Присъда № 41 от 21.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Мотиви по Присъда № 41/21.06.2024 г. по ВНОХД № 522/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд:

С присъда № 16 от 02.02.2024 г. по НОХД № 3972/2022 г. Районен съд Бургас е признал подсъдимата К. Г. Ф. за НЕВИННА за това, че на 23.12.2015 г. на ул. “Р.“, в гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“, с peг. ******, нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, а именно - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства" и чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", при което допуснала пътно транспортно произшествие с пешеходеца В.Х., роден на ****** г. в Република Ч., като по непредпазливост причинила на пешеходеца В.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на лява раменна кост, водеща до трайно затруднение движението на лява ръка за срок от около 12-16 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес, счупване на медиалния кондил на лява бедрена кост, водеща до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „А", предложение второ, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП.

Присъдата е протестирана от прокурор в Районна прокуратура - Бургас с искане да бъде отменена Присъда по НОХД № 3972/2022 г. на Районен съд Бургас и да бъде постановена нова, с която въззивният съд да признае подсъдимата К. Г. Ф. за ВИНОВНА по повдигнатото й обвинение с налагане на съответно наказание.

В подаденото по реда и срока на чл. 320, ал. 4 от НПК допълнително писмено изложение към въззивния протест се сочи, че районният съд в мотивите си неправилно е анализирал свидетелските показания на св. О.. На следващо място прокурорът сочи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. П.С. и Ц.С., които са в приятелски отношения с подс. Ф. и са заинтересовани от изхода на делото. Акцентира се върху възприетия от съда механизъм за начина на получените травми от пострадалия Х., описани в комплексната петорна и допълнителна експертизи, и протокола за оглед на местопроизшествие в частта му за липсата на прах по част от процесния автомобил.

По делото е депозирано и възражение от адв. Георги Костадинов от АК 1

– Бургас, защитник на подсъдимата Ф., в което се оспорва твърдението за неправилен анализ на показанията на св. О.. Акцентира се върху невярното твърдение от страна на св. О., че по време на първите му разпити е нямало преводач, както се оспорва и твърдението на св. О. за изпитото от него количество алкохол. Изразява се подкрепа за кредитирането от страна на съда на свидетелските показания на свидетелите П.С. и Ц.В.. Оспорва се твърдението за наличие на противоречия в показанията на тези двама свидетели. Оспорва се също така изразеното съмнение във въззивния протест за възможността от момента на настъпване на ПТП до момента на извършване на огледа на местопроизшествие да се е наслоил прах върху процесния лек автомобил. Акцентира се също и върху отказа на вещите лица по петорната комплексна експертиза от депозираното от тях заключение относно механизма на настъпилото ПТП. Отправя се молба да бъде потвърдена присъдата на Бургаски районен съд.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -Бургас поддържа протеста и излага подробни мотиви в подкрепа на протеста.

Защитата на подсъдимата Ф. оспорва показанията на св. О., акцентира върху обстоятелството, че пострадалият и св. О. са употребили значително количество алкохол и показанията им са в противоречие с комплексната петорна експертиза. Според защитата от свидетелите, намиращи се на близкия площад, е чут само един удар и това е този между автомобила на подсъдимата и паркирания на местопроизшествието л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******.

Според защитата, ако подсъдимата е ударила пострадалия, свидетелите би трябвало да чуят два удара, а не един. На второ място защитата твърди, че вещите лица по последната комплексна петорна експертиза са заявили, че не поддържат заключението си по пункт 8 от заключението си. На последно място защитата се позовава на огледния протокол като доказателство за невинността на подсъдимата и по-конкретно отразеното в него забърсване на праха по предната броня на процесния автомобил, което е по-ниско от мястото, на което би следвало да е съприкосновението с пострадалия.

Подсъдимата в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита, че протестът на прокурор при Районна прокуратура Бургас е основателен, поради което и постанови присъда, с която отмени атакувания първостепенен съдебен акт.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка по делото:

На 22.12.2015 г. вечерта подсъдимата била на рожден ден в гр. Созопол.

Същата вечер след полунощ тя решила да се прибере с автомобила си марка „Мазда-5“ с рег № *****. Заедно с нея тръгнали и приятелите й св. П.С. и св.

Ц.В.. Първият седнал на седалката до шофьора, а В. седнала на задната 2 седалка.

На 23.12.2015 г. към 00:40 ч. подсъдимата управлява л.а. „Мазда“ по ул.

„Р.“ в гр. Созопол, с посока на движение към площад „Черно море“. Времето било сухо и ясно, в тъмната част от денонощието, с добра видимост. Платното за движение на превозни средства на улицата е било право с асфалтово покритие с тротоари от двете страни, с осем процента наклон на изкачване в посока на движение на пешеходците и автомобила. По това време по улицата не е имало движение на други автомобили и пешеходци. Автомобилът, управляван от подсъдимата, се движил със скорост 41 км./ч. с включени къси светлини. Не е имало насрещно движещи се автомобили, които да заслепяват водачката Ф.. Видимостта от осветеността на фаровете била 60 м., а опасната зона на спиране била 24 м.

Подсъдимата е забелязала пешеходците и ги е възприела като опасност, когато се е намирала на 8,1 м. от тях. В този момент пешеходците са били в опасната зона за спиране на процесния автомобил. Те са вървели по пътното платно в посока на движение на лекия автомобил „Мазда“ по близо до левия тротоар. Чувайки шума от приближаващия ги отзад л.а., св. О., който бил поблизо до левия тротоар, инстинктивно се преместил в ляво пред паркиран автомобил. Ф. предприела заобикаляне на пешеходците отляво, при което ударила левия крак в областта на коляното на пешеходеца В.Х. с десния край на предната броня на автомобила. При удара краката на пострадалия се повдигнали на горе, а торсът паднал надолу и тялото се завъртяло надясно. В същия момент лекият автомобил „Мазда 5“ ударил с лявото си странично огледало лявото огледало на паркирания отляво лек автомобил „Опел Корса“, след което рязко завил надясно с цел избягване на друг удар с паркирания л.а.

„Опел Зафира“, който се намирал зад л.а. „Опел Корса“ и бил по-широк от него. При тази маневра, завиване на дясно, завъртащото се тяло на пешеходеца се охлузило в дясната страна на автомобила, при което тялото се увлякло напред и паднало върху асфалта на лявата си страна с положение на главата по посока на движението на автомобила и пешеходците, леко косо вдясно. От удара на пострадалия Х. били причинени фрактура на медиалния кондил на бедрената кост на левия крак, фрактура на раменната кост и лицевочерепна травма. След удара водачката на лекия автомобил напуснала местопроизшествието и паркирала автомобила в близост до площад „Черно море“. Ударът настъпил в резултат на неспазване от страна на подсъдимата на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. След удара св. О. се приближил до лежащия на земята Х. и започнал да вика за помощ.

Привлечени от шума от удара на л.а. „Мазда“ на място пристигнали намиращите се наблизо свидетели Я.И., Н.Н., Д.М. и А.К., които заварили пострадалия Х. да лежи на пътното платно, като лицето му било окървавено.

Свидетелят Д.М. набрал тел.112 от мобилния си телефон, като предоставил на някого от присъстващите да говори по него, както и след това отишъл лично 3 до спешния център в града за да съобщи за произшествието. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и пострадалият Х. бил откаран в МБАЛ – Бургас.

За случилото се били сигнализирани органите на МВР и бил извършен оглед на местопроизшествието. Били извършени и издирвателни мероприятия и към 02:00 ч. полицейският служител св. С.Р. установил процесния л.а.

„Мазда 5“ паркиран зад х-л „А.В.“ на ул. „Черно Море“ гр. Созопол, както и подс. Ф..

Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се установява въз основа на събраните доказателства:

Показанията на свидетелите В.Х., П. О., Я.И., Н.Н., Д.М., А.К., С.Р., Д.П., частично от показанията на П.С., Ц.В. и Е.С., както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на И., Н., М., К., П., О., както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 показания на св. О., от заключенията на: съдебно-медицинска експертиза Протокол № 90/2016 г.; съдебно-медицинска експертиза Протокол № 128/2018 г.; химическа експертиза № 1253 от 23.12.2015, съдебно-техническа аудио-визуална експертиза Протокол № 77/14.05.2017 г.; допълнителна тройна АТЕ от 10.05.2017 г.; допълнителна тройна АТЕ от 09.06.2017 г.; петорна АТЕ от 12.03.2018 г.; петорна комплексна медико-автотехническа експертиза от 09.05.2019 г.; повторна петорна КМАТЕ от 14.02.2020 г.; допълнителна повторна КМАТЕ от 15.07.2021 г. и допълнителна повторна петорна КМАТЕ от 15.12.2021 г.; писмените доказателства – огледни протоколи, скица на местопроизшествието и приложени фотоалбуми, епикризи на В.Х. и справка за съдимост на подсъдимата.

Въззивната инстанция преценява, че изброената доказателствена маса установява еднопосочно, че подсъдимата К. Ф. е управлявала в описаното време и място лекия автомобил с установената от експертите скорост на движение 41 км./ч. преди удара с пешеходеца Х., като самият удар е настъпил при скорост от 37 км./ч. с дясната част на предната броня на автомобила и след удара тя е напуснала произшествието.

Свидетелят П. О. е очевидец на деянието и изнесеното от него като такъв би следвало да носи пълна информация, отразяваща механизма на случилото се и поведението на подсъдимата, и действително депозираното от него съдържа очакваните релевантни факти. От показанията му се изяснява посоката на движение на пешеходците и на лекия автомобил, мястото на настъпване на удара между л.а. и пострадалия Х., както и на поведението на подсъдимата след деянието. Защитата на подсъдимата твърди, че в показанията на този свидетел има известни противоречия относно траекторията на тялото на Х. в следствие на удара от процесния автомобил, като сочи, че в показанията си от 26 и 29 декември 2015 г. св. О. е заявил, че тялото на Х. е прелетяло над блъсналия го автомобил, а в показанията си пред районния съд от 14.07.2023 г. е заявил, че тялото на Х. е излетяло напред пред 4 ударилия го автомобил и че не е удряло стъклото на автомобила. Тези показания на О., макар и години след произшествието отговарят на приетата фактическа обстановка и се подкрепят от повторната петорна комплексна МАТЕ и допълнителните такава. В разпита си пред районния съд от 25.01.2024 г. вещите лица са категорични, че в конкретния случай летене във въздуха на тялото на пострадалия не може да има, имайки предвид скоростта, с която се е движил автомобилът, както и че тялото на пострадалия не се е удряло в предното стъкло на автомобила. Вещите лица са категорични, че след удара краката на пострадалия се повдигнали нагоре, торсът е паднал надолу и при това падане тялото се е завъртяло, и е паднало на лявата си страна.

Разпечатката съдържа 27 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51157eb8-10b4-4230-b451-231cf1454da1