Решение № 1846 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1846 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100504292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение рег. № 3317 от 27.02.2025 г. по гр.д. № 68016/2024 г.

Софийски районен съд, 46 състав осъдил „ПИК НЮЗ“ ЕООД, ЕИК 202235999, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Г. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на публикуване на 12.09.2024 г. на уеб страница www.pik.bg статия със заглавие „НОМЕРЪТ НА Г. Г. НЕ МИНА!

АВЕРЪТ НА Д. ПРОБВА ДА ИЗМАМИ ОБЩИНА ЛОВЕЧ С 8 МИЛИОНА

ДЪЛГОВЕ КЪМ „ЛИТЕКС“, ИЗТОЧЕНИ ОТ НЕГО“, съдържаща изразни средства, позорящи и нарушаващи честта, достойнството и доброто обществено име на ищеца, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърлил иска за разликата над 2 000 лева до пълния му предявен размер от 10 000 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 80 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ПИК НЮЗ“ ЕООД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен за разликата над 1

1 000 лв. до 2 000 лв. Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е резултат от задълбочен, обективен и обоснован правен анализ на фактите и доказателствата съобразно закона и утвърдената съдебна практика.

Въпреки това налице били някои детайли в мотивите, които въззивният съд следвало да съобрази. Съдът приел за важно обстоятелството, че по делото не се установява статията да е публикувана от разследващ журналист или ноторен експерт в журналистиката. В тази връзка въззивникът уточнява, че както този материал, така и всички други публикации относно разследвания на Г. Г. били без идентификация на автора (били редакционни материали), за да се гарантира сигурността и неприкосновеността на техния създател. Още при публикацията на „първата статия“ ищецът реагирал чрез отправяне на заплахи за разправа със собственика на дружеството, за което бил подаден сигнал до ГДБОП – МВР. Решението да се защити личността на автора обаче не означавало, че публицистът не е утвърден експерт в разследващата журналистика. Относно кредитирането на показанията на св. Т.Д. въззивникът моли същите да се съобразяват като пристрастни в значителна степен – поради близостта и приятелството на този свидетел с ищеца, както и поради отсъствието на други потвърждаващи обективно установими данни за наличието и степента на твърдяното „страдание“. Конкретно, не били представени никакви медицински доказателства за твърдените сериозни физически и емоционални страдания. Първостепенният съд приел, че с пет от използваните изрази е бил нарушен добрият журналистически стандарт и етика. Въззивникът не оспорвал тази преценка на съда, но посочва, че например за „източване на Българската федерация по борба“ ищецът бил предявил още три иска, по които били образувани граждански дела в СРС за три статии на дружеството, разследващи последиците от влиянието на Г. в българската борба, изложеното в които статии според въззивника било абсолютно вярно. Жаргонният израз „лява ръка-десен джоб“, който се свързвал с (дребното) джебчийство, всъщност омаловажавал големия мащаб на облагодетелстването на Г., който 28 години ползвал спортните имоти на Ловеч без концесионна такса (безвъзмездно), без контрол на изпълнението на задължителната инвестиционна програма и изцяло в своя полза. По тези доводи въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като намали присъденото обезщетение от 2 000 лв. на 1 000 лв. Не претендира разноски.

2

Въззиваемата страна Г. Д. Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба. Самият жалбоподател признавал, че обжалваното решение е „резултат от задълбочен, обективен и обоснован правен анализ на фактите и доказателствата съобразно закона и утвърдената съдебна практика“, което било в противоречие с последващо изложеното в жалбата и в петитума й. В нея не били изложени доводи, които да обосноват намаляване на обезщетението, а неотносими за настоящия спор били и твърдените други съдебни производства. По тези и други подробни съображения моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Не претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - отрицателни емоции и психологически стрес, уронване на честта, достойнството и доброто име на ищеца, нанесена му тежка репутационна вреда вследствие обидни и клеветнически твърдения, станали достояние на неограничен кръг от хора, публикувани от ответника в статия от 12.09.2024 г. на уеб страницата www.pik.bg със заглавие „НОМЕРЪТ НА Г. Г. НЕ МИНА! АВЕРЪТ НА Д.

ПРОБВА ДА ИЗМАМИ ОБЩИНА ЛОВЕЧ С 8 МИЛИОНА ДЪЛГОВЕ КЪМ

„ЛИТЕКС“, ИЗТОЧЕНИ ОТ НЕГО“. Претендирана е и законната лихва върху 3 главницата от увреждането – 12.09.2024 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че процесната публикация съдържала колаж от четири снимки на Г. Г., А. Д., сградата на община Ловеч и колаж на градския стадион. След втория абзац бил налице текст с по-тъмен цвят на шрифта и словосъчетанието: „ГЪРМИ НОВА АФЕРА! ОРТАКЪТ НА Д. - Г. Г., ИЗТОЧИЛ ФЕДЕРАЦИЯТА ПО БОРБА ПРЕЗ ОБРЪЧИ ОТ ФИРМИ

(СНИМКИ)“. Като клеветнически се определят както заглавието на статията, така и изразите „опитало да измами Община Ловеч с 8 милиона...“; „олигарх, чрез който се източва Българската федерация по борба....“; „Онова, което Г. удобно скрива от ловешките граждани е, че смесеното дружество, основано от общината и фирмата му, е източено не от някой друг, а от самия него“;

„олигарх от село Микре“; „Отворен остава въпросът дали и кога компетентните органи в лицето на българската прокуратура ще се задействат да разследват механизмите, по които Г. Г. десетилетия наред е източвал цяла една българска община със схеми и врътки, ощетяващи държавния бюджет и всички нас данъкоплатците“; „източил и Българската федерация по борба чрез обръчи от фирми“. Съдържащите се в статията клеветнически твърдения уличавали Г. Г. в осъществяване на тежки умишлени престъпления от общ характер чрез използването на община Ловеч и Българската федерация по борба - че ищецът „източва“ в лична изгода, т.е. присвоява публичните ресурси на община Ловеч, че е човек, забогатял по изцяло незаконен, неморален, явно престъпен начин, съответно и използващ икономическото си влияние отново по незаконен и престъпен начин за осигуряване на недопустимо влияние.

Ищецът твърди, че вследствие публикацията претърпял и търпи изключително интензивни отрицателни емоции и психологически стрес;

Наложило се да обяснява пред всички близки хора, роднини, приятели, бизнес партньори, спортисти, треньори, спортни деятели, граждани на община Ловеч, както и на членовете на органите на Българската федерация по борба, неистинността на изложените обстоятелства; Била му нанесена тежка репутационна вреда, като ищецът получавал редица обаждания и съобщения от различни официални представители и граждани на община Ловеч, спортисти, треньори, лица и организации с настояване да обясни посочената ситуация и участието си в изнесените позорни обстоятелства; Налице било непрестанно състояние на потиснатост и нервно напрежение у ищеца, като се 4 отразило и крайно негативно на живота на цялото му семейство; Получил и физически аномалии, изразяващи се в безсъние и напрежение, неравномерно и нехарактерно вдигане до крайно високи стойности на кръвно налягане, постоянно главоболие и липса на апетит, които симптоми продължавали и до подаване на исковата молба в съда.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционнообезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съгласно практиката на ВКС (решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г., ІV ГО, решение № 12/06.02.2013г. по гр.д. № 449/2012г., ІІІ ГО, решение № 204/12.06.2015г. по гр.д. № 7046/2014г., ІV ГО, решение № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г., ІV ГО, решение № 148 от 10.07.2015г. по гр.д. № 6318/2014г., ІІІ ГО, решение № 209 от 27.09.2013г. по гр.д. № 1747/2013г., ІІІ ГО и др.), за да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146 или 147 НК ), респ. за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е 5 противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й.

Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида). Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни.