Акт от 17.03.2023, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- 7/2023
- Подписан
- 17.03.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1 · Закон за пощенските услуги
- чл. 95 · Закон за пощенските услуги
- чл. 96, ал. 1 · Закон за пощенските услуги
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21 17. 03.
2023 година град
*********
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
********* на четиринадесети март 2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: С.ИВАНОВА
Прокурор: М.А.
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 7 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН.
Постъпила е жалба от
„СТАР ПОСТ“ ООД, представлявано от управителя Д.Д.В.против Решение № 212 от 01.11.2022 г. постановено по АНД № 518/2022 г. по описа на ТРС, с което е потвърдено НП № 15 от 01.07.2022 година на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „СТАР ПОСТ“ ООД, за нарушение на 100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги във вр. с т. 3.2 от Индивидуална лицензия № 2-003- 003/16.07.20 година и на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно. Твърди се, че е постановен бланкетен съдебен акт. Липсват настъпили вреди, жалби от трети лица, не е налице противоправно поведение и като цяло решението е изградено на база хипотетични разсъждения. Твърди се поставянето на недопустими въпроси от страна на съда. Липсва разглеждане на възраженията за пропуските в АУАН, а именно: да се посочи ЕГН и точен адрес на свидетелите. Не е коментирана липсата на компетентност на издателя на АУАН и НП. Допуснато е разширително тълкуване по отношение чл.3.2 от индивидуалната лицензия. Липса изследване на възможността за приложение института на чл.28 ЗАНН. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт.
Претендира разноски. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Пледира за отмяна на постановеното решение. Сочи допълнителни доводи.
Ответната страна взема становище чрез процесуалният си представител. Оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. ********* дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № 15 от 01.07.2022 година на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията , с което на „СТАР ПОСТ“ ООД, за нарушение на 100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги във вр. с т. 3.2 от Индивидуална лицензия № 2-003- 003/16.07.20 година и на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 17.02.2022 година „Стар пост“ ООД не е спазило обявеното работно време на своя пощенски офис, находящ се в гр. *********, ул.“**************, в рамките на което предоставя услугите, за които е лицензирано. В интервала между 09.00 ч и 10.00 ч на дата 17.02.22 година, пощенският офис не е бил отворен. Обявеното от „Стар пост“ ООД работно време, закачено на външната врата на пощенския офис е между 09.00 и 10.00 часа и от 16.00 до 17.00 часа. В т. 3.2 от Индивидуална лицензия № *********/16.07.2020 година, издадена на „Стар пост“ ООД за услуги, включени в обхвата на универсалната услуга на територията на Република България, са посочени услугите включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, за чието предоставяне е лицензиран пощенския оператор. Тези услуги се състоят от приемане, пренасяне и доставяне на определени видове пощенски пратки, посочени в т. 3.1.1,б. „а“-„д“ на ИЛ.Съгласно т. 3.2 от посочената ИЛ, „лицензираният предоставя услугите, в рамките на определено работно време, с качество, отговарящо на изискванията на т.5, като предоставя по подходящ начин информация на потребителите за работното време и технически изисквания за извършване на услугата, цени на услугите и конкретни размери на обезщетенията“. Определеното работно време на пощенския офис е времето по т. 3.2 от издадената ИЛ, в което в пощенския офис се приемат и доставят пратки на потребителите на пощенските услуги, за които е лицензиран „Стар пост“ ООД. Като не е спазило обявеното работно време на своя пощенски офис, находящ се в гр. *********, ул. „**************, в рамките на което предоставя услугите, за които е лицензирано, „Стар пост“ не е изпълнило изискванията на т.3.2 от Индивидуалния лиценз. При така установеното е прието, че на 17.02.22 година в гр. *********, ул. „**************, в офис за предоставяне на пощенски услуги, „Стар пост“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.
100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ във вр. с т. 3.2 от Индивидуална лицензия № *********/ 16.07.20 година, издадена му за услуги, включени в обхвата на универсалната услуга на територията на Република България. На управителя на „Стар пост“ ООД е изпратена покана да се яви в офиса на „ТЗ Варна“ към комисия за регулиране на съобщенията, за 2 съставяне и връчване на АУАН по чл. 100, ал. 1 от ЗПУ. Поканата е получена от Стар пост на 11.04.22 г. На посочената в поканата дата за явяване за съставяне на акт - 04.05.22 година, управителят или упълномощено от него лице не се е явил на посочения адрес, поради което е бил съставен АУАН № В-010 /04.05.22 година при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Акта е бил изпратен и връчен на дата 16.05.22 година, подписан без възражение.
Въззивната инстанция е приела, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ги опорочават.
Според въззивната инстанция наказващият орган е направил достатъчно ясно и пълно описание на констатираното нарушение като изложените факти позволяват в пълна степен на нарушителят да разбере в какво нарушение е обвинен. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.
Съдът не е приел доводите за отмяна на НП. Представените документи от страна на защитата приети като писмени доказателства в съдебно заседание не само не водят до извода за недоказаност на НП според съда, но са в потвърждение на изложеното фактическа обстановка. Изводите са правилни, защото обстоятелството, че единствения служител на дати 16 и 17.02.22 година в часовете, когато офиса в ********* е следвало да бъде отворен и да работи е приемал или доставял пратки в гр. *******и гр. ******, не води до извода за спазване на работното време и оттам за липса на обективните признаци на констатираното адм. нарушение, а обосновава точно обратното. В случая е налице липса на организация от страна на касатора във връзка с изпълнение задължението си по ИЛ. Правилен е извода, че ако фирмата не е в състояние да изгради организация такава, че да спазва задължителните условия посочени в получената ИЛ, то тя би била в нарушение на всяко едно неизпълнено условия, в случая на не спазване на обявеното работно време.
Въззивната инстанция е обсъдила възраженията, които са посочени и в касационната жалба. НП е издадено от лице, което по силата на чл.
96, ал. 1 от ЗПУ е имало провомощието да издаде НП. От приложената по делото Заповед РД-07-545/29.12.21 г. на председателя на КРС и с оглед нормата на чл. 95а, т. 4 вр. с чл. 95 от ЗПУ се доказва, че към датата на проверката актосъставителят, е имал правото да съставя АУАН. Споделят се направените изводи, въз основа на представените доказателства. Наложеното на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ адм. наказание „имуществена санкция“, съдът намира за съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същото е към минимума, поради което и не може да бъде намалено.
Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения. Допълнително във връзка с материалната компетентност е представена и Заповед РД-07-546/29.12.21 г. на председателя на КРС. Видно от същата е, че не е съставена ad hoc, за конкретното дело, т.е. касае 37 поименно изброени лица.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Изложени са доводи за задаването от страна на съда на недопустими въпроси по отношение на разпитан свидетел. Отделно липса на ЕГН и точен адрес на свидетеля по съставяне на АУАН. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.
При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
За неоснователен приема довода изложен в жалбата, че на практика делото е разпределено в противоречие с изискванията на случайния принцип. Достатъчно е, че състава има статута на районен съдия в съответния съд, съответно има и нужната компетентност и може да постановява валидни съдебни актове.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 и 5 от ЗАНН ответната по касация страна КРС има право на разноски. Такива са претендирани и съдът намира, че с оглед осъществена защита от процесуалния представител на КРС, то следва Стар пост да бъде осъден да заплати на КРС юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212 от 01.11.2022 г. постановено по АНД №518/2022 г. по описа на ТРС.
Осъжда „СТАР
ПОСТ“ ООД, представлявано от Д.Д.В., да заплати на Комисия за регулиране на съобщенията юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.