Решение № 670 от 17.05.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Русе, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520106381 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.

Ищците твърдят, че са наследници на техния баща Г.П.Ж. с ЕГН:**********, който на 04.12.1968г. получил възмездно правото да ползва пустееща изоставена земя от ДПФ в землището на гр.Русе, в местността „Караач, карт.14, парцел N:81/1 от 0,800 дка.

Молят съда да постанови решение, с което да п ризнае за установено по отношение на ответницата М. П. П. с ЕГН:**********, че ищците - Р. Г. Ж., ЕГН **********, и С. Г. Ц., ЕГН ********** са собственици, всяка една на по ½ идеална част, по силата на приключила процедура по Параграф 4а от ДР на ЗСПЗЗ във връзка с ППЗСПЗЗ, както и по наследство, и по давност, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, местност КАРААЧ, с площ 885 кв.м., с трайно предназначение на територията - З., категория на земята пета, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, при граници: имоти с идентификатори *** с ***, ***

1 и *** и да осъди ответницата да им върне владението на имота.

Молят съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК, в случай, на уважаване на първия иск, да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение на нотариус Иглика Кирилова с район на действие РС - град Русе, № 26, том 1, рег.№ 609, дело № 21 от 26.01.2022 година.

Молят съда в условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи първоначалния иск, да признае за установено, че ответницата М. П.

П., ЕГН;**********, адрес: град Русе, *** не е придобила по давност и не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, местност КАРААЧ, с площ 885 кв.м., с трайно предназначение на територията - З., категория на земята - пета, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, при граници: имоти с идентификатори ***, с

***, *** и ***.

Молят съда в хипотезата на т.З от настоящия петитум, на основание чл.537, ал.2 о т ГПК, съдът да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение на нотариус Иглика Кирилова с район на действие РС - град Русе, № 26, том 1, рег.№ 609, дело № 21 от 26.01.2022 година.

Претендирате се направените в производството съдебни и деловодни разноски, вкючително и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, чрез пълномощника си адв.М. Д., с който развива кратки съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 04.12.1968г. Г.П.Ж. с ЕГН:**********, баща на ищците, получил безвъзмездно право да ползва пустееща изоставена земя от ДПФ в землището на гр.Русе, в местност „Караач“, Карт. 14, парцел № 81/1 от 0,800 дка.

След смъртта с и на 27.02.1996г. Г.П.Ж. с ЕГН:********** оставил за наследници ищците – Р. Г. Ж., С. Г. Ц. и тяхната майка – Е.И. Ж. с 2

ЕГН:**********.

Със Заповед № 4323 от 18.07.2002г. на кмета на Община Русе на наследниците: Р. Г. Ж., С. Г. Ц. и тяхната майка – Е.И. Ж. с ЕГН: ********** било предоставено правото да закупят собствеността върху описания имот в местност КАРААЧ, парцел 2166, в землището на гр .Русе, при граници и съседи от изток - парцел 2167, от запад - парцел 2165, от север - път, от юг път. Същата няма данни да е обжалвана в законово предвидения срок и е влязла в сила. (вж. писмо от 27.07.2022г. на Община Русе).

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към настоящия момент имотът е индивидуализиран, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, местност КАРААЧ, с площ 885 кв.м., с трайно предназначение на територията -З., категория на земята - пета, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, при граници: имоти с идентификатори ***, с ***, *** и

***.

От доказателствата по делото се установява, че на 24.04.2015г. е починала майката на ищците – Е.И. Ж..

От представените по делото доказателства се установява, че за процесния имот ответникът М. П. П. с ЕГН:********** се е снабдила с КНА от 26.01.2022г. по силата на който е обявена за собственик на процесния имот по давност.

От показанията на св.Р.Р.Р. се установява, че ищците Р. и С. притежават поземлен имот с площ около един декар, който се намира на старото Разградско шосе в гр.Русе. Твърди, че през 2012г. ходи л на това място да реже една изсъхнала череша в двора, която се намирала близо до къщичката.

Установява, че отрязъл черешата, след което прибрали дървата, както и клони които пречели на пътеката. Свидетелят Р. установява, че след тази дата ходил още 3-4 пъти в този имот. Един път ходил да вземе Л. от там (синът на ищцата Р. Ж.) . След това ходи л да си вземе пръчки от лозето, за да си ги засади на неговото място.

Св.Р. установява, че имота бил поддържан, имало четири реда лозе , градинки и цветя, имало и плодни дръвчета , както и асми. Вратите на къщичката били боядисани със зЕ. боя. Свидетелят установява, че за 3 последно е ходил в имота през 2014г. Твърди, че знае от Л., че имотът е техен, тъй като той карал майка си през ден там, през лятото.

Съдът кредитира показанията на св.Р., тъй като същите са последователни, без вътрешни противоречия и кореспондират с представените по делото писмени доказателства.

От показанията на св.Л.мир И.ов М., син на ищцата Р. Ж. се установява, че неговата майка и неговата леля – С. Ц. притежават поземлен имот, наследен от дядо му Г.П.Ж.. Твърди, че имотът бил придобит от дядо му през 1968г., в началото, с постановление. Дядо му бил служител на Окръжен Народен съвет и оттам са раздадени места на служителите. Заимота не бил ваден Нотариален Акт.

Св.М. твърди, че дядо му поддържал това място. Починал през февруари 1996г. и след неговата смърт баба м у и майка му се грижел и за имота. Твърди, че също е ходил през цялото време там още о т ученическите си години с 18-та линия на автобуса. Установява, че само за седмица, две или месец през зимните месеци не били ходили на мястото поради лошото време.

През останалите сезони ходили по няколко пъти на месец, а през лятото всяка събота и неделя. Свидетелят установява, че след като баба му Е. починала през април 2015г., останала само майка му да поддържа мястото. Това място се посещавало често след 2015г., тъй като майка му ходи в активния сезон от март до ноември поне един път седмично, а е имало случаи и повече от един път седмично да се ходи. Твърди, че понякога той карал с автомобил майка си до там, но вечер със сигурност я прибира л той. Установява, че в имота т ок и вода няма прекарани. В двора имало лозе, което б ило около 1/3 от парцела.

Последния път когато ходи ли, през април 2022г., лозето го няма ло, било изкоренено. Всичко било изравнено до кота нула. Тогава забелязали, че някой друг го посещава и имало оставена бележка на вратата, на която пише ло „ аз, М., притежавам това място, издала съм си нот. акт, вземете си вещите, ще ги предам на съдия изпълнител, там ще си ги търсите ..“.

Св.М. установява, че имотът се намира в местността „Караач“ , до Разградското шосе по страничния път надолу, по ул.„Пета“, която след това станала ул.„З.“, на около стотина метра след едно завойче, в дясната страна.

Твърди, че е виждал други свои съседи там - съсед по техния път, от отклонението на ул. „З.“ бил Д.С., но не можели да го осигурят за свидетел, 4 тъй като постоянно пътувал в чужбина.

Съдът кредитира показанията на св.М., тъй като същите са последователни, без вътрешни противоречия и кореспондират с представените по делото писмени доказателства.

От показанията на св.Л.Л.А. се установява, че познава ответницата повече от 10 години от района, в който е спорния имот. Твърди, че е виждал ответницата в различни моменти да идва с други хора, които не познава.

Твърди, че ответницата изградила оранжерия в процесния имот от около 2-3 години. Твърди, че ответницата му казала, че имота е нейн преди повече от 10 години, а преди 2 години имота бил напълно разчистен от боклуците в него.

Свидетелят върди, че лятото живел там, а зимата се прибирал в града.

От показанията на св.В.В.Н. се установява, че познава М. от повече от десет години. Твърди, че е съсед на М. и притежава и мот на ***. От 2008г. е издаден неговия Нот. Акт, като мястото било наследство от дядо му.

Твърди, че вижда М. всеки ден целогодишно, тъй като нейния имот е до неговия. В нейния имот има ло ток и вода, имало и построена къща. Знае че в имота й имало оранжерия от около 5-6 години, от 2018г. виждал оранжерия там. Преди това нямало оранжерия, а имало овошки и дървета. Установява, че преди 2018г. имотът бил гюрлюк. М. започнала да почиства мястото през 2013г

По отношение на назначената съдебно-геодезическа екпертиза и веществените доказателства, представляващи сателитни снимки на мястото, направени от спътника на Google в периода 2000г. до настоящия момент.

По делото са приети 23 броя сателитни снимки от сателитно заснемане н а ПИ-*** в гр.Русе, направени в периода 2004г.-20 23г. от спътника на Google, с обозначени на тях дати на заснемане, свалени през компютърна програма Google

Earth

Pro, свалени от сайта https://www.google.com/maps/.

Действително снимките не са регламентирани като доказателства по ГПК, но се приемат в правната теория и съдебната практика като веществено доказателство, т.е. като предмети, възпроизвеждащи факти от значение за предмета делото. Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че 5 те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Това е така, тъй като вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. (Определение №262/12.03.2015 по дело №7062/2014 на ВКС, ГК, III г.о.).

Съдът споделя становището, че в конкретния случай, предвид наличието на разнопосочни свидетелски показания, най-обективна се явява информацията от обсъжданите сателитни снимки на процесния имот.

Безспорно важния за спора факт е владяла ли е ответницата М. П. имота в продължение на повече от 10 години по начина, по който свидетелите са посочили пред нотариуса, а именно: че в продължение на 10 години ответника е чистил имота, владял го е непрекъснато и необезпокоявано и манифестирал пред всички, че имотът е негов.

Анализът на представените сателитни снимки, предявявани и на разпитаните по делото свидетели, сочи, че до 23.10.2022г. на нито една от снимките не се вижда процесния имот да е разчистван. Едва на снимките от 23.10.2022г. и последната такава от 11.06.2023г. се установява по недвусмислен начин, че имотът е разчистван и обработван по начина който описват свидетелите на страната на ответицата. Напротив, вижда се, че цялото място е обрасло с буйна растителност до 23.10.2022г., което опровергава изцяло показанията на свидетелите Николов и Атанасов, относно споделеното от тях че ответницата е почиствала мястото, а след това изградила и оранжерия.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на 6 вещта, обект на оспорваното право.