Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 356 от 31.08.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 471/2022
Вид
Определение № 356
Подписан
31.08.2022
В сила
30.08.2022
Състав
Недялка Николова Нинова, Светослав Николаев Николов, Анелия Маринова Игнатова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. София, 30.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Н. Н.

Членове:

А. М. И.

С. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Н. Н. Въззивно частно наказателно дело № 20221800600471 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на подсъдимия ЮЛ. Р. ЮЛ. – адв. Е.М. от САК - срещу определение от 18.07.2022 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 140/2022 г. по описа на районен съд - Самоков.

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия Юл. Ю., предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност и неотстраними в съдебната фаза.

Твърди се конкретно, че в обвинителния акт не се съдържа описание на действията на всеки от подсъдимите, с които са причинени различни по вид телесни повреди на пострадалия – леки и средна, - като по този начин е допусната неяснота в обвинителния акт, накърняваща правото на защита на подсъдимия.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд - Самоков и материалите по делото, намери за установено следното:

1

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

249, ал. 3 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това са следните:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура - Самоков, с който е повдигнато обвинение срещу трима подсъдими – М. А. М., ЮЛ. Р. ЮЛ. и Яким Маринов

Якимов - за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК – причиняване по хулигански подбуди на средна телесна повреда на Петър Н. Вуков, изразяваща се трайно затрудняване на движението на десния горен крайник.

С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 18.07.2022 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като същевременно е оставил без уважение искането на защитниците на тримата подсъдими за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Последното е аргументирал с довода, че фактическите рамки на обвинението са ясно очертани и по никакъв начин не се препятства правото на защита на подсъдимите. В тази връзка е счел, че действията на подсъдимите, с които е осъществено изпълнителното деяние на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, макар и лаконично, са ясно описани, а съпричастността на всеки от подсъдимите към осъществяването му е въпрос, на който ще следва да се даде отговор с присъдата.

Посочените изводи на първоинстанционния съд са правилни и напълно споделени от въззивната инстанция, а доводите на защитника адв. Ел. М., развити в обратния смисъл не намират фактическа и правна подкрепа. В този аспект първоинстанционният съд правилно е дефинирал процесуалното предназначение на обвинителния акт, изведено от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на 2

ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК, а именно – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК и в конкретния случай внесения обвинителен акт напълно ги покрива. В обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно ясно, конкретно и разбираемо е формулирано фактическото обвинение, респ. е очертан и предмета на доказване.

Прокурорът е изложил своите фактически твърдения за време, място и начин на извършване на деянието и за авторството на тримата обвиняеми.

Обвинителния съдържа описание на действията на всеки от подсъдимите, с които се твърди да е била причинена инкриминираната средна телесна повреда на пострадалия – нанасяне на удари с ръце и крака, в резултат на които му причинили телесна повреда, изразяваща се трайно затрудняване на движението на десния горен крайник. Макар и лаконично, фактите по обвинението са ясни и достатъчни по обем, за да очертаят предмета на доказване по начин, който да не затруднява подсъдимите да разберат за какво престъпление са обвинени и при какви факти, и да организират защитата си това обвинение.

С други думи фактическото изложение на обвинението е формулирано по начин, който не препятства възможността на подсъдимите, в т.ч. и на подс.

Юл. Ю. да узнае фактите по обвинението и да организира защитата си, поради което не е налице твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.

Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания по смисъла на чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, са правилни и следва да бъдат потвърдени.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2022 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 140/2022 г. по описа на районен съд – Самоков, с което е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4