Решение № 195 от 11.12.2025, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 246/2025
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 11.12.2025
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. В., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: А.М.П.
Членове:
В.Й.М.
В.Р.Г. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело № 20251300500246 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Ц. С. и М. С., чрез адвокат Р.
Д., против Решение № 83/18.07.2025 г. по гр.д № 330/2024 г по описа на РС- Б..
С нея се обжалва решението в цялост, като посочва, че същото е незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата и противоречие със закона. Посочва се фактическата обстановка, като се анализират събраните по делото доказателства и различния извод, който е достигнал първоинстанционния съд.
Посочва се практика на ВКС, като се изтъкват доводи, че решението е постановено в противоречие с нея. Твърди се, че договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, няма основание, когато приобритателя знае за близката смърт на прехвърлителя. Моли да се отмени решението, да се уважи предявения иск и да се обяви спорния договор за нищожен, поради липса на основание. Моли да се присъдят разноски.
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответниците, като няма депозиран отговор от тях.
1
В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Д., моли да се отмени обжалваното решение, поддържа депозиранта въззивна жалба. Въззиваемите страни редовно призовани- не се явяват, не изпращат и представител. Не са депозирали и становище по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд.
Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, първоинстанционното решение е допустимо. като счита че
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от 2 въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес доказателства.
По делото безспорно е установено, че по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка и запазено право на живеене и ползване № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 01.04.2024 г. на Нотариус К. Г., рег. № 736, с район на действие РС – Б., Д. С.
Ц. е прехвърлил на ответника Ц. С. Ц., чиято съпруга е втората ответница В.
И. Ц., правото на собственост върху Поземлен имот с идентфикатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., обл.
В., с административен адрес: гр. Б., обл. В., *****, с площ 274 кв.м., трайно предназначение на имота: урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., ведно с построената в имота Сграда с идентификатор *** от 22 кв.м. – гараж, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, етаж 1 на жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***., който етаж представлява Жилище, апартамент в жилищна сграда с площ 79.70 кв.м., ведно с Мазе от 10.70 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата.
Правото на собственост върху горепосочения имот, е прехвърлено на първият ответник по делото Ц. Ц., със задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя Д. Ц., като по силата на нотариалния акт, последния е запазил правото си да живее и ползва имота, докато е жив.
Правото на собственост е прехвърлено на ответника Ц. С. Ц. по време на брака му с втората ответница В. И. Ц., поради което и имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
От събраните доказателства по делото безспорно е установено че прехвърлителя по сделката Д. С. Ц., е страдал от онкологично заболяване – 3 злокачествено образувание на левия бял дроб, с което е диагностициран на 27.07.2022 г. До смъртта си – на 04.04.2024 г., същия многократно е посещавал лечебни заведения, бил е многократно хоспитализиран и лекуван.
Спорен по делото се явава въпросът дали Нотариален акт № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 2024 г. на Нотариус К. Г., сключен няколко дни преди смъртта на Д. Ц. се явява нищожен, поради липса на основание, а ако спорният договор не е нищожен, то дали същия може да бъде развален.
Окръжен съд – В. намира, че направените възражения във въззивната жалба са неоснователни поради следните причини.
Видно от заключението на вещото лице д-р Р.А, продължителността на живота свързана със заболяването, от което е страдало лицето, впоследствие и причина за смъртта на същото, може да продължи до 5 или повече години.
Починалият прехвърлител е бил диагностициран със заболяването през 2022 година.
В периода от установяването на заболяването до кончината на Д. Ц. грижи били полагани от неговия брат и въззиваема страна в настоящото производство - Ц. Ц. и от техния баща – С. Ц. И..
По делото безспорно е установено, че ищците, деца на починалия, са полагали езизодични грижи за своя баща, изразяващи се в еднократни посещения и обаждания по телефона.
Предвид горната фактическа обстановка и правилното отбелязване на същата от страна на контролирания съд, Окръжен съд – В. се съгласява изцяло с нея.
Настоящият съдебен състав, счита че направеното възражение, че близката смърт на прехвърлителя води до нищожност, поради липсата на основание на договора за гледане и издържа или евентуално за разваляне на договора, е неоснователно.
Постановена е задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 и сл.
ГПК, с която е даден еднозначен отговор. Така в решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС и решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, както и решение № 420 от 11.01.2012г. по гр.д. № 99/2011, е прието, че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за 4 нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговоР.те насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.
Такъв е и настоящия случай, Д. Ц. е сключил този договор, предвид здравословното си състояние/ диагностицираното заболяване/, с цел да си осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, подслон, храна, облекло, отопление и грижи при заболяване до края на живота му, спокойствие и тишина в домът му, а при смърт- погребение според обичая.
Правилно жалбоподателят е отбелязъл, че практиката на съда за договорите за гледане и издръжка се отнасят за напред, а не за минал период, но следва да се отбелжи, че при преценката си за основателността на исковете, Районен съд – Б., правилно е взел предвид и моралната страна на дължимата грижа. Макар и ирелевантен факт за настоящият спор, Окръжен съд – В.
5 следва да го отбелжи.
По отношение на възражение, че прехвърлителят не е бил в състояние да съзнава,да говори ,да чете и пише Окръжен съд – В. го намира, също за неоснователно.
Нотариалният акт, обективиращ сделката е подписан лично от прехвърлителя пред длъжносното лице – Нотариус К. Г.. Като именно собственоръчният подпис на прехвърлителя, както и данните от заключението на вещото лице, сочещи че приеманите лекарства не влият върху психическото състояние на лекуваното лице, водят до един категоричен извод, до който е достигнал и Районен съд – Б..
Предвид липсата на възражение за разваляне на договора за гледане и издръжка, Окръжен съд- В. не следва да се произнася по него, но следва да се отбележи, както правилно е посочил и Районен съд – Б., че гореизложените от съда мотиви, са изцяло относими и към претенцията, заявена в условията на евентуалност.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд -В., в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83/18.07.2025 г. по гр.д № 330/2024 г по описа на РС- Б..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. В., 11.12.2025 г.
Разпечатката съдържа 60 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5116ddbd-3c42-4b78-938a-3cd2f70d8525