Определение № 321 от 17.02.2025, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Враца, 17.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. П. като разгледа докладваното от Петър Н. П. Гражданско дело №

20241420102883 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 255 - чл. 257 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 924/05.02.2025 год. от В. П. М., понастоящем в Затвора - Враца, ищец по гр. дело № 2883/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.

Молбата е депозирана в Окръжен съд - Враца на 05.02.2025 год.

С Определение Рег. № 71/12.02.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 55/2025 год. по описа на Окръжен съд - Враца производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Районен съд - Враца за изготвяне на становище по постъпилата молба.

Производството по гр. дело № 2883/2024 год. по описа на Районен съд - Враца е образувано по искова молба от В. П. М., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Враца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ и Любимка Иванова – инспектор психолог в Затвора – гр. Враца. В исковата молба се сочи, че по време на изтърпяване на наложеното му наказания лишаване от свобода в Затвора – гр. Враца, ищецът бил подложен на системен тормоз и поставяне в изолация въз основа на становища от инспектор – психолог Любимка Иванова. Поддържа, че бил подложен на сегрегация, нечовешко отношение, поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание, изтезания, дискриминация основана на пол, етнос, цвят на кожата, религиозна принадлежност, което породило у него чувство на отчаяние и безнадеждност, чувство за малоценност. Поддържа, че действията на ответниците уронвали човешкото му достойнство. Излага, че тези действия на ответниците са извършени в периода от 01.01.2020 год. до настоящия момент. При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

При извършената проверка относно редовността и допустимостта на исковата молба, съдът е 1 констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, по следните съображения: В исковата молба се сочат действия, в резултат на които ищецът бил подложен на сегрегация, нечовешко отношение, поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание, изтезания, дискриминация основана на пол, етнос, цвят на кожата, религиозна принадлежност, което породило у него чувство на отчаяние и безнадеждност, чувство за малоценност и уронвало човешкото му достойнство, без да е уточнено кой от двамата сочени от ищеца ответници - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ или Любимка Иванова – инспектор психолог в Затвора – гр. Враца е извършил действията, представляващи сегрегация, нечовешко отношение, поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание, изтезания, дискриминация основана на пол, етнос, цвят на кожата, религиозна принадлежност, спрямо ищеца.

Предвид така констатираните нередовности, съдът с Разпореждане № 4241/11.10.2024 год. е дал надлежни указания на ищеца да конкретизира действията на всеки един от сочените от него ответници, за които поддържа, че съставляват действия, с които същият е бил подложен на сегрегация, нечовешко отношение, действия, чрез които ищецът е поставен е положение, при което е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода при неблагоприятни условия, както и действия представляващи според ищеца изтезания и дискриминация основана на пол, етнос, цвят на кожата, религиозна принадлежност, и да уточни от кой от двамата сочени от него ответници - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ и срещу Любимка Иванова – инспектор психолог в Затвора – гр. Враца претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а в случай, че се иска осъждане на двамата ответници, да посочи в какво съотношение претендира исканото обезщетение.

Указанията са изпълнени.

С исковата молба ищецът е направил искане за освобождаване от такси и разноски по делото, на основание чл. 83 ГПК и искане по чл. 95 ГПК за осигуряване на правна помощ.

С Разпореждане № 4906/18.11.2024 год., във връзка с искането по чл. 83 ГПК, съдът е разпоредил да се изиска справка от Затвора - гр. Враца относно това дали В. П. М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - гр. Враца, полага труд в затвора, респективно получава парично възнаграждение за положения от него труд.

Видно от справката изготвена от Затвора - гр. Враца ищецът не полага възмезден труд.

С Определение № 2133/06.12.2024 год., съдът е предоставил безплатна правна помощ на В.

П. М., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Враца, като същата да се осигури при условията на чл. 21, т. 2 ЗПП – процесуално представителство в настоящото производство по гр. дело № 2883/2024 год. по описа на Районен съд - Враца, на основание чл. 95 ГПК и е разпоредил да се изпрати писмо до Адвокатска колегия - Враца за определяне на адвокат за процесуално представителство на В.

П. М..

С Определение № 2134/06.12.2024 год., съдът се е произнесъл по направеното искане по чл.

83 ГПК, като е освободил В. П. М. от заплащане на такси в настоящото производство, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК.

2

С Определение Рег. № 26/06.01.2025 год., съдът е назначил адв. Д. А. Н., Адвокатска колегия - Враца, вписан под № 0669 в националния регистър за правна помощ за особен представител на ищеца, в настоящото производство по гр. дело № 2883/2024 год. по описа на Районен съд - Враца и е разпоредил да се изпрати на назначения особен представител адв.

Д. Н. препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, уточняващите молби, ведно с приложенията към тях и Разпореждане № 4241 от 11.10.2024 год., за изпълнение на дадените със същото указания в определения за това срок.

На 16.01.2025 год. е постъпила молба от особения представител на ищеца, в която изразява становище, че делото не е подсъдно на Районен съд - Враца, а компетентен да го разгледа е Административен съд - Враца.

С Определение № 319/17.02.2025 год., съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - Враца.

За да достигне до този извод, настоящия съдебен състав е приел, че макар в исковата си молба ищецът да твърди претърпени от него неимуществени вреди в резултат на това, че същият бил подложен на дискриминация от страна на ответниците по делото, основана на конкретно посочени от него признаци - пол, етнос, цвят на кожата, религиозна принадлежност, в действителност ищецът твърди действия, респективно бездействие на представители на администрацията на Затвора - Враца, които поставят лишения от свобода при по неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание. В исковата молба се излагат действия на администрацията на Затвора - Враца, за които се твърди да са дискриминиращи, които по същество представляват част от социалната дейност и възпитателната работа с лишените от свобода, които от своя страна се явяват основни средства за ресоциализация същите и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Като е приел, че основната цел на социалната дейност и възпитателната работа с лишените от свобода е корекция на оценката на риска от рецидив и риска от вреди на лишеното от свобода лице. Следва да се посочи, че съгласно чл. 155 ЗИНЗС оценката на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода, като въз основа на тази оценка се правят предложения промяна в режима на изтърпяване на наказанието, преместване в затворническо заведение от по-лек или в съответно по-тежък тип или за условно предсрочно освобождаване, т. е. на условията за изтърпяване на наложеното наказание.

С оглед на изложеното, съдът е приел, че не са налице действия, респективно бездействие на затворническата администрация, които да бъдат квалифицирани като проява на дискриминация по отношение на ищеца, а само такива, които съгласно изложеното в исковата молба поставят лишения от свобода В. П. М. в по-неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1, т. 1, вр. чл. 277, ал. 1 ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон за поставяне на осъдените и задържаните 3 под стража в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност), като искането се предявява писмено пред административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1, вр. чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на цитираната по-горе забрана, като искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Предвид изложеното, съдът намира, че не е компетентен да разгледа и съответно да се произнесе по предявения иск, тъй като същия е подсъден на Административен съд – Враца.

С оглед на последното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът е прекратил производството по настоящото дело и го е изпратил по подсъдност на компетентния съд – Административен съд – Враца.

Съгласно чл. 256, ал. 1 ГПК, когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена.

В процесния случай съдът счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 256 ГПК, доколкото не са налице действия, които съдът да извърши.

С оглед горното съдът счита, че следва молба за бавност депозирана от В. П. М. да бъде изпратена на Окръжен съд - Враца, ведно със следното становище:

Подадената молба за бавност от В. П. М. е неоснователна, не са налице действия, които да не са извършени своевременно от районния съд, поради което и същата следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ на Окръжен съд - Враца молба за бавност депозирана от В. П. М., с правно основание чл. 255 ГПК, с която се иска да бъде определен срок на съдебния състав за извършване на действия по настоящото, ведно с копие на гр. дело № 2883/2024 год. по описа на Районен съд - Враца, съгласно Определение Рег. № 71/12.12.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 55/2025 год. по описа на Окръжен съд - Враца.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4