Решение № 86 от 22.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3384/2024
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 22.01.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 31 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. София, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 283 от 03.10.2024г., постановено по гр.дело № 548/2023 г. по описа на ОС-Перник, община Перник е осъдена да заплати на Н. З. А. и Г.
З. Н. на основание чл. 45 във вр. чл. 49 ЗЗД общо сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тяхната майка и първоначална ищца Е. Г. Н. неимуществени вреди от претърпяна злополука на 08.02.2022 г., ведно със следващата се законова лихва за забава, считано от момента на увреждането – 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв. като неоснователен. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.
Постъпила е въззивна жалба от Н. З. А. и Г. З. Н. /конституирани по делото, като наследници на ищеца, тяхната майка Е. Г. Н./, чрез пълномощника им адв. Т. Х., член на САК, с която обжалват съдебното решение № 283 от 03.10.2024 г., постановено по гр. дело № 548/2023 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че присъденото обезщетение е занижено с оглед критериите за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Твърди се, че при определяне размер на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил като критерий за справедливост общественоикономическите условия в страната към датата на постановяване на решението си, включително инфлационните процеси в страната и ръста на 1 минималната работно заплата.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 45 000 лв.
Въззиваемата страна по жалбата община Перник е представила писмен отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
В проведеното съдебно заседание от настоящата съдебна инстанция на 12.11.2025 г., съдът е заличил поради смърт страната Г. З. Н., починал на ******** г., наследен от другия ищец – жалбоподател в настоящото производство Н. З. А..
При проверката на обжалваното решение, с оглед оплакванията в жалбата и изразеното от пълномощника на въззивниците в откритото съдебно заседание становище и съобразно чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното решение е произнесено по иск на починалата Е. Г. Н., майка на конституираните по делото въззивници Н. З. А. и Г. З. Н. срещу Община Перник за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането 08.02.2022 г., до окончателното изплащане, при твърдения в исковата молба и конкретизираща я молба с вх.
№ 706/01.02.2024 г., че на 08.02.2022 г., около 18.30 часа Е. Г. Н. се е движила по ул. „Граово“, на която улица има аптека в която ищцата е работила там като магистър-фармацевт. Н. е паднала непосредствено преди неосветеното кръстовище на десен тротоар на ул. „Граово“, на ъгъла с улица „Бяла Слатина“, с посока на движение районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Перник, който е насрещен на ОДМВР Перник, като стъпвайки с десен крак върху неравност на тротоара, покрита със сняг и лед, представляваща издутина останала от извършвани ремонтни дейности, губи равновесие и пада, като получава две фрактури: на дясната раменна става и на носните кости, без съществена дислукация; претърпява консервативно лечение и болки, страдания и емоционален дискомфорт; ответникът община Перник - отговаря за бездействието на служителите му при извършване на дейностите по член 31 ЗП, насочени към поддържка на пътищата и улиците общинска собственост - в изправност и произтеклите от него за ищцата неимуществени вреди.
Ответникът община Перник е оспорил иска по основание и размер.
Решението, като необжалвано от ответника, е влязло в сила в частта относно уважаване на иска до размера от 30 000 лв. Формирана е сила на пресъдено нещо по фактите от основанието на отговорността на ответната община, а именно, че тротоарът на общинската улица, по който минала пешеходката - ищцата Е. Г. Н. е бил асфалтов, но имало участък с почти квадратна форма с неравна повърхност, покрита със стяг и лед; че стъпването върху неравност е причина за падането; че общината отговаря за бездействието на служителите й във връзка с неизпълнение на вменените й по 2 закон дейности по поддръжката на общинските пътища и улици и дължи обезвреда за претърпените от ищцата болки и страдания от травматичната увреда - счупване на дясната раменна става и на носните кости.
С оглед подадената въззивна жалба спорът пред настоящата инстанция е единствено относно дължимостта на по-високо по размер обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лв., т.е. на още 15 000 лв.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са: характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено - икономическите условия в страната към датата на увреждането.
Първоинстанционният съд е описал фактите, от които зависи размерът на обезщетението, като е посочил отражението и тежестта на отделните факти при определянето на обезщетението. Правилно е преценил характера на травмата – фрактура през хирургичната шийка на раменна кост с вклиняване на фрагментите и сублокация на раменна става, съставляваща средна телесна повреда и фрактура на носните костици, съставляваща лека телесна повреда с разстройство на здравето, довели до носенето на имобилизационна ортеза на дясната ръка за период от 20 дни, периода през който Н. е изпитвала болки и страдания – от около 4 месеца, като през първите 45 дни болките са били с поголям интензитет, съгласно резултатите от двете образни изследвания и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена медицинска експертиза по делото.
Същевременно следва да се отчете, че лечението и възстановяването на ищцата са били щадящи, тъй като е приложено консервативното лечение.
Заедно с това е настъпило пълно възстановяване на ищцата от травмите и няма данни да са настъпили усложнения, удължаващи периода на възстановяване при такъв вид увреждания, който по нейни твърдения в ИМ е около 2 месеца. Отчетени са от първоинстанционният съд и социално икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на инцидента.
С оглед на това определеният от ПОС паричен еквивалент на страданията на ищцата съответства на установената практика по прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Решението, като правилно, следва да се потвърди, а САС, на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.
При този изход на спора и поради отхвърляне на въззивната жалба на ищцовата страна, на въззиваемата страна - община Перник, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, за процесуално представителство пред САС.
Водим от горното, Апелативен съд - София
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/03.10.2024г. по гр. д. 548/2023 г. на Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА Н. З. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, да заплати сумата от 200 лв. на община Перник, ЕИК: 000386751, с адрес: гр.
Перник, пл. „Иван Рилски“ № 1А, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4