Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 128 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно наказателно дело 202/2024
Вид
Протокол № 128
Подписан
05.03.2024
В сила
05.03.2024
Състав
Албена Георгиева Палова, Коста Стоянов Стоянов, ИВАНИНА ИГНАТОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.65, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. Пазарджик, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Коста Ст. Стоянов

И.ИНА ИГН. И.ОВА при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева и прокурора В. М. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20245200600202 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Обвиняемият Ю. В. К. се явява лично и с адв. Х. Х., редовно упълномощен.

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор В. М.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на обвиняемия, както следва:

Ю. В. К. – роден на 08.01.2001 г. в гр. ******* , живущ в гр. *****, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Адв. Х.: Поддържам искането. Нямам други искания. Да се приключи делото.

1

Прокурорът: Нямаме искания по доказателствата.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии ще Ви моля да оставите жалбата без уважение и потвърдите определението на Районен съд-П. от 27 февруари, с което е потвърдена вече взета „мярка за неотклонение“ спрямо обвиняемия Ю. В. К.. От взимане на мярката до този етап няма промяна на обстоятелствата, при които е взета. Обоснованото предположение все още е на лице. В тази насока много добре Районен съд-П. е обсъдил събраните доказателства. Говорили са почти всички свидетели, взети са веществени доказателства-маратонките на обвиняемия, от които е видно, че има кръв по тях, т.е тази предпоставка е на лице. Втората предпоставка е опасност от укрИ.е или извършване на друго престъпление. Правилно в случая Районен съд- П. е приел, че няма данни, че има опасност подсъдимият да се укрие с оглед чистото му съдебно минало и постоянния му адрес, но опасността от извършване на престъпление все още е на лице. В тази насока ще Ви моля да имате в предвид първо: Неговото поведение в момента когато е извършил средната телесна повреда, освен това е установено, че преди това той е проявил агресия и спрямо други две лица. Освен това и характеристичната му справка, която е приложено по делото е видно, че същият има сприхав характер, т.е. ако е на свобода има опасност да извърши ново престъпление.

Направено е едно възражение от показанията на А., че именно пострадалият е предизвикал самият побой. На този етап все още не е изготвена психиатричната експертиза спрямо подсъдимия, за да видим какво е било неговото емоционално състояние и най важното, което не е направено, не е разпитан пострадалия по настоящото дело с оглед неговото здравословно състояние, т.е моля Ви на този етап мярката да бъде потвърдена.

Адв. Х.: Уважаеми окръжни съдии, сезирани сте с частна жалба от името на подзащитният ми, основанието за която е легално е определено в 2

Разпоредбата на чл.65, ал.7 от НПК. Посредством Определение от 27.02.2024 г. състав на Районния съд в П. е оставил без уважение частната жалба посредством, която се е настоявало по отношение на Ю. К. да бъде изменена най-тежката мярка за процесуална принуда, каквато е „задържането под стража“ в по-лека, било то в „парична гаранция“ или пък в „домашен арест“.

В определението покрай всичко останало е записано /цитира/, уважаеми окръжни съдии нито за миг Ю. К. не е оспорвал авторството на деянието, още повече, че е направил и съответните самопризнания. Районния съд разсъждавайки върху събраните доказателства е направил една несъзнателна грешка, която аз съзрях на лист 4 от мотивите съпътстващи определението, какво е казано в това определение: От показанията на И. А. се установява, че ако не е била неговата намеса, К. е щял да продължи ударите по главата на пострадалия. Това е неправилна интерпретация, затова защото пред разпита пред съдия на 15.12.2023 г. вече цитираният свидетел И. А. покрай всичко останало е казал: /цитира/. следователно твърдението на представителя на прокуратурата е механично възпроизвеждане на неправилно написаното в мотивите към определението. Районния съд твърди, че ако бъде изменена най-тежката мярка за процесуална принуда съществувала реална опасност, днес се потвърждава отново, той да извърши престъпление. Каква е тази реално опасност аз не можах да я интерпретирам в това определение. При условие, че мярката е „домашен арест“ очевидно е, че подобно твърдение е лишено от правен резон.

През 1992 г. Конституционния съд на Република България интерпретирайки проблематиката свързана с мярката за неотклонение „домашен арест“ застъпва следната теза /цитира/. Следователно ако Вие определите мярката „домашен арест“ всичките тези тежнения, че видите ли, че той би могъл да извърши ново престъпление е лишено от правен резон. За прокуратурата е много удобна тезата, не съществуват нови обстоятелства, които да Ви мотивират да измените определението. Законодателят НПК не е дал легално определение на понятието „нови обстоятелства“, поради което всеки може да интерпретира т.нар. „нови обстоятелства“ по свои възгледи.

Има и още нещо в мерките за неотклонение не се дебатира изобщо за доказателствата по делото виновен или не е подсъдимият. И тъй като на дълго и на широко в това определение се интерпретира проблематиката за доказателствата аз ще си позволя да Ви припомня едно принципно 3 определение на Върховния касационен съд №24/23.05.1995 г. на първо наказателно отделение /цитира/. В по ново време през 2002 г. общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд издаде тълкувателно решение от април №1, в което е казано /цитира/. За престъпление с очертан хипотезис при нормата на чл. 129 много рядко биват задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража“ както е в конкретния случай. Подзащитният ми не е осъждан, с чисто съдебно минало е, с постоянен адрес на местоживеене. Ако Вие постановите определение, посредством, което да го измените в „домашен арест“ всичките твърдения, че той би могъл да извърши друго престъпление, буквално рухват. И още нещо мярката за неотклонение не е наказание, а е мярка за процесуална принуда.

Продължителността обаче на задържането под стража ще е превърне тъкмо в наказание. Приключвам с една мисъл в монография на проф. Е.Т. озаглавена „Промените в Наказателно процесуалния кодекс“ на стр.178 тя казва /цитира/.

В горния смисъл моля да оставите без уважение жалбата като съответно потвърдите мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия К.: Съгласен съм с казаното до тук от моя адвокат.

ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия К.: Ако може по лека мярка.

Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на определението си, след което обяви същото на страните като им разясни правото на жалба и протест, и сроковете за това.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:41 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4