Решение № 479 от 08.05.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Кюстендил, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520101673 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.

№7839/02.08.2023 г. депозирана от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ №19, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г. К. против С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул. „***********“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. Д. Н., е депозирал писмен отговор.

В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр. дело №1706/2022 г. по описа на КРС, продължение на което е и настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че на 19.08.2019 г. С. В. сключил Договор за кредит Експресо №181005661150 с „Експресбанк“ АД. Отпуснатият кредит бил в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, с 28 месечни погасителни вноски в размер на 768, 77 лева всяка, със срок на кредита до 20.12.2021 г. Твърди се, че в посочения договор бил уговорен ГПР в размер на 7, 92% и фиксиран лихвен процент на кредита в размер на 5, 55%. В случай на неизпълнение на поетите задължения, в т. 9 от Договора бил предвиден по-висок размер на общия лихвен процент, а именно 11, 55%.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочения договор за кредит, с оглед на което към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, С. В. имал непогасени задължения в размер на 23 304, 56 /двадесет и три хиляди триста и четири 1 лева и петдесет и шест стотинки/ лева, от които:

18 664, 70 лева, представляващи дължима главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането;

2 193, 98 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.;

1 131, 28 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.;

1 314, 60 лева, представляващи законна лихва за периода от 22.12.2021 г.

– 31.08.2022 г.;

С оглед извършеното преобразуване на „Експресбанк“ АД чрез вливане в ищцовото дружество, „БАНКА ДСК“ АД е придобила качеството на кредитор на вземането по Договор за кредит Експресо №181005661150 от 19.08.2019 г.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул. „***********“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, в общ размер на 23 304, 56 /двадесет и три хиляди триста и четири лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляващи непогасени задължения по Договор за кредит Експресо №181005661150 от 19.08.2019 г., от които:

18 664, 70 лева, представляващи дължима главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; 2 193, 98 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.; 1 131, 28 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.; 1 314, 60 лева, представляващи законна лихва за периода от 22.12.2021 г. – 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 19.09.2019 г., до окончателно изплащане на сумите.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения особен представител – адв. Д. Н. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Любляна“ №42, вх. „Б“, ап. 38. Направени са твърдения за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Ответникът прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на акцесорните задължения за лихви и обезщетение за забава. Оспорва се и размерът на претендираната главница по договора за кредит. Направено е възражение срещу претендирания от ищеца хонорар и заплатените държавни такси.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество поддържа претенцията, а особеният представител на ответника, редовно призован, не се явява, чрез нарочна молба оспорва претенцията.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2019 г. между „Експресбанк“ АД и С. В. е сключен потребителски договор за кредит Експресо №181005661150, видно от приложения договор за кредит /л. 7-13/, за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, като общата сума на кредита възлиза на 21 875, 59 /двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева.

Към договора са приложени погасителен план, извлечение от счетоводни книги на „БАНКА ДСК“ АД; копие на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК; изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК“ АД; молба от ищцовото дружество до ЧСИ Е. Х.

Съгласно условията на сключения договор за кредит, „БАНКА ДСК“ АД предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, със срок на издължаване – 28 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоявал чрез разплащателна сметка на клиента IBAN: BG ** TTBB******************** BGN, с титуляр С. В. и се погасявал чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на всяко 20-то число на месеца, съгласно погасителен план – Приложение №1 към Договора. На кредитополучателя била предоставена преддоговорна информация. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.12.2021 г.

Съгласно чл. 8 от Договора: „Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 5, 55 % на година, за целия срок на договора; лихвен процент на ден в размер на 0, 0154 %; размер на дължимата лихва на ден в предварителния период по чл. 4, ал. 4 от Част II – 3, 0833 BGN; в случаите по чл. 8, ал. 5 от Част II номиналния лихвен процент по т. 8 се увеличава с 0, 5 процентни пункта.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.

№3255/15.03.2024 г., изготвена от вещото лице С. Т., което съдът кредитира като обективно изготвена, сумата по кредита е усвоена на 20.08.2019 г., с оглед посочено банково извлечение, по кредита били извършени погасявания в общ размер на 1 538, 60 лв., от която 1 335, 30 лв. – главница, 181, 92 лв. – лихва, 20, 32 лв. – застраховка и 1, 06 лв. – лихва за просрочие. Размерът на непогасената главница бил 18 664, 70 лв., договорната лихва възлизала на 2193, 99 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие на базата на коментираните писмени доказателства и доказателствени средства, като некоментираните съдът намира за неотносими към предмета на делото.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

3

В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В настоящия договор за кредит, се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе като за пълнота ще се посочи, че шрифтът на договора отговаря на изискването да не е по-малък от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерите на ГПР и ГЛП са в допустимите от закона размери, Общите условия по договора съдържат подписи на всяка страница от не тях, както и на приложението. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че липсват недействителни клаузи в процесния договор.

Съгласно уговореното в договора за кредит и приложения погасителен план всички вземания са падежирали на 20.12.2021 г.

По възражението за давност, въведено в писмения отговор, съдът намира, че доводът е неоснователен, тъй като с решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г., постановено по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за 4 разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. С оглед на горното 5-годишният давностен срок не е изтекъл.

Ето защо, съдът ще уважи в пълен размер предявените искове, като основателни и доказани.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК ответникът следва да понесе разноските в производството, които са доказани и претендирани своевременно. Ищцовото дружество своевременно е представило списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 90/, поради което ответникът ще бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер на 2 319, 55 лв. – разноски в настоящото исково производство, включващо държавна такса, възнаграждение за особения представител на ответника, възнаграждение за вещото лице и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер от 200 лв., както и сумата от 516, 09 лв. – разноски по ч. гр. д. №1706/2022 г. по описа на КРС, включващо държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По обжалваемостта:

На основание чл. 259, ал. 1, във вр. с чл. 258 от ГПК, настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд-Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

*********, ул. „***********“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *, дължи и следва да плати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ №19, сумите: 18 664, 70 лева / осемнадесет хиляди 5 шестстотин шестдесет и четири лева и 70 ст./, представляваща главница по Договор кредит Експресо №181005661150 сключен на 19.08.2019 г. между страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, до окончателно изплащане на вземането; 2 193, 98 лева /две хиляди сто деветдесет и три лева и 98 ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.; 1 131, 28 лева / хиляда сто тридесет и един лева и 28 ст./, представляващи обезщетение за забава за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.; 1 314, 60 лева / хиляда триста и четиринадесет лева и 60 ст./, представляващи законна лихва за периода от 22.12.2021 г. – 31.08.2022 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 1 706/2022 г. по описа на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.