Определение № 581 от 05.08.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Габрово, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500384 по описа за 2026 година

Подадена е частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ЕАД срещу постановеното определение №384/29.05.2026г. по гр.д.№57/2026г. на РС – Севлиево ,с което е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на РС-Севлиево и изпращане по подсъдност на Софийски районен съд.

Жалбоподателят излага доводи, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК, а следва да се приложи чл.108 ГПК и местната подсъдност се определи по седалището на дружеството-ответник.

От насрещната страна е подаден писмен отговор ,в който се излагат твърдения за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Производството по гр.д.№57/2026г. по описа на РС-Севлиево е образувано по искова молба на С. М. от гр. *** срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕАД , с предявен иск по чл.439 ГПК относно установяване несъществуване на вземане по издаден изпълнителен лист от 23.08.2010г. за присъдени вземания в полза на Банка ДСК ЕАД., което вземане е било цедирано на ответника, и е предмет на изп.д.№668/2010г. и изп.д.№365/2025 г..

С писмения отговор ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора на РС-Севлиево, позовавайки се на чл.108 ГПК.

Обжалваното определение ,с което възражението за местна неподсъдност на спора е оставено без уважение , е законосъобразно и обосновано.

Установената съдебната практика / опр. № 619 от 27.02.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 183/2026 г., II т. о., ТК и др./, приема, че по чл. 113 от ГПК, специалната местна 1 подсъдност, предвидена в тази, норма намира приложение и при предявен иск с правно основание чл.439 ГПК . Разпоредбата на чл.113 от ГПК не разграничава специалната подсъдност според вида на исковете на потребителя, поради което същата и приложима и при отрицателния установителен иск. Прието е, че съобразно ЗЗП , само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице.

Липсва неяснота относно приложението на чл.113 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл.439 от ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнително основание и което е предмет на изпълнителното производство. Разпоредбата на чл.113 от ГПК е приложима в производствата по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК , в случаите, в които искът касае вземане по договор, по който ищецът има качеството потребител, какъвто е и настоящия. В отговора на ответника изрично се прави позоваване на сключен от ищеца на 05.06.2006г. с „Банка ДСК“ договор за кредит за текущо потребление, от който произтича вземането по издадения изпълнителен лист. При липса на доказателства за противното, ищецът се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП..

На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като въззивното определение не подлежи на касационно обжалване - т. 9, б. "в" от ТР №1 /09.12.2013 г . по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№384/29.05.2026г. по гр.д.№57/2026г. на РС – Севлиево в обжалваната част, с която е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора и изпращане делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2