Решение № 159 от 15.06.2022, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 377/2021
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 15.06.2022
- В сила
- 20.05.2023
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Закон за задълженията и договорите
- чл.250 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Момчилград, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100377 по описа за 2021 година
Производството е по предявена искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.284 ал.2 вр.чл.79 от ЗЗД /и евентуален иск по чл. 55 ал.1 вр.чл.59 от ЗЗД от ЗЗД/, и по чл.250 ал.1 вр.чл.79 вр.чл.86 от ЗЗД /и евентуален иск по чл.55 от ЗЗД/.
Производството по делото е образувано по първоначално преедявена искова молба от В. КР. КЬ. против Т. АН. КЬ. и К.М. К.. Молбата е предявена по два обективни и субективно обединени иска. Исковете са с правно основание чл. 250 от ЗЗД във вр. с чл. 79 /и алтернативно от чл. 55 от ЗЗД/, и по чл.284 във вр. с чл.79 от ЗЗД /и алтернативно чл. 55 и 59 от ЗЗД/ за посочените парични суми, а именно за заплащане на сумите в размер на 8250,24 щатски долара, касаещи иска за договор за поръчка по чл.284 ал.2 вр.чл.79 от ЗЗД /и евентуален иск по чл.. 59 и 55 от ЗЗД/, както и иск за заплащане на сума от 9000 щатски долара-иск по чл. 250 във връзка чл. 79 във вр. с чл.86 от ЗЗД /и евентуалният иск за неоснователно обогатяване по чл.55 и сл. от ЗЗД/. В последствие с молба ищецът е оттеглено основание чл.
232 от ГПК предявения иск по отношение на К.М. К. и е пожелал производството по делото да бъде прекратено в тази част.
1
В исковата молба са развити доводи, в които се сочи откъде произтичат претендирате паричните суми. Заявява се, че в периода от 2004 до 2015 година е работил в САЩ и е възложил на своите родители- първоначалните ищци, както и на брат си, да превеждат суми по закупен имот в град Варна през 2008 година на съответни вноски, тъй като за закупуване на имота, описан в исковата молба е бил изтеглен кредит от „***“ АД. Посочва се, че съответните паричните суми са били превеждани по сметката, която е била открита в „Пощенска банка“ на името на първата ответница. Той периодично е изпращал съответните суми, а майка му и брат му си ги превеждали.
На 10.юли 2014 година, всички суми по договора за кредит, с който е бил закупен имотът във гр.Варна са били изплатени. Ищецът заявява, че следвало да се даде отчет на част от сумите, които са останали непреведени, респективно да му бъдат върнати. Същият заявява и посочва конкретните дати на които са били преведени паричните суми.
Твърди, че ответницата дължи към настоящият момент сумата от 8250,24 щатски долара , която сума е останала, след заплащането на вноските в *** за закупуването на жилището. Ето защо претендира тази сума, която счита ,че не му е била върната, посочил е конкретни дати на които съответните суми са били превеждани.
Освен това заявява, че извън тази сума са били останали невърнати 9000 щатски долара , които са били преведени на съответни дати така, както са посочени в исковата молба и което е било установено с влязло в сила решение по гр.д. №108 / 2018 година /на ОС- Кърджали/, в което се сочи, че банковата сметка на ответницата в ДСК са били останали от неговите пари, 9000 щатски долара които са били изтеглени от нея от негова банкова сметка.
Предвид това моли съда да приеме, че искът за сумата от 8250.24 щ.д. е основателен и доказан и да постанови решение, с което на основание неизпълнен договор за поръчка по чл.284 ал.2 от ЗЗД /евентуално неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 от ЗЗД, или чл.59 от ЗЗД/, да осъди ответницата да му заплати общо сумата от 8250.24 щ.д. ведно със законната лихва, считано от датата на поканата- 08.03.2021г. до окончателното й изплащане.
2
Иска също така съдът да приеме, че искът за сумата от 9000.00 щ.д. е основателен и доказан и да постанови решение с което на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.250 ал.1 вр. с чл.86 от ЗЗД /евентуално и като неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 от ЗЗД/, да осъди ответницата да му заплати общо сумата от 9000.00 щ.д, ведно със законната лихва, считано от датата на поканата- 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.
Ищецът е представил доказателства, които съдът е допуснал и приел с определение №31/25.01.2022г. в з.з., а именно: копия на следните документиН.а. № 148, том 1, дело №136/ 2016г. на нот.Атанас Узунов; Н.а. № 147, том 1, дело №135/2016г. на нот.Атанас Узунов; операционна бележка от 27.05.2016г. на „******"- клон Кирково; Н.а. № 47, том 2, дело № 229/ 2016г. на нот.Атанас Узунов; извлечение от сметка в ******; искане за откриване на спестовна сметка в „Пощенска банка" от 14.09.2009г.; покана от ищеца до ответница с известие за доставка- неполучена- нот.заверена; уведомление от банка до ответницата за номер на сметка; 4 бр. искания за банков превод от посочените дати с преводи; копие на заключение от СЧЕ по гр.д. № 108/2018г. на КОС; удостоверение за раждане на ищеца; Определение № 37 и № 58 по гр.д.№ 79/2021г. на КОС;
Допълнително са представени; копие на Н.а. № 13, том 3, дело №392/2017г. на нот.Н.Добчева- Пловдив; удостоверение за сключен гр.брак,изд. въз основа на акт № 01/2018г. на общ.Кирково /км.с.Чакаларово/; удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ищеца;
Ответницата Т. АН. КЬ., чрез адв.Р.Х., е представила писмен отговор в законоустановеният едномесечен срок. Намира така предявените искове за неоснователни и недоказани. Заявява се, че и по двата иска не се дължат тези суми. По отношение на първият иск се твърди, че паричните суми и претендираната парична сума в размер на 8250,24 щ.д. е била изплатена от ответницата. Тази разлика се държа дължала на курсовата разлика между изпратените пари и за платените кредитни вноски. Ето защо се счита, че всички пари са били върнати в съответния срок, като се посочва и конкретно на коя дата какви преводи са били направени- а и искът бил погасен по давност. По отношение на иска за заплащане на сумата от 9000 щ. д. на основание посочената правна норма чл.250 от ЗЗД, договор за влог се счита, 3 ч е същият иск е погасен по давност и се прави същото възражение, като се правят и се развиват доводи за неоснователност на същата. Иска се отхвърлянето на тези искови претенции. Претендират се разноски.
Съдът по отношение на направеното оттегляне на иска с правно основание чл. 232 от ГПК по отношение на първоначалния втори ответник, а именно К. Митко К. намира, че при условията на чл. 232 от ГПК следва да бъде прекратено производството по делото по отношение на него. Не се изисква становище или съгласие на ответниците в това отношение, тъй като искането е направено преди съдебното производство.
В съдебно заседание, ищецът лично и представляван от адв.Ел.Н., поддържа исковата молба, така, както е предявена- с напр.оттегляне по отношение на вторият ответник, по подробни съображения, изложени в съдебно заседание.
Ответницата, се явява лично и се представлява от адв.Р.Х., и оспорва предявената искова молба, в т.ч. и по отношение на направеното възражение за изтекла давност- исковете и за двете претенции били погасени по давност, като развива подробни доводи в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени писмени доказателства, описани по-горе, от които се установява, че ищецът и ответницата /а и първоначално посоченият като втори ответник, са близки роднини, а именно; ищецът е син на първоначално посочените ответници.
По делото с представените писмени, а и гласни доказателства, подробно изследвани от вещото лице по назначените две Съдебно-счетоводни експертизи, с вещо лице Г.Д. се установява следното;
1/ Ищецът е превел от собствена сметка 50 000 щ.д. на ответницата Т.
АН. КЬ. по спестовна сметка с IBAN; BG 75 BPBI 79324158241301, открита в „Юробанк и Еф Джи България / предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), но завереният приход по сметката на ответницата след приспадане на банкови такси за входящи преводи е в размер на 49 900 щ.д.
1.1. От спестовната си сметка Т. АН. КЬ. е превела на Д. К.ов К. /брат 4 на ищеца/ сумата от 26 659 щ.д., но след удържане на такси за изходящи валутни преводи, сметката на получателя в щатски долари с IBAN: BG 15 UBBS 8002110*******, открита в „***“ АД, е заверена със сумата 26 563 щатски долара с левова равностойност 39 227,86 лв. От превода е била удържана такса за входящи валутни преводи в размер на 33,24 щ.д., равняващи се на 47,53 лв., послужила сума за погасяване на кредита е в размер на 26
529,76 щ.д., равняващи се на
39180,33лева.
1.2. Т. АН. КЬ. е превела по кредита на ищеца и сума в размер на 3 950,12 евро , равняващи се на 7 725,76 лв., или 5 318,51 щатски долара.
2. Вещото лице е дало отговор и за размера на остатъка от преведените от ищеца суми в посочената банка за периода от 01.01.2008г. до 08.01.2013г. и след погасяване на ипотечния договор за кредит , има ли преведени от нея суми от същата банкова сметка в други нейни банкови сметки, както и на други лица, като посочи съответния размер по дати и поименно, както следва;
- Остатъкът от преведената от ищеца сума към 08.01.2013г. е в размер на 22 021,65 щ.д., с левова равностойност 32 913,56 лв , при курс 1щ.д.
=1,4946лв.
- След 10.07.2014г.- дата на погасяване на ипотечния кредит, салдото по сметката е в размер на 74,54 щ.д. , с левова равностойност 107,16 лв., при курс 1 щ.д. = 1,4376 лв.
- Прехвърлени суми между сметки на Т.К. са в размер на 29 180 щ.д. към 04.07.2012г. Върнатите в спестовната сметката сума на 04.01.2013г. са в размер на 21 997,37 щ.д. Реално прехвърлена сума от спестовната сметка в друга сметка на Т.К. е в размер на 7 182,63 щ.д ., левова равностойност 11 184,07 лв. /29 180 щ.д.- 21 997,37 щ.д.), при курс 1 щ.д. = 1,5571лв.
- Изтеглени на каса от Т.К. към 08.01.201Зг. с в размер на 770 щ.д., а след 08.01.2013г. до 10.07.2014г . в размер на
4 260 щ.д., или, общо изтеглени в брой са 5 030 щ.д. с левова равностойност 7 281,84 лв.
- Преведената сума от сметката на Т.К. на Д. К. е в размер на 26 659 щ.д., с левова равностойност 39 369,13 лв., послужила за погасяване на кредита.
3. Вещото лице е извършило проверка и в „******“ АД, за да отговори на въпроса за периода 01.11.2015г. до 30.08.2016г. какъв е размерът на сумите, изтеглени от ответницата от банковата й сметка по дати и размер , както и какъв е размера на сумите, преведени от ответницата по сметка на ищеца, както и преведени от нея в друга нейна банкова сметка;- Със заключението се установява, че в периода от 01.11.2015г. до 30.08.2016г. са извършени следните банкови операции в ****** ЕАД :
4 000 щ.д. са изтеглените от Таня К. на каса в левова равностойност на 7 120,80 лв;
4 000 щ.д. са прехвърлени по разплащателна сметка на В.К.;
5
5 000 щ.д. са прехвърлени от Таня К. по друга нейна сметка в „ ******“ с IBAN: BG 83 STSA 93000013462099, в левова равностойност 8756 лв.
По делото е назначена и извършена допълнителна експертиза, която да отговори на въпросите дали има и други лица, които да са внесли парични суми за погасяване кредита на ищеца и на каква стойност, като при извършената проверка на документите, приложени по делото, както и банковите документи се установява следното;
По кредита на ищеца В.К. са били внесени парични суми от лицата Лидия Владимирова и Росен Атанасов, както следва; 1/ в периода от 01.03.2011г. до 04.01.2012г. тези лица са внесли сумата в размер на 3 423,72 евро, равняващи се на 6 696,21 лева, при курс; 1 евро-1,95583 лева; или на сумата от 4 671,83 щатски долара, при съответният курс на БНБ на деня на внасянето;
Със същото заключение се установява и други лица, неустановени от вещото лице също са внасяли парични суми по кредита на ищеца В.К., както следва; на 11.11.2008г. е внесена сумата в размер на 1 070,72 евро- общо, равняващи се на 2 092,74 лева, при курс; 1 евро-1,95583 лева; или сумата от 1 386,47 щатски долара, при съответният курс на БНБ на деня на внасянето;
По делото като доказателства са приложени копие на Решение № 102/ 24.06.2019г. по гр.д. № 108/2018г. на ОС-Кърджали, като делото е било образувано по искова молба от ищеца по настоящото производство, предявена срещу Д. К.- негов брат, за заплащане на посочените парични суми, и на посоченото правно основание. С решение на Апелативен съд- Пловдив по в.гр.д. № 618/2019г., частично е било изменено решението на Окръжен съдКърджали- същото е приложено по делото. От тези решения е видно, че ответник по тези искове, предявени от ищеца и по настоящото производство е друго лице- неговият брат Д. К., поради и което направеното от ответната страна възражение, че претендираните по двата иска по настоящото производство парични суми /описани по-горе са били предмет на делото пред Окръжен Съд- Кърджали/ е неоснователно. И това е така защото ответник е различно лице, паричните суми, претендирани по исковете са различни и са постъпвали по различни суми, с титуляри различни лица- описани подробно в самото решение, както и всички приложени като доказателства по същото дело /цялото дело е представено като доказателство по настоящото.