Решение № 16 от 06.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. гр. Хасково, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Гражданско дело № 20255640102762 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от Г. С. Т. (описан в жалбата като Г. С. Т.), ЕГН ********** срещу Заповед за задържане рег.№ **** от ****г., издадена от полицейски орган– **** в РУ на МВР - Хасково.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната с нея заповед за задържане, която жалбоподателят намира за издадена при съществени процесуални нарушения, за необоснована и издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, като излага конкретни и подробни съображения при обосноваване на доводите в нея. Иска се отмяната от съда на издадената заповед за задържане, а така също претендира се определяне и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, жалбоподателят в последното съдебно заседание се представлява от друг, различен от първоначално упълномощения процесуален представител- в лицето на адв. Е.

М. от АК– ****. Заявява се, че се поддържа подадената жалба, в хода по същество излага съображения за нейната основателност и моли да бъде постановено решение, с което оспорената заповед да бъде отменена, а РУ на МВР – Хасково – осъдени да заплатят направените разноски по делото.

Административният орган и ответник по жалбата– полицейски орган, заемащ длъжността „****“ в РУ на МВР – Хасково- М. Д.- редовно призован, в последното съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата.

С оглед и на събраните по делото доказателства, Съдът намира:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, 1 срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от субект, легитимиран да атакува оспорената заповед, чрез лице, разполагащо с надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства, намира за установено следното:

Видно от представените с административната преписка, по която е издадена оспорената заповед и от приобщените в хода на съдебното производство материали- включително и приобщените материали от досъдебното производство, както и събраните гласни доказателства, се установява, че в РУМВР-Хасково постъпила жалба от П. Д. Г.- на ****г. от с.****, за това, че в продължение на над две години лице от цигански произход, което било дървар, многократно му искал суми на заем, като обещавал да ги върне, но така и не ги връщал, но пък продължавал да иска още пари. Посочено е и лицето- Г. Т.. На **** г. полицейските органи получили информация от П. Г., че същия ден около ****ч. лицето от цигански произход Г. Т. отново щял да отиде в дома му в с.**** и да му иска пари. Полицейските служители при РУМВР-Хасково- М. Д. и В. Д., отишли на място в дома на П. Г. в с.**** и изчакали в съседна стая срещата му с Г. Т.. При осъществената такава среща, двамата полицаи чули отчасти разговора между Г. и Т., като изчакали излизането на Т. от стаята и тогава го заловили, като в него открили множество банкноти от по **** лева, общо ****лв. На Т. бил извършен обиск, като била издадена и процесната заповед за задържане на лице- рег.№ **** от ****, в която е описано, че на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, се задържа за срок до 24 часа Г. Стефанов Т. в помещение за временно задържане на РУХасково. Като мотиви за издаване на заповедта е описано, че има данни за извършено престъпно деяние по смисъла на чл.209, ал.1 от НК- поддържа заблуждение с цел да набави имотна /парична/ облага- във връзка с ДП №434/2025г. по описа на РУ-Хасково. Заповедта е била издадена в ****ч., като в същата е отбелязано, че задържаният Т. е бил освободен на ****г. в ****ч.

Следва издаване на писмо №****г., видно от което Г. Т. е задържан с процесната заповед и е наредено да бъде настанен в местата за задържане в РУ-Хасково, като това писмо е от ****ч.

Било е връчено на задържания приложение към декларация на хартиен носител, с правата на задържано лице част 1 и част 2, като е описано, че същият не желае адвокатска защита, като единствено е пожелал преглед от лекар. Описано е в същия документ, че е връчен на задържания в ****ч.

Т. е бил отведен до МБАЛ-Хасково, където в ****ч. му е бил извършен медицински преглед, след което е напуснал болничното заведение в ****ч. с описание, че е годен за задържане.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по– горе, които се кредитират с необходимото доверие, доколкото са събрани по надлежния ред и с предвидените в закона способи, както и от събраните гласни доказателства. Съдът дава вяра на установените факти и обстоятелства от приетите писмени документи- а именно материалите, съдържащи се в ДП №434/2025г. Следва да се отбележи, че е образувано досъдебно производство с постановление на прокурор от ****г.- за това, че в 2 периода месец ****г. – ****г. в г.****, Общ.****, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у П. Д. Г. от с.****(че взема пари на заем от него и които ще му върне) и с това му е причинил имотна вреда- престъпление по чл.209, ал.1 от НК. В продължение на няколко месеца са били извършвани процесуално-следствени действия, като са разпитани множество свидетели, сред които и кмета на селото, който подробно описва за установеното от него многократно предаване на пари от възрастния П. Г. на „**** Г.“. Следва да се отбележи, че няколкократно разпитвания П. Г. във всеки един от разпитите си е давал подробни показания за исканите от него суми от Г. Т. и оправданията, които е изтъквал за да иска поредната сума.

Налице са и достатъчно конкретни и ясни доказателства от показанията на двама полицейски служители, че на ****г. Г. Т. е заловен в дома на пострадалия П. Г., с банкноти от по **** лв. – сумата от общо ****лв.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР по своята същност се явява заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Тази изисквания в конкретната хипотеза са удовлетворени. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, описание на правата на лицето, вкл. и разпоредбата на чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. Изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната преписка, че лицето се задържа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради наличие на данни, че е извършил престъпление, като в достатъчна степен са изложени ясни твърдения защо издателят на заповедта е приел, че са налице данни за извършено престъпление, което е и посочено с цифрово изражение. Това еднозначно сочи на основание за приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по преписката, според дадените разяснения в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според изискванията за съдържание на заповедите за задържане, предвидени в чл.74, ал.2 от ЗМВР, органите са длъжни да посочат фактически и правни основания 3 за предприемане на принудителната мярка. Фактическите основания за издаването на административния акт, могат да се съдържат и в съпровождащи административния акт документи. В оспорената заповед е налице посочване на фактически основания за задържане на лицето. Соченето на данни за извършено конкретно престъпление, като са описани и фактически обстоятелства, които индицират на евентуално участие на задържаното лице в извършването на престъпление, покрива изцяло критериите по чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за необходимото съдържание на оспорената заповед.

От събраните писмени доказателства и изявленията на страните по делото също може да се направи заключение, че жалбоподателят е задържан във връзка с подадена жалба от пострадало лице, образувано досъдебно производство за извършено тежко умишлено престъпление - с цел да набави за себе си имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у П. Д. Г., и с това му е причинено имотна вреда.

В тази връзка съдът приема, че административният орган доказа твърдените от него фактически обстоятелства, послужили за издаване на оспорения акт.

Действително, от данните и доказателствата по досъдебното производство се установява провеждане на процесуални действия със задържаното лице, за които е било необходимо задържането му. Обстоятелството, че Г. Т. е бил призован и разпитван като свидетел по образуваното досъдебно производство не може да се приеме като факт, оборващ констатациите на издателя на заповедта. Полицейският инспектор е събрал данни лично и от свидетели, като съобразно възприетата фактическа обстановка е приел, че са налице данни за извършено престъпление- измама, като е описал в обжалваната заповед и част от проявите на задържания. При първоначално събраните данни за извършвана измама в продължение на над две години и залавянето в дома на пострадалия с немалка сума пари на посоченото от пострадалия лице, извършващо измамите, обоснован е изводът на полицейският служител за наличие на данни за извършено престъпление, които данни се потвърждават и от доказателствата по досъдебното производство.

При така възприети данни са били налице достатъчно такива за извършено престъпление, в което е установено участие на настоящия жалбоподател.

В заповедта е посочено правното основание и фактическите причини за задържането му, а в съпътстващите документи подробно са изложени останалите фактически обстоятелства. Упражняване правомощието от полицейските органи да задържат лица трябва да е подчинено на легитимна цел– ограничаване на свободата на лицето е допустима, когато следва да се обезпечи разследването на престъпното деяние, да се предотврати извършването на друго престъпление или укриване от правоохранителните органи.

Съобразно възраженията на упълномощения процесуален представител, действително в обжалваната заповед за задържане е изписано името „Г. С. Т.“, вместо Г. С. Т.. Тази допусната грешка обаче не може да се приеме за съществена или за водеща до извода за задържане на друго лице. Това е така, доколкото индивидуализирането на едно лице не е единствено на неговото презиме, а на трите му имена и единен граждански номер. В случая е налице допусната грешка при изписването единствено на презимето на жалбоподателя, докато собственото му име, фамилията му и единен граждански номер, са изписани правилно. Липсват каквито и да било съмнения, че заповедта е била издадена и връчена на настоящия жалбоподател 4 и че именно той е бил задържаното лице. Поради което и Съдът не възприе така описаното възражение за основателно и за съществено такова, водещо до отмяна на издадената заповед за задържане.

Разпечатката съдържа 29 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5112ec97-121c-4f03-91b8-56d5e4567afa