Решение № 241 от 16.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 228/2026
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.527, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 93 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, т.6 · Закон за закрила на детето
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. Стара Загора, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20265500500228 по описа за 2026 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 2396/02.03.2026г. подадена от . адв.Г.
К. от АК Стара Загора, като пълномощник на Д. Н. Т., с ЕГН ********** , с постоянен адрес гр. С.З., ***, длъжник по изп. д. № 248/2023 г., по описа на СИС при Районен съд Стара Загора против Постановление изх. № 18556 за налагане на глоба от датата 03.12.2025 г. по изп. д. № 248/2023 г., по описа на СИС при Районен съд Стара Загора с правно основание: чл. 435, ал. 2, т.1 от ГПК относно налагането на глоба на жалбподателката от 400 лева по изпълнението.
Въззивницата Д. Н. Т. твърди, че същото постановление относно наложената й глоба на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ И.И. се явява неправилно и незаконосъобразно и счита, че глобата по изпълнението е неоснователно наложена в размер на 400 лева. Твърди, че е обжалва в законоустановения срок Постановление от ДСИ по. изп.д. № 2023530400248 г. по описа на PC гр. Стара Загора /получено на 19.02.2026г./.
Считат, че издаденото постановление не отговаря на императивните изисквания, а именно, по съображенията, подробно изложени в жалбата й.
1. ДСИ е издал постановлението без да се запознае с фактическата обстановка, още по-малко да са налице предпоставките по чл.527, ал.3 във връзка с чл.528, ал.5 от ГПК.
1
2. В постановлението твърди, че глобата е наложена по сигнал от взискателя, който не е проверен от съдебния изпълнител, нито по отношение на неговата достоверност, нито по отношение на това, дали са били налице някакви уважителни причини, с което било нарушено правото на защита, тъй като не била спазено точно разписана процедура по ГПК.
3. Не била спазена и задължителната процедура по чл.528, ал.4 от ГПК, а именно възможността да се потърси съдействие от съответната Дирекция "Социално подпомагане“ гр. Ст.Загора.
Предвид изложеното, молят да се отмени постановеното Постановление от ДСИ И.И. по. изп.д. № 20235530400248 г. по описа на СИС при PC гр. Стара Загора, като незаконосъобразно, ведно с всички законни последици от това.
Подробни съображения относно всички оплаквания са изложени в частната жалба на жалбоподателката Д. Н. Т..
В законоустановения срок по ГПК по делото не е постъпило писмено възражение от въззиваемия и взискател И. Т. М..
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от Държавен съдебен изпълнител И.И., като моли жалбата на жалбоподателката да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в същите мотиви.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:
Настоящият Окръжен съд Стара Загора приема, че процесната жалба е депозирана в законоустановения срок за обжалване съгласно чл.436, ал.1 от ГПК. Същата се явява процесуално допустима и е на основание чл.435, ал.2, т.1 от ГПК- длъжникът обжалва постановлението за наложената му от ДСИ глоба, поради което жалбата следва да се разгледа ПО СЪЩЕСТВО относно нейната материална основателност.
Съдът намира, че в СИС при Старозагорския районен съд посоченото изп. дело под № 248/2023 год. е образувано на датата 10.05.2023 г. въз основа на подадена молба от въззиваемия и взискател И. Т. М. с вх.№ 2948/05.05.2025 г. ведно с изпълнителен лист на Районен съд - Стара Загора, издаден по гр.д. с № 1279/2018 г. с определения режима на лични контакти между бащата и детето, а именно:
Бащата И. Т. М. и децата М.М. и Е.М., както следва: „Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 18:00 часа на петъчния ден, до 20:00 часа на неделния ден, с преспиване, както и 30 (тридесет) календарни дни през лятото в периода 01.06 до 01.09., което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката “.
2
Изпълнително дело № 20235530400248 по описа на Съдебно Изпълнителна Служба (СИС) при Районен съд Стара Загора е образувано на 10.05.2023г. по молба (л.3) на взискателя И. Т. М. с ЕГН ********** с адрес гр. С.,З., ***, телефон *** представляван от адв. В. А. от АК Стара Загора против Д. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ***, телефон ********** и приложения към нея ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ (л.4) от 14.03.2023г., издаден от Районен съд Стара Загора по ГД № 1279/2018.
На 10.05.2023г. до длъжника по изпълнителното дело Д. Н. М.А (след прекратяване на брака Т.) с изх. № 4541/10.05.2023г е изпратена ПОКАНА за доброволно предаване на дете (л.8) съобразно постановения по ГД1279/2018 на PC Стара Загора режим на лични контакти между бащата И. Т. М. и децата М.И.М. и Е.И.М., а именно: „Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 18:00 часа на петъчния ден, до 20:00 часа на неделния ден, с преспиване, както и 30 (тридесет) календарни дни през лятото в периода 01.06 до 01.09, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката“.
Поканата е връчена ЛИЧНО на длъжника на 12.05.2023г.
На 10.01.2024г. до длъжника по изпълнителното дело Д. Н. М.А (Т.), са изпратени 8 броя съобщения (л.26-33) с изх. № 245; 246; 247; 248; 249; 250;
251 и 252, за доброволно предаване на децата М.М. и Е.М. на бащата И. Т. М. съответно за дати: 12.01.2024г.; 26.01.2024г.; 09.02.2024 и 23.02.2024г., съобразно съдебно решение № 438/08.05.2018г. постановено по ГД №1279/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора. Всичките осем съобщения са връчени в СИС ЛИЧНО на Д. Т. на 10.01.2024г.
На 21.03.2024г. до длъжника по изпълнителното дело Д. Н. Т., чрез адв.
С.Р. са изпратени 6 (шест) броя съобщения (л.68-73) с изх. № 2994; 2995; 2996;
2997; 2998 и 2999, за доброволно предаване на децата М.М. и Е.М. на бащата И. Т. М. съответно за дати: 29.03.2024г.; 12.04.2024г. и 26.04.2024г., съобразно съдебно решение №438/08.05.2018г. постановено по ГД №1279/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора. Всичките шест съобщения са връчени на адв. Р. на 02.04.2024г. Други покани и съобщения за доброволно предаване на дете до длъжника не са изпращани.
В постъпилите по делото становища от Д. Т. с вх. № 3171/15.05.2023г.
(л.9) и вх. № 398/15.01.2024г. (л.35) се твърди, че съществуват пречки за осъществяване на режима, изразяващи се в „нежелание от страна на децата да осъществят контакт с баща си“.
П о делото са приложени и електронни съобщения от длъжника Т. изпратени на служебния е- mail, в които се твърди, че „децата отказват да се срещат с него“, както и че „нямат възможност да осъществят среща с баща си, защото имат спортни ангажименти“. (л.43;47;58;63).
С писмо с изх. № 510/16.01.2024г. (л.37) е изискано от ДСП Стара Загора съдействие за отстраняването на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а по необходимост и на децата на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Изискан е социален 3 доклад и план за действие.
В постъпилото от ДСП Стара Загора писмо (л.42) с вх. № 826/31.01.2024г. се твърди, че с двамата родители са проведени срещи, същите са информирани за законовите разпоредби на ЗЗДетето, СК и НК, за последиците от неизпълнение на съдебното решение, за възможността за ползване на социални услуги. Предприети са мерките по чл. 23 от ЗЗДетето, като са насочени към ЦОП на Община Стара Загора. По данни на центъра единствено бащата М. е съдействал и е посещавал договорените срещи. Т. е декларирала невъзможност за посещение.
По изпълнителното дело са налични редица заявления и сигнали от бащата И. М., за неосъществен режим на лични контакти с децата, за което на длъжника Д. Н. Т. са наложени следните глоби свързани с неизпълнение на постановения от съда режим, както и за неизпълнение разпореждане на съдебния изпълнител, общо 14 на брой, подробно посочени и описани с изх.
№ и дата, както и размера на съответната санкция, в писмените мотиви, депозирани пред съда по реда на чл.436, ал.3 от ГПК от ДСИ И.И. /лист 16 от делото/.
По изпълнителното дело до длъжника Т. са изпратени съобщения с изх.
№ 6250/21.06.2024г (л.95) и с изх. № 8347/02.06.2025г (л. 194), в които е разпоредено да посочи период от 30 календарни дни през лятото в периода 01.06 до 01.09, през който период И. Т. М. ще вземе при себе си децата М.И.М. и Е.И.М. съобразно съдебното решение. Заради неизпълнение на разпореждането - на длъжника са наложени глоби и с Постановление с изх. № 7435/18.07.2024г. и Постановление с изх. № 11016/23.07.2025г.
Със съобщение (л.97) на ДСИ с изх. №6869/04.07.2024г. на основание чл.528, ал.4 от ТПК е указано на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, да издаде заповед на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет, за включване на Д. Т. и И. М., а по преценка и децата М.М. и Е.М., в програма за ползване на услуга, свързана с мярката за закрила в семейна среда по чл.23, т.6 от ЗЗДет - „Социална работа за улесняване на връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията“. Във връзка с това са издадени заповед № ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024 и заповед № ЗД/Д-СТ- 098/22.07.2024, които са обжалвани от Д. Н. Т., първоначално пред по високо стоящия административен орган, а в последствие и пред Административен съд Стара Загора, за което са образувани АД №770/2024 и АД №771 /2024, като и двете решения (л. 182-191) ОТХВЪРЛЯТ жалбата като неоснователна. Решенията на Административен съд Стара Загора са обжалвани пред Върховният Административен Съд, като са образувани КД № 6914/2025 и КД № 6915/2025. И двете решения на касационния съд ОСТАВЯТ В СИЛА решенията на първоинстанционния съд (л.390-393).
От мотивите изложени в двете решения на съдията от Административен съд Стара Загора, имащо отношение по случая, може да се обобщи следното:
„Срещите между децата М. и Е.М. и техният баща не само, че не се провеждат редовно, но имат по-скоро инцидентен характер и за кратко време (в повечето 4 случаи за няколко минути пред входа на блока), което очевидно няма как да осигури пълноценен контакт на бащата и дъщерите му. Въпреки декларативните изявления на Д. Т., че по никакъв начин не възпрепятства контактите и срещите на дъщерите си с техния баща, от доказателствата по делото се установява, че именно майката със своите действия е ограничавала контакта на децата с бащата, препятствала е работата на социалните работници, отказала е ползването на социална услуга, която самата тя определя като ненужна. Дори и децата да отказват контакти с баща си, необходимо е от страна на майката да се положат усилия за преодоляване на тези нагласи у децата и да се насърчи общуването им с техния баща. Подобно поведение от страна на майката Д. Т. не се установява по делото. Тъкмо обратно - материалите сочат умишлено възпрепятстване от Д. Т. осъществяването на режима на лични отношения между бащата и децата, което без съмнение води до отчуждаване между М. и Е.М. и техния баща, създаващ риск за психоемоционалното развитие на непълнолетното дете. От материалите по изпълнителното дело може да се направи и извода, че в голяма степен формираните в децата нагласи, че спазването на определения от съда режим на лични контакти с баща им зависи от тяхното желание /нежелание да се виждат/ общуват с него, са изградени въз основа на поведението на другия родител, отричащ необходимостта от осъществяване на режима на лични отношения и общуване на децата с баща им/'.
В решенията си съдиите от Върховният административен съд също споделят изводите на първоинстанционния съд и намират постановените от него решения за валидни, допустими и правилни.
Съгласно Констативен протокол с изх. № 18555/03.12.2025г. (л.289), съдебният изпълнител е установил, че Д. Н. Т. умишлено е възпрепятствала осъществяването на режима на лични отношения между бащата И. Т. М. и децата М.М. и Е.М. постановен със съдебно решение № 438/08.05.2018г. по ГД №1279/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора през следните периоди: от 18:00 часа на 31.10.2025г. до 20:00 часа на 02.11.2025г. от 18:00 часа на 14.11.2025г. до 20:00 часа на 16.11.2025г. от 18:00 часа на 28.11.2025г. до 20:00 часа на 30.11.2025г., като върши противното на това, което с решението е задължена да върши, поради което при спазване на реда по чл. 528, ал.5 от ГПК и на основание с чл.527, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 93 и чл. 91 от ГПК, следва да и бъде наложена ГЛОБА в максималния размер от 400 лева. По делото не са постъпвали уведомления от Д. Т. за наличие на пречки за своевременното изпълнение на задължението, както и не са представени доказателства от нейна страна, че прави опити за подобряване на отношенията между родители и деца. Няма желание от нейна страна да ползва доброволно социална услуга предоставяна от ДСП Стара Загора.
Разпечатката съдържа 48 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51128021-0bb3-4cff-99cb-08cbadea4b12