Решение № 273 от 19.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000167 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания „ОЛИМПИК” АД - гр. Никозия, Република Кипър, подадена чрез регистрирания клон в България от упълномощен процесуален представител юрисконсулт Н. К.. Предмет на обжалване е решение № 32/25.06.2020г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по т.д. № 108/2018г. по описа на СсОС , частично в осъдителната му част, с която ответникът – настоящ жалбоподател ЗК „Олимпик” АД е осъден да заплати на всеки един от ищците М. Р. М., ЕГН **********, Г. М.

М., ЕГН **********, и Р. М. М., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес в **, суми над 75 000 лева до присъдените им суми от по 150 000 лева, представляваща дължими обезщетения за обезвреда на неимуществените вреди от смъртта на тяхната родственица (съпруга и майка) Г. Г. М., ЕГН **********, загинала в резултат на наранявания, причинени при ПТП, настъпило на 06.03.2018г. на път ІІ-29, км.17, в посока град Варна, по вина на водача на л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ***** В.Т.К., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на 1 застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със ЗК „ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ по полица № *********, валидна от *** година, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018г. до окончателното плащане.

В частта му относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 75 000 лева на всеки един от ищците, ведно с лихвите за забава, считано от 29.06.2018г. (тримесечен срок след изтичане на тримесечен срок за произнасяне от отправяне на застрахователните претенции) до окончателното плащане, първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователните обезщетения, дължими за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на увредените ищци в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди се, че определените от съда обезщетения са в необосновано високи размери, не кореспондиращи нито с действително претърпените от ищците болки и страдания, нито с икономическите реалности в страната към датата на произшествието, надвишават многократно и обичайните размери, присъждани от съдилища при сходни случаи. Обосновано е в тази връзка оплакване, че съдът не е отчел в нужната пълнота и не е оценил правилно съществени обстоятелства от значение за определянето на дължимите в случая обезщетения, като индивидуално търпените от всеки от ищците морални вреди са обсъдени общо (на едно за всички ищци) и бланкетно. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете над сочените във въззивната жалба размери.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищците – въззиваема страна, чрез пълномощниците си по делото адвокат М. Я. и адвокат В. З. са депозирали писмен отговор, в който, като излагат коментара си по оплакванията на въззивника, обосновават становище за неоснователност на въззивната жалба.

Молят същата да бъде оставена без уважение като първоинстанционно решение в обжалваните му от ответното застрахователно дружество части 2 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание страните не са взели участие лично или чрез упълномощени представители. С молби, подадени преди заседанието от пълномощниците на страните е заявено, че се поддържат подадените въззивна жалба, отговора по нея и обоснованите в тях доводи и искания.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното пряко право на ищците М. Р. М., ЕГН **********, Г. М. М., ЕГН **********, и Р. М. М., ЕГН **********, като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя – ответника Застрахователна компания „Олимпик” АД с регистрация в Кипър и адрес на управление в град Никозия, обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната близка родственица (съпруга и майка) Г.Г.М., ЕГН **********, починала вследствие на ПТП, настъпило на 06.03.2018г. на път ІІ-29, км.17, в посока град Варна, по вина на водача на л.а.

„Шевролет Каптива“ с рег. № ***** В.Т.К., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със ЗК „ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ по полица № ******, валидна от *** година.

Претендираните от ищците обезщетения са в размери от по 200 000 лева за всеки един от тях, като сумите се търсят ведно със законната лихва от 29.03.2018г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователни претенции, до окончателното им плащане.

Събраните във въззивното производство допълнителни доказателства установавят, че ищците са предявили вземанията си в производството по принудителна съдебна ликвидация /несъстоятелност/ на ответното дружество ЗК „Олимпик“ АД, образувано пред компетентния съд в Република Кипър, като са били уведомени от назначения за съвместен ликвидатор в това производство П.Н., че тези вземания не могат да бъдат приети. С оглед на това по искане на ищците, отправено до съответния компетентния съд в Република Кипър, чрез упълномощен местен е издадено решение от Районен съд 3 Никозия, с което е разпоредено и изрично позволено съдебната процедура по настоящото дело № 167/2023г. да бъде продължена на територията на Република България срещу дружеството в ликвидация Застрахователна компания Олимпик (рег. № НЕ 71103), функциониращо на територията на Република България чрез застрахователно дружество ОЛИМПИК с ЕИК 200737120.

Съобразявайки тези фактически положения, исковото производство се преценява като надлежно учредено и допустимо.

За да уважи главните искови претенции първоинстанционният съд е приел, че същите са доказани изцяло в своето основание и частично по размер. За частично основателни са приети и акцесорните претенции за обезщетение за забава като определените главници от по 150 000 лв. са присъдени ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018г. – дата, съвпадаща с изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя, до окончателното плащане.

В осъдителната му част за присъдените на ищците суми от по 75 000 лева постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Шевролет Каптива“ с рег. № ***** В.Т.К., ЕГН **********, механизма, при който е настъпило пътнотранспортното произшествие, както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на увредените от този деликт ищци.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Единственият спорен въпрос, пренесен във въззивното производство, е относно справедливия, по смисъла на чл.52 ЗЗД, размер на дължимите 4 обезщетения за възмездяване на причинените на ищците неимуществени вреди.

Всички разпитани по делото свидетели сочат, че пострадалата Г.М., съпругът й М. М. и двамата им сина - ищците Г. М. и Р. М., били задружно, трудолюбиво, отзивчиво семейство. Всички живеели в общо домакинство, заедно и със снахата Н. и внуците. Г. била изключително всеотдайна майка, съпруга и баба. Независимо, че била вече пенсионер, тя продължавала да работи, поддържала дворното място и помагала на младите с каквото може.

Била работохолик и се грижела за цялото семейство. Семейството било много уважавано в родното им село Калипетрово, съселяните им не са чували за кавги и пререкания, напротив, били сплотени и всеотдайни един към друг.

Внезапната и неочаквана гибел на Г. било неочакван шок за близките й. Те трудно преживявяли загубата й, изпаднали в скръб и отчаяние, плачели, страдали постоянно. И понастоящем не могли да я прежалят, усещали ежедневно липсата й и тъгували за нея.

При така установените по делото фактически положения съдът приема, че съществувалата между ищеца М. Р. М. и загиналата Г.Г.М. продължителна връзка е изцяло съответна на трайно установени стабилни отношения между съпрузи, отнасящи се с привързаност, взаимна подкрепа и грижа за семейството. Свидетелските показания дават достатъчно основание да се приеме, че връзката между двамата е била изключително близка, основана на взаимна обич, подкрепа и доверие. Безспорно смъртта на дългогодишния брачен партньор е причинило на ищеца М. М. морални болки и страдание, като негативните емоции и понастоящем не са овладени и преодолени, съобразявайки в тази връзка и възрастта на съпрузите към момента на настъпване на вредоносното събитие (на 77, съотв. на ** години).

Установяват се и съществени морални болки и страдания, които синовете на пострадалата – ищците Г. и Р. М. са претърпели, търпят и ще продължават да търпят от неочакваното стресово изживяване, внезапността и необратимостта на загубата на добра, грижовна и подкрепяща майка, изградената между тях в продължителен период от време емоционална връзка и контакт, която не може разумно да се очаква да бъде заменена независимо от факта, че ищците са вече мъже в зряла възраст със собствено семейство и поколение (съобразявайки в тази връзка и факта, че същите са живели в едно 5 домакинство с пострадалата). Безспорно загубата на родителя при трагични обстоятелства ще се проявява осезаемо и в бъдеще като психологическа травма.

Освен фактическата близост в изграденото стабилно семейство, основано на взаимна обич, уважение и грижа, и възрастта на ищците, внезапно загубили най-близък по степен родственик - съпруг и родител, продължителността на съществувалото до този момент общуване и изключената възможност за компенсиране на липсата му в бъдеще, като допълнителни критерии за определяне на справедливите за конкретния казус обезщетения съдът отчита и определени икономически и социални фактори като обществено – икономическите условия на живот в региона на обичайното местоживеене на пострадалите, жизненият им стандарт и социален статус към момента на настъпване на увредата, изключващи автоматична аналогия с размери на присъждани обезщетения при сходни вреди. С оглед горното въззивният съд приема, че по справедливост на ищците следва да се определят парични обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на загиналата при процесното ПТП Г.М. в размери от по 150 000 лева за мсеки един от тях. По-ниски размери спрямо определените от въззивния съд размери на обезщетенията не би било съобразено с житейски оправданото и справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

С оглед основателността на главнитеискове, основателни се явяват и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ обаче началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй като в случая липсва спор, че ищците са 6 предявили пред ответното дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователни претенции за плащане на обезщетение на 29.03.2018г., то именно тази дата (при липса на твърдения и доказателства за предходно уведомяване на застрахователя по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ) следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ.