Решение № 12488 от 24.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41002/2022
- Вид
- Решение № 12488
- Подписан
- 24.06.2024
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12488 гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110141002 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу Г. М. М. , ЕГН **********, в качеството му на наследник на М. Г.
М. и И. А. М. - бивши собственици на топлоснабден имот- Апартамент № [***], находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], с която ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 674,27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 94,77 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.; сумата от 40,56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 7,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът Г. М. М. , ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № [***], находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни 1
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на месеца, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай че не бъдат заплатени в указания 45 дневен срок от изваването им. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Твърди, че процесните суми представляват ¾ ид.ч. от задълженията, начислени за процесния период. Сочи се, че ответникът е придобил ¾ ид.ч. от процесния имот като наследник на починалия си баща М.
Г. М. и ¼ ид.ч. като наследник на починалата си майка (за вземанията на ищеца по отношение на наследената ¼ ид.ч. от майката на ответника имало образувано друго исково производство – гр. д. № 32242/2022 г. по описа на СРС, 76-и състав).
Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага, като е заявил и допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Конституираната като трето лице-помагач, фирма за дялово разпределение- [***], изразява становище за основателност на исковете, като представя и намиращите се у него документи касаещи дяловото разпределение, изравнителните сметки и документи, удостоверяващи връчването на последните на представител на ЕС, относими към процесния период /от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г./ и топлоснабдения имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. М. , ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. С. С.- САК, с който оспорва исковете.
Оспорва Общите условия на ищеца да са били публикувани най-малко в един централен и един местен всекидневник. Поддържа, че исковата молба е неясна. Счита, че е налице разминаване между изложените твърдения в исковата молба и приложените доказателства към нея. Сочи, че ищецът не е приложил доказателства, че М. Г. М. е починал. Освен това твърди, че последният е съсобственик на процесния имот с ответника. Поддържа, че извършената делба е нищожна, тъй като не са участвали всички съсобственици. Моли за отхвърляне на исковете. Като доказателствени искания е заявил такова по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи актуално удостоверение за наследници на А.А.М., доказателства относно публикуването на ОУ, вкл. Решението на КЕВР, с което са одобрени ОУ.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.1-3 ГПК, намира за установено следното:
2
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищецадоставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана, като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.
По възражението за давност, заявено от ответника, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на задълженията си, както и да докаже всичките си правоизключващи възражения, които са за положителни факти.
От събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща водоснабдяване. вода или пара за отопление, климатизация и горещо
По делото са приети като доказателства нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК № [***]/23.11.1979 г., договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 20.12.1991 г., удостоверение от 13.12.1991 г. на СРС за вписан отказ от наследството на А.А.М. от наследника му А.А.М. и заявлениедекларация от ответника Г. М. М. от 22.12.2016 г. за прехвърляне партидата на топлоснабден имот с аб. № [***], т.е. процесния, на негово име със съгласието на другия наследник – М. Г. М., понастоящем починал на 05.02.2022 г., както и от издадените общи фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода и главни отчети, касаещи 3 топлоснабден имот, находящ се в гр. [***], ж.к. [***]., [***], с присъединен аб.№ [***], всички те приети по делото като неоспорени в хода от ответника, кредитирани от съда, от които се установява, че процесния имот е наследен от ответника Г. М. от неговите родители И. А. М. /починала на 11.02.2002 г./ и М. Г. М. /починал на 05.02.2022 г./. Преди това имота е придобит от майката на ответника – И.М. по силата на Договор за доброволна делба, извършена между нея и свекърва й М. Р. М., след заявен отказ от наследството на починалия А.А.М. /съпруг на М. и баща на И./ от страна на неговия син А.А.М., по силата на който договор И.М. е придобила собствеността върху процесния апартамент № [***], а Р. М. – правото му на ползване до смъртта й. След смъртта на И.М., собствеността върху апартамента е преминала върху нейните наследници по закон – син Г. М. /за ¼ ид.ч./ и съпруг М. М. /за ¾ ид.ч./. За задълженията на имота през процесния период, съставляващи ¼ ид.ч. от общо дължимите суми срещу Г. М. има издаден изпълнителен лист, в хода на проведено друго съдебно производство, приключило с решение по гр.д. № 32242/2022 г. по описа на СРС, 76-ти състав, с което е признато за установено, че Г. М. като клиент на .
[***]“ . дължи за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. сумите от 234,63 лв. за доставената му топлинна енергия и 34,15 лв. – обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022г. В хода на това проведено производство по установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, което е последващо след проведено заповедно такова – ч.гр.д.№ 14712/2022 г. по описа на СРС, е установено, че втория съсобственик М. М. е починал на 05.02.2022 г., т.е. още преди образуване на заповедното производство, поради което спрямо него същото е прекратено като недопустимо. За частта от имота, която Г. М. е придобил по наследство от своя баща – т.е. за ¾ ид.ч. от задълженията, поради прекратяване на заповедното производство, ищеца е предявил осъдителен иск, който е предмет на настоящото исково производство, образувано по гр.д. № 41002/2022 г. по описа на СРС, 164ти състав.
Съдът приема, че личното заявление на ответника Г. М. от 2016 г., с което е заявил желание партидата за имота да бъде прехвърлена на негово име е признание, че към този момент учреденото в полза на неговата баба М. М. право на ползване е погасено, като с оглед и смъртта на неговата майка – И.М., бивша собственичка на имота, придобила същия в режим на СИО с баща му М. М. и съгласието на баща му като съсобственик, е достатъчна индиция, че потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия, респ. клиент на ищцовото дружество, занапред /след 2016 г./ ще бъде единствено ответника Г. М. М..
Косвено за това свидетелстват и издадените на негово име фактури и отчетни документи от ФДР.
Следователно изцяло неоснователни се явяват въведените от особения представител на ответника възражения за нищожност на доброволната делба и липсата на облигационна връзка между ищеца и ответника по ИМ. Още повече, че след въвеждането на ЕИСС, съдът разполага и служебно с данни относно настъпилата смърт на лицата М. М. и М. М..
Следователно от писмените доказателства по делото в съвкупност се установява безспорно, че след смъртта на вещния ползвател М. М., и смъртта на бившите собственици 4 на процесния апартамент № [***] – И.М. и М. М., последните са наследени от единствения си наследник по закон и техен син – Г. М. М., който в това си качество се явява и единствен собственик понастоящем на процесния недвижим имот. Същия в това си именно качество се явява и потребител на ТЕ и ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в имота ТЕ, в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
От приетите по делото доказателства се установява, че процесния апартамент през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е бил с непрекъснато топлоснабдяване, като дяловото разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР [***]. За абоната е начислявана ТЕ за отопление на имот с 2 бр. отоплителни тела, а за процесния период са извършени и 3 бр. редовни отчета. Топлинната енергия за БГВ в апартамента е изчислявана на база 1 бр. редовно отчетен водомер, като количествата ТЕ за подгтряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г. и последващата такава Наредба № Е-РД-04.1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. От заключението на СТЕ се установява още, че разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г., изм. от м.06.2014 г. и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като за имота сградна инсталация се разпределя в зависимост от отопляемия обем на апартамента – 101 куб.м. и този на ЕС – 10945 куб.м. Тоест, разпределената ТЕ за сградна инсталация е в съответствие с нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването и отчитането му, относима към процесния период.