Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.07.2020, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
94/2020
Подписан
03.07.2020
В сила
02.06.2022

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1,т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3, изр.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл.143 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.149 · Кодекс на труда
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И

Е № 260005

Гр.Елхово, 03.07.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА при секретаря М. Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 94 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, изпратена по подсъдност от РС–Малко Търново, след повдигната препирня за подсъдност с РС-Бургас и произнасяне в тази насока по реда на чл.122 от ГПК на ОС-Бургас, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – Д.А.З., с ЕГН **********,***, чрез процесуалните си пълномощници – адв.В.Ц. и адв.В.Б.,***, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - гр.Бургас, ул."***" № 21, офис 2, с иск.си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И.

К., със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, ***, е предявил следните осъдителни искове - по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 3 000.00 лева, претендирана като неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 500.5 часа за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 500.00 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период – от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30-то число на съответния месец до датата на депозиране на иск.молба в съда.

Изложените в обстоятелствената част на иск.молба фактически обстоятелства са следните: От 2013г. ищецът е бил назначен в мобилна група към ГПУ-Малко Търново, като от 01.04.2017г. е преназначен на длъжност „младши инспектор/старши полицай“ в Група охрана на държавната граница /ГОДГ/ 04 при Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Малко Търново към Регионална Дирекция "Гранична полиция"-Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Твърди се, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, като при нощните смени e полагал нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно. През процесният период от време от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът сочи, че е полагал извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, като посоченият извънреден труд не му е заплащан от органа по назначаването, поради което излагайки правни доводи и аргументи счита, че следва да му бъде заплатен.

Според ищеца понятието „нощен труд" намира своето легално определение в чл.140 от КТ, съгласно който в ал.1 е визирано – „нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.

Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“, а в ал. 2 – „нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа“. Въз основа на това ищецът извлича извод, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143. Това преизчисляване се налага от факта, че служителите работещи на смени в ГД"ГП" към МВР полагат през нощта не нормалния законоустановен 7 часов нощен труд, а 8 часов такъв. Изтъква се, че поради това, че ЗМВР разграничава заплащането на извънреден труд от заплащането на нощен труд /чл.178 и чл.179 от ЗМВР/, то часовата разлика, получена след приравняване на положения нощен труд на дневен такъв по посочения по-горе коефициент представлява извънреден труд, който съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %. В иск.си молба ищецът позовавайки се на нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, сочи, че за процесният период от 23.04.2016г. до 23.04.2019г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, като и в трите цитирани подзаконови нормативни акта текстът на чл.3, ал.3 е идентичен и визира, че „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период“.Сочи се, че в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 1.143, докато в следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване на часовете нощен труд липсва. Ищецът в иск.си молба излага аргументирани доводи, че в периода от отмяната на Наредба №8121з-592 - 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 - 02.08.2016г., отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт, основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В обстоятелствената част на иск.си молба ищецът възвежда, че при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01,2007г.), чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това не означава според ищеца, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ, съгласно която разпоредба за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

В исковата си молба ищецът сочи, че за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е положил извънреден труд от 500,5 часа, получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

С иск.молба е направено искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъдените суми за възнаграждение. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът и пълномощниците му, редовно призовани не се явяват. С депозирана молба от 10.04.2020г., е заявено съгласие делото да бъде разгледано в отсъствието на ищеца и на пълномощниците му, заявено е поддържане на предявените с ИМ искове по основание и оспорване на изложените в писмения отговор на ответната страна възражения и доводи. Досежно размерът на исковите претенции, в хода на провелото се на 12.06.2020г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице А.Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК е допуснато по искане на адв.Б., направено с посочената писмена молба от 10.04.2020г., с копие връчено и на ответната страна, изменение в размера на предявените искови претенции – намаляне в размера на главния иск от претендираната сума заявена с исковата молба от 3 000.00 лева да се счита предявен за сумата от 1 248.89 лева и намаляне в размера на акцесорния иск за лихви от претендираната сума заявена с исковата молба от 500.00 лева се счита предявен за сумата от 122.74 лева, като в частта за разликите в размера на тези две искови претенции до заявените с ИМ размери производството е прекратено поради направено оттегляне.

С молбата, депозирана от адв.Б. е взето становище и по съществото на спора, като се пледира за уважаване на исковете с направените изменения в размерите им и се излагат доводи, че същите са основателни и доказани. Претендира се и присъждане на направените разноски в процеса – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2019г. Въз основа на последваща молба с вх.№1859 от 03.06.2020г., депозирана от ищеца чрез пълномощника му – адв.Б., е допуснато уточнение в периода на иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД, а именно в крайната му дата, поради допусната техническа грешка, като същият се счита предявен до датата на завеждане на иск.молба в съда /пред РС-Бургас/ - 30.08.2019г.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените против него искове, с който ги е оспорил изцяло както по основание, така и по размер, излагайки подробни съображения в тази насока, а по отношение на иска за вземания за нощен труд в частта му за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г. го е оспорил и като недопустим поради преждевременното му предявяване. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба. В отговора се твърди, че за процесният период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С приложимите в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

(обн.ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от

02.08.2016г., изм.и доп.ДВ бр.99 от 13.12.2016г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. (обн. ДВ. бр.67 от 14.08.2018г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за процесния период от време. В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период. Приложим по отношение на държавните служители в МВР се явява Закона за МВР, който съдържа уредба относно заплащане на нощния труд, като в тази насока ответникът се позовава на съдебна практика, цитирайки съдебни актове на РС-Плевен и РС-Бургас. Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. С отговора си ответникът не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.