Решение № 92 от 28.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Стара Загора, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20255501000041 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 961/11.11.2024 г., постановено по гр. № 1703/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в частта с която са отхвърлени предявените искове от „** против Н. Г. М., за установяване по отношение на Н. Г. М. съществуването на вземания на „** по Договор за потребителски кредит № 40007517210 за следните суми: главница – 45 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; непогасено договорно възнаграждение – 51, 14 лв., дължимо за периода от 15.11.2022 г. до 15.07.2023 г. и лихва за забава – 55, 56 лв. за периода от 16.09.2022 г. до 15.07.2023г.

Въззивникът „** излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която ДПК 40007517210 се обявява за недействителен и се отхвърлят исковете претенции на “** срещу длъжника Н. Г. М..

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Н. Г. М..

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като 1 обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.9, ал. 1 от ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „** моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на ** срещу длъжника ни Н. Г. М. възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № 40007517210 за следните суми: главница – 286, 59 лв.; договорно възнаграждение – 51, 14 лв., дължимо за периода от 15.11.2022 г. до 15.07.2023 г.; лихва за забава – 55, 56 лв. за периода от 16.09.2022 г. до 15.07.2023г. Претендират и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника Н.

Г. М., ЕГН: ********** да заплати дължимите суми за възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 77.80 лв. и възнаграждението за закупена услуга Флекси в размер на 130.61 лв., ведно със законната лихва до изплащане на вземането. По така предявените осъдителни искове решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени не е обжалвано от „**, поради което същото е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

По делото не е спорно, че между „** и Н. Г. М. е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007517210/14.01.2022 г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 500 лв. при годишен процент на разходите 49,16%, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 675, 41 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 37, 52 лв. В договора е посочено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги Н. Г. М. дължи и възнаграждение в размер на 175 лв. за закупена допълнителна услуга Фаст и възнаграждение в размер на 275 лв. за закупена допълнителна услуга Флекси, като общо посочената в договора като 2 дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, е 62, 52 лв. или общо задължение по кредита 1 125, 41 лв.. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план към договора, СЕФ и искане за отпускане на кредита.

Видно от представеното извлечение за паричен превод към “EasyPay”, ** по сметката на Н. Г. М. е преведена сума в размер на 491,45 лв.

По делото е представено, едностранно съставено от ищеца, извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № 40007517210, съгласно което ответникът е заплатил на ищеца по този договор общо сумата от 661,16 лв., като е отразено, че остатъчното му задължение възлиза на 828, 59 лв.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4796/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, съдът е издал в полза на „** против Н. Г. М. заповед № 2352/30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: 286, 59 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 40007517210/14.01.2022г.; 51, 14 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.11.2022 г. до 15.07.2023 г.; 55, 56 лв. - лихва за забава за периода от 16.09.2022 г. до 15.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2023г. до изплащане на вземането, както и 38.03 лв. - разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от заявлението. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което ищецът е предявил настоящите установителни искове за горепосочените вземания, предмет на издадената заповед.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия случай от сключения договор се установява, че ответникът Н. Г., освен задължения за връщане на главницата и за заплащане на възнаградителна лихва е поел и задължение за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги "Фаст" в размер на 175 лв. и "Флекси" в размер на 275 лв.

3

Въззивният съд намира, че посочените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са свързани с усвояване и управлението на кредита, като с тяхното уговаряне се цели постигане на скрито оскъпяване на кредита. Така уговорените суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, поради което същите представляват разходи по кредита, които следва да намерят отражение в уговорения ГПР по договора за кредит /в този смисъл Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 /.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В процесния договор, плащането на услугите "Фаст" и "Флекси" не е взето предвид като разход при формирането на посочения ГПР от 49, 16 %, въпреки че възнагражденията са включени в общата дължима сума и месечните вноски. Предвид размерът на двете такси и размера на предоставения кредит, съдът намира, че същите не са включени в ГПР – в противен случай същият многократно би надвишил нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 от ГПК . Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Поради това следва да се приеме, че така предвидените възнаграждения съставляват разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/.

Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК в случай, че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай, чистата стойност по процесния договор за кредит е 4 в размер на 500 лв. По делото е безспорно, че Н. Г. М. е заплатил на „** сума в размер на 661, 16 лв., поради което вземането за главницата е погасена изцяло. Следователно предявените от „** против Н. Г. М. установителни искове за главница – 45 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; непогасено договорно възнаграждение – 51, 14 лв., дължимо за периода от 15.11.2022 г. до 15.07.2023 г. и лихва за забава – 55, 56 лв. за периода от 16.09.2022 г. до 15.07.2023г. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство, въззиваемият Н. Г. М. не е претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 961/11.11.2024 г., постановено по гр. № 1703/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5