Решение № 46 от 27.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Ямбол, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20262300500001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на дружеството „Брилянт и Форте-89“ ООД гр.******, подадена от процесуалния представител адв. С. В. от АК–Ямбол, срещу Решение № 570/28.11.2025г., постановено по гр.д. №3850/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество, против М. З. А. от с.*****, обл.***** иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр.******, а именно: Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.*****, с административен адрес: местност „*******“, с трайно предназначение на територията: „Земеделска", начин на трайно ползване: „Друг вид нива“, целият с площ 687.00 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори №№ ***; ***. *** и *** и е отхвърлено искането за отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт №125/ 20.11.2024г., като дружеството „Брилянт и Форте – 89“ ООД е осъдено да заплати на М. З. А. сумата от 2 353, 35лв. разноски.

Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалноправните норми, на процесуалния закон и е необосновано. Въззивното дружество твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено без да бъде извършена пълна, съвкупна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства, при неправилно установена по делото фактическа обстановка, при което правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и крайният извод в мотивите е изцяло необоснован. Въззивникът излага какви са събраните по делото доказателства и каква е установената по спора фактическа обстановка и сочи, че е установил упражняваното от него владение, в резултат на което е придобил спорния имот, а ответницата не е установила да е упражнявала лично или чрез другиго фактическа власт върху имота, да се е противопоставила на владението на ищеца с намерение тя да владее 1 имота. Поради това въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено при непълно и необосновано обсъждане на доказателствата, в частност на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, за което изтъква, че не следва да бъде кредитирано, тъй като е необективно, съдържащо предположения и е вътрешно противоречиво. По направените оплаквания са изложени аргументи.

По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен и на въззивника се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата М. З. А. от с.******, чрез пълномощника адв. А. Д., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Според съображенията в отговора, атакуваното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци и същото е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни мотиви при споделяне изцяло на изложените правни изводи в мотивите към решението. Въззиваемата моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В о.с.з. въззивната жлба се поддържа от пълномощника на въззивното дружество – адв.В., която пледира за отмяна на оспореното решение на първата инстанция и за уважаване на предявения иск, с присъждане на сторените по делото от ищеца разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата М.А., чрез адв.А.Д., моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба на търговското дружество „Брилянт и Форте-89“ООД гр.******, с която против М. З. А. от с.*****, обл.*****, е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване правото на собственост на ищцовото дружество върху недвижим имот в гр.****** – Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 687 кв.м. и с адрес: гр.******, м.

„*******“, с трайно предназначение на територията „Земеделска“, начин на ползване „Друг вид нива“, при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;

*** и ***, което право е придобито по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 2011г. до 2022г.

Според наведените от ищеца твърдения в исковата молба, през 2011г. съдружниците в ищцовото дружество закупили съседен на процесния имот, който по-късно продали на дружеството, като спорният имот бил напълно безстопанствен и в окаяно състояние, при което ищецът го изчистил, подравнил, засипал с чакъл и поставил ограда от бетонови колове, присъединявайки го към собствения си имот и така считано от 2011г. ищцовото дружество е владяло имота непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано, като управителите на търговското дружество, действайки от негово име и за негова сметка демонстрирали по несъмнен начин, че дружеството е единствен собственик на имота.

С отговора на исковата молба ответницата М.А. е оспорила иска изцяло, както и всички ищцови твърдения, с основното възражение, че до края на 2019г. дружеството не е притежавало недвижими имоти, придобило е съседни имоти на процесния имот през м.11.и м.12.2019г. и не е могло да присъедини процесния имот към имоти на дружеството от 2011г., при което не е владяло имотът на ответницата непрекъснато, явно и спокойно в продължение на повече от 10години, за периода 2011г.-2022г.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е разкрита и установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. С оглед на това не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства, но предвид оплакването на въззивника, че районният съд неправилно е установил фактите по делото, въззивният съд установи следното от фактическа страна:

Установи се от извършената служебна справка в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество, че „Брилянт и Форте – 89“ ООД е регистрирано в ТР на 03.09.2012г. Съдружници в дружеството са К. В. П. и Б. В. П..

Установено е, че на 29.07.2011г. с нотариален акт №171 по нот. дело № 417/2011г. на нотариус 322 от НотК Б. В. П. (който е единият съдружник в ищцовото дружество) чрез покупко-продажба е придобил недвижим имот в землището на гр.***** – ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.******, с площ от 1021 кв.м. в местността „*******“ с трайно предназначение „земеделска“. Няма спор, че този имот Б.П. е придобил в режим на СИО със съпругата си К. П.

На 28.11.2019г. с нотариален акт № 107 по нот.дело №245/2019г. на нотариус № 454 в НотК ищцовото дружество „Брилянт и Форте – 89“ ООД чрез покупко-продажба е придобило недвижим имот в землището на гр.******, а именно: нива с идентификатор № ***, а на 19.12.2019г. с нот.акт дружеството е закупило от Б. В. П. и съпругата му К.

П.притежавания от тях в режим на СИО съседен поземлен имот с идентификатор № ***.

Установено е с представените - Решение № КЗЗ-21/15.11.2017г. и Решение № КЗЗ02/27.01.2021г., двете на МЗХГ, че за придобития от ищеца имот с идентификатор № ***, с първото решение е утвърдена площадка за проектиране на обект „База за производство на алуминиева дограма, търговия и услуги“, а с второто решение е променено предназначението на имот с идентификатор № *** - за изграждане на обект „Разширение на съществуващ обект УПИ 1 – 26004 - База за производство на алуминиева дограма“.

От уведомление №24-9712-0604/2021г. на АГКК е установено, че е извършено изменение на КККР за поземлените имоти на ищеца с идентификатори *** и ***, като двата имота са обединени в поземлен имот с нов идентификатор №***. В този имот, видно от удостоверение на Община Ямбол за въвеждане в експлоатация от 29.04.2021г., е въведен в експлоатация строежът „Цех за производство на дограма“, представляващ сграда с идентификатор ***, която сграда е построена в имота с идентификатор ***.

От заключението на вещото лице – икономист С. Д., извършило назначената съдебно-счетоводна експертиза, по делото е установено, че закупеният от ищеца недвижим имот с идентификатор *** е заведен като дълготраен материален актив в счетоводството на дружеството на 19.12.2019г. Другият придобит от ищеца недвижим имот с идентификатор № *** е заведен като дълготраен материален актив при ищеца на 01.06.2020г., а сградата „Цех за производство на дограма“ като дълготраен материален актив е заведена на 29.04.2021г.

По отношение на спорния недвижим имот с идентификатор *** по делото е установено, че правото на собственост върху този имот е възстановено на наследниците на Г. А. Ч. с Решение №1-27/22.05.1995г. на ПК „Тунджа“, като възстановяването на собствеността е съгласно плана за земеразделяне на землището на град Ямбол – за Посевна площ от 0,687 дка, четвърта категория, в м. „*******“ – имот № 026002 по плана за земеразделяне, в който имот ПК „Тунджа“ е извършила въвод във владение. Установено е, че наследодателят Г. А. Ч. е починал на ********г. и е оставил за свои преки наследници по закон преживяла съпруга и седем низходящи – шест дъщери и един син. Ответницата М. З.

3

А. е наследник в коляното на дъщерята на наследодателя С. Г. А., поч. на *******г., като ответницата е съпруга на починалия син на С.А. – Г. Г. А., поч. на *******г.

Установено е, че с нот. акт № 125 от 20.11.2024г. на нотариус № 765 в НотК ответницата М. З. А. е призната за собственик на спорния поземлен имот с идентификатор № ***, като придобит от нея по наследство и давностно владение.

Няма спор между страните и е видно от представената на л.32 от делото скица, че спорният имот с идентификатор № *** е съседен на имота на ищеца с идентификатор №***.

По делото ищецът е поддържал и е установено, че преди снабдяването на ответницата с акт за собственост върху процесния имот, ищцовото дружество „Брилянт и Форте – 89“ ООД е подало заявление от 11.05.2022г. до Община – Ямбол, с искане да бъде снабдено с удостоверение за извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост на дружеството по отношение на недвижимия имот ***. По това заявление е постъпило възражение от З. Г., който е син на ответницата М. З. А. (видно от удостоверението за наследници на Г. Ч.), с което възражение е заявено противопоставяне на искането ищецът да бъде снабден с удостоверението и няма спор, че след възражението ищцовото дружество не е извършило други действия за продължаване на процедурата по снабдяване с акт за собственост върху процесния имот.

По делото е разпитан посочения от ищеца свидетел А. С., който е описал спорния между страните имот, заявявайки че познава този имот. Обяснил е, че негова производствена база се намира в съседен на процесния имот, построена през 2008-2009г., а през 2011г. Б. (единият от съдружниците в ищцовото дружество) се похвалил на свидетеля, че са купили земята до него и ще стават съседи. За закупения от ищеца имот и за спорния имот свидетелят С. е поддържал, че са били необитаема пустош, едно дере, събиращо цялата вода, обрасло с плевели и през 2011г. Б. започнал да пръска територията срещу плевели.