Решение № 1773 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330114277 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А. И. И. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните в гр. Ш. Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ************/**********г. е недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1 от ЗПК, както и, че ищецът е заплатил на ответника по Договора сумата 2 000 лева и на основание чл.23 от ЗПК няма задължения по Договора към ответника, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски – включително и ответникът да заплати на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Стик - Кредит” АД – гр. Шумен оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед 1 на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че между тях в гр. Ш. е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ************/********* г., с който ответникът, като Кредитор, е предоставил на ищеца, като Потребител, потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 2 000 лева, със срок на погасяване 24 месеца и обща сума за връщане 3 074, 71 лева, като в чл.17 от Договора страните са уговорили в срок до три дни от подписване на Договора Потребителят да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на Договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на Кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменяемо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по Договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ответника за заплащане на тези задължения- срокът на валидност на която банкова гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска, а в чл.27 от Договора страните са уговорили, че при неизпълнението на задължението по чл.17 от Договора, ищецът ще дължи на ответника неустойка в размер на 0, 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

Както се установява от самия Договор, в ГПР по Договора ответникът не е включил и неустойката, уговорена с Договора – като с включването на уговорената неустойка този ГПР значително надхвърля размера на главницата, поради което съдът намира, че поради надхвърлянето на реалния ГПР с над 50 % при включването в него на неустойката, уговорена в Договора, това прави нищожен Договора, а оттук – че този иск се явява доказан по основание и следва да се уважи.

Ответникът не е изпълнил задължението си по чл.190 от ГПК да представи Справка за платените от ищеца суми по Договора – поради което, предвид разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК, съдът намира, че следва да се приеме за установено, че ищецът е изплатил на ответника получената в заем сума в размер на 2000 лева, а оттук – че предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК и предвид нищожността на Договора за кредит – ме не дължи други суми на ответника, а оттук – че този иск също се явява доказан по основание и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 359, 26 лева – платена ДТ, а на пълномощника му – адв. Б. К., на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева (по 100 лева за всеки един от двата уважени иска) – като с оглед представения Договор за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му, фактическата и правна сложност на спора, цената на исковете, и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените 2 от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение и за недължимост на същото са неоснователни и следва да се оставят без уважение. .

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Стик - Кредит” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, Пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от **************************** С. Н. Т., със съдебен адрес: гр. Ш., ул.

„****************“ № ***, ет.**, офис.**, адв. Х. Н., ЧЕ СКЛЮЧЕНИЯТ МЕЖДУ НЕГО И А. И. И., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*******************” № ***, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************************” № ****, адв. Б. К., в гр. Ш.

Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние

№

******************/************* г., е недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1 от ЗПК, КАКТО И, ЧЕ ищецът е заплатил на ответника по Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние

№

*****************/******************г., сумата 2 000 лева, И НА ОСНОВАНИЕ чл.23 от ЗПК НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **************/*************г.към ответника.

ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А. И. И., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 359, 26 лева.

ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Б. Д. К., със служебен адрес: гр. П., ул. „********************” № ****, на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И за прекомерност на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3