Решение № 175 от 07.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. гр. Добрич, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20203200500647 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР – гр.София срещу решение №54/03.06.2020г. по гр.д.№441/2019г. на Генерал Тошевския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на КР. ЯН. П. от гр.В. сумата 1 629.76 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 01.09.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски на ищеца по делото и държавна такса и разноски по сметка на съда.

В жалбата се изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че в случая не можела да намери приложение общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като статутът на служителя в МВР се уреждал със специалния ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал неговите права и задължения и възнаграждения за положен труд, вкл.

1 допълнителни такива. Ако законодателят считал, че следва да се прилагат по аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то той щял да изрази тази си воля изрично, както процедирал в някои разпоредби на закона. За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в МВР - така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от закона, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. При наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ от първоинстанционния съд било неправилно. Настоява за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноските по делото.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмено становище въззиваемият КР. ЯН. П., чрез адвоката си, възразява срещу жалбата и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от КР. ЯН. П. с адрес в гр.В. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР – гр.София иск по чл.178 ал.1 т.3 във вр. с чл.179 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 629.76 лева /след увеличение на първоначално предявения размер от 1 540.97 лева/, съставляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв, за периода 01.09.2016 - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му погасяване.

Установено е по делото, че в процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.

Установено е със заключение на вещо лице, че реално положеният от ищеца нощен труд възлиза на 1 648 часа. Преизчислен с коефициент 1.143 по реда на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната 2 заплата, положеният от ищеца нощен труд се равнява 1 883.664 часа дневен труд, при което, като се съобрази нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР по чл.187 ал.1 от ЗМВР, следва, че за процесния период ищецът е положил 235.664 часа извънреден труд, за които следващото се възнаграждение е в размер на 1 629.76 лева.

Спорът по делото се свежда до това, приложимо ли е правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ в служебното правоотношение между страните и подлежи ли на това основание на преобразуване положеният от ищеца нощен труд в дневен или приложение намират само специфичните правила на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове.

Според въззивния съд, в разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР е предвидена нарочна регламентация на статута на държавния служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като уреден от по този закон, поради което именно този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове са приложими в настоящия спор. Съгласно чл.176 от ЗМВР б рутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения; допълнителните възнаграждения са лимитативно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР и сред тях е това по чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР - за извънреден труд и по чл.179 ал.1 от ЗМВР - за нощен труд.

Размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд е определен в самия закон – съгласно чл.187 ал.6 /сега ал.7/ от ЗМВР за служителите, работещи на смени, извънредният труд се компенсира с възнаграждение в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Същевременно разпоредбата на чл.187 ал.9 /сега ал.10/ от ЗМВР изрично делегира на министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време.

Що се отнася до нощния труд по чл.179 ал.1 от ЗМВР - съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР условията и редът за заплащане на допълнителното възнаграждение за полагането на такъв се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

3

Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл.187 ал.3 /сега ал.4/ от ЗМВР.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа, е нощен. Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя, който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /сега ал.8/ от ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187а ал.4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Така, в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число д а с е сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение №8585/11.07.2016г. по адм.д. №5450/2016г. на ВАС и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, без работните часове да 4 надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 о т ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със заповеди на министъра на вътрешните работи, в които е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева, а допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение №5. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №8121з776/29.07.2016г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР.

Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка.

Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл.9 ал.2 от Н СОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.1 4 3 . Преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 от КТ/, а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 от КТ/. Съотношението е 8ч/7ч, т.е. 1.14285 или приблизително 1 .143 колкото е въведеният в НСОРЗ коефициент. Той е предназначен да изравни продължителността на нощния с дневния труд, като определи възнаграждението на работника или служителя тъй, че, когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на нощните часове в дневни по НСОРЗ е въведено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ. Правилото на чл.9 ал.2 от ННОРЗ е неприложимо з а служителите на МВР. За тях специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл.2 ал.2, като в 5 чл.2 ал.3 приложението на наредбата е изключено за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. След като НСОРЗ е неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово правоотношение, за които е предвидена специална нормативна уредба по чл.107а от КТ, то на още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от специалния ЗМВР. Както вече бе отбелязано, разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемане то на наредба за реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР. Такава наредба е приета и действа през процесния период. Следователно, касае се за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод. При различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прил агани по въпроси в административно правната уредба досежно служебните правоотношения на държавните служители - полицейски органи.