Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 725 от 25.02.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 520/2021
Вид
Определение № 725
Подписан
25.02.2021
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Ивелина Диянова Чавдарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 725 гр. Варна , 25.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100500520 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 50458/27.07.2020г. от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“, със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез процесуален представител срещу Решение № 3021/10.07.2020г.,поправено с Решение № 260183/22.01.2021г. по гр.д. № 21047/2019г. на ВРС,49св., с което въззивникът е осъден да заплати на В. Н. П., ЕГН ********** сумата от 1592,96 лв. /хиляда петстотин деветдесет и два лева и 96 ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по тримесечие от 241 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд,в която не се предвижда приетото от съда преизчисление с коефициент 1.143. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ, т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излага се, че е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.

Твърди, че за процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в 1 случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени компесаторни механизми повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. Твърди се , че на ответника вече е изплатил на ищеца изцяло и своевременно положения от него нощен труд.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата е обективирано искане по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на настоящото производство до произнасяне по ТД№ 1/2020г. на ВКС ,ГК. С молба вх.№ 20368/15.09.2020г. въззивникът е направил искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК вр. чл. 633 вр.чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК за спиране на настоящото производство до приключване на производството по преюдициално дело № С 262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург. Същото е образувано по искане на Районен съд Луковит на основание чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който е отправил преюдициално запитване за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ бр. L 299 от 18.11.2013 г.) и съответствието им с националното законодателство.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е депозиран отговор.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

След запознаване с преюдициалното запитване, настоящия състав счита , че въпросите в отправеното от РС –Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО относно тълкуването на разпоредби на правото на ЕС, а именно: чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО;на чл. 20 и на чл.31 от Хартата за основните права на ЕС и на параграф 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия казус и не са обуславящи доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и заплащате на нощния труд, положен от държавните служители в МВР. С оглед изложеното настоящия състав счита , че искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно е искането за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на ТД№ 1/2020г. на ВКС ,ГК, съгласно възприетото в ТР №8/2013 по описа на ВКС, ОСГТК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 50458/27.07.2020г. от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

2

НАСЕЛЕНИЕТО“, със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез процесуален представител срещу Решение № 3021/10.07.2020г.,поправено с Решение № 260183/22.01.2021г. по гр.д. № 21047/2019г. на ВРС,49св.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Пиротска“ № 171 А, за спиране на настоящото производство до приключване на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на Съда на ЕО, както и до приключване на ТД № 1/2020г. на ВКС ,ГК.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 12.04.2021г. от 13.30 ч.,за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3