на посочената норма, посещението ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Ангажираните в хода на производството доказателства не обуславят извод, че между участниците в произшествието са възникнали разногласия, наложили посещаването му от органите на МВР. Ответникът се е върнал на мястото и признал изцяло вината си. Тъй като не е имало спор, за водачите е съществувала възможността да оформят отношенията си чрез 4 двустранен констативен протокол, без намесата на органите на МВР. Не бе установено по безспорен начин, че деликвентът (ответник в настоящото производство) е напуснал самоволно местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Очевидно Ю. Т. не е осуетил установяването на произшествието, след като в съставения по този повод протокол са вписани личните му данни и протоколът е подписан от него.
След като за органите на МВР не е съществувало законово задължение да посетят произшествието, самото „напускане“ преди тяхното пристигане (което не е било дължимо) не съставлява нарушение, което да породи регресно право на застрахователя по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 КД.
Претенциите като недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото. В случая, няма данни за направени такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от ЗД „******“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ********, представлявано от С. П. и К. К. срещу Ю. С. Т., ЕГН ********** с адрес: село *******, област Русе, ******** иск за заплащане сумата 3123.10 лева – изплатено от застрахователното дружество обезщетение с включени 25 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2025г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.