Решение № 1015 от 24.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110105045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. С. Д., ЕГН ********** против "Г.

М. Б." АД, ЕИК *, първоначално обективно кумулативно съединени искове за постановявяне на съдебно решение, с което:

- да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед № 33/26.02.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;

- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 27.02.2024 г. до 20.05.2024 г. в размер на 4233.56 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ;

- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 224.70 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. общо 8 дни – по 4 дни за всяка година, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното погасяване на вземанията, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са страни по трудово правоотношение, учредено въз основа на трудов договор от 06.02.2019 г., по което ищцата била назначена на длъжност „М., п.“ в гр. В..

Със заповед № 33 от 28.02.2024 г., считано от 27.02.2024 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, без да е посочено правното основание за прекратяването, като е вписано единствено, че се базира на констатациите и изводите, направени в атестационен доклад № 1/15.02.2024 г.

Твърди се, че на ищцата не й е известно съдържанието на този атестационен доклад и че от началото на трудовата й заетост при ответника е изпълнявала възложените задачи стриктно и съвестно. Посочва, че е провела и допълнително обучение през периода на работа в ответното дружество и е получила допълнителна професионална квалификация. Излага твърдения, че отговорен за 1 уволнението й е лицето К. П., който е пряк ръководител на ищцата, за който сочи, че има неприязън и негативно отношение към нея. Посочва, че освен с него, с други колеги не е имала конфликти. По отношение на К. П. посочва още, че същият при връчване на заповедта за уволнение и направените от страна на ищцата възражения избухнал и я заплашил, че няма да й върнат трудовата книжка, че нямало да може да си намери друга работа, че няма да й изплатят обезщетение и др. Ищцата твърди, че заповедта й била връчена на 28.02.2024 г., като е била притискана да я подпише със задна дата, но не се съгласила, и вместо това е изписала собственоръчно възражение „Не съм съгласна и оспорвам основанието за прекратяване“, както и че не й е връчвано предизвестие.

Ищцата счита, че заповедта е издадена по незаконосъобразен начин и оспорва изцяло посочените в нея причини за уволнение. В молбата се сочи още, че за 2023 г. на ищцата се дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск за 14 работни дни, а не както е посочено в заповедта за десет работни дни, като твърди, че разполага с писмено доказателство – справка от работодателя, представляващо приложение – програма за фишове със заплати и дни за отпуски, като впоследствие тези данни били променени в приложението.

По същество се моли исковете да бъдат уважени изцяло и се претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват, като се твърди, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

Посочва се, че след сключване на трудовия договор работодателят „Г. М. Б.“ ООД е преобразувано чрез променя на правната форма на „Г. М. Б.“ АД с ЕИК *. Твърди се, че противно на посоченото в исковата молба, в заповедта за прекратяване на трудов договор № 33/26.02.2024 г. изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и е възпроизведен текстът на посочената разпоредба, поради което са неоснователни твърденията на ищцата, че същата не е имала възможност да разбере основанието за прекратяване на трудовия договор и да организира защитата си.

Оспорват се наведените твърдения за липса на основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като се посочва, че неефективното изпълнение на трудовите й задължения е констатирано във връзка с извършена вътрешна проверка. Посочено е, че преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, изпълнителния директор на „Г. М.

Б.“ АД е възложил вътрешна проверка за установяване на качествата на ищцата за ефективно изпълнение на работата. Излага се, че проверката е извършена от К. П., който изпълнява длъжността супервайзър за гр. В. и е пряк ръководител на ищцата, като в хода на проверката К. П. е разговарял с представители на контрагенти на работодателя, посетил е филиалите на различни търговски вериги, в които ищцата е трябвало да осъществява възложената работа и на място е провел разговори с ръководители на различни отдели в търговските отдели по повод ефективността й на работа.

В хода на проведеното проучване било установено, че ищцата без наличието на обективни причини не изваждала достатъчни количества от съответните продукти от складовете на търговските обекти, не проявявала старателност към спазване на установените планограми на излагане и попълване на отчетната документация и поради наличието на лоши взаимоотношения със служители на ръководни длъжности в търговските обекти същата не получавала от тях своевременно съдействие за намирането и излагането на регалите на наличните в складовете продукти. Твърди се, че К. П. констатирал също, че ищцата създава лоши колегиални отношения и с екипа в гр. В., като отклонява всички молби към себе си за колегиална помощ или за заместване, държи се дистанцирано и с пренебрежение към тях.

Твърди се още, че както е посочено и в приложения атестационен доклад, К. П. през м. декември 2023 г. узнал от представител на „Х. е. Б.“ ЕООД (възложител на „Г. М. Б.“ АД), че при осъществена проверка в магазин К. * „В.“ в гр. В. било установено, че продуктите “Н.”, доставяни от възложителя в търговската верига не са изнесени от склада и не са подредени на регалите в продължение на три дни, като след потърсено становище от ищцата, същата е казала, че продуктите на марката не са й приоритет и ще ги нареди, когато има възможност. Излага се, че при извършени от К. П. други лични проверки в различни 2 търговски обекти са констатирани сходни проблеми. В отговора е посочено, че през м. ноември 2023 г. в отдел „Д.“ на К. * е установено много лошо излагане на хартиени продукти на марката “Z.”, като след разговор с ръководителя на отдела в търговската верига – К. Д., К. П. разбрал, че тя и ищцата са в тежък конфликт по повод небрежната работа от страна на работника. Посочва се още, че в хода на проверките станало ясно, че ищцата не умее да организира правилно работата си, проявява бавност и неинициативност, както и недиалогичност в отношенията с контрагентите и останалите членове на екипа, като в съвкупност всичко това води до извода, че е налице трайно неумение на ищцата да изпълнява правилно възложената й работа.

Ответникът не се противопоставя на твърдението за неспазване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като посочва, че с оглед на това, работодателят е разпоредил плащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец поради неспазен срок за 30 дневно предизвестие.

Относно претенцията за плащане на обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2022 г. и 4 дни за 2023 г. сочи, че същата е неоснователна, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовия договор обезщетението по чл. 224 от КТ е определено по правилен начин.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично и чрез адв. З. С. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. М. И. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, а и от представения препис от трудов договор № 80/06.02.2019 г., трудовата книжка Серия *, № * и допълнителни споразумения към трудовия договор е видно, че ищцата е работила в периода от 06.02.2019 г. до 27.02.2024 г. по трудово правоотношение с ответното дружество, като към датата на прекратяване на трудовия договор е заемала длъжността „М., п.“ с код * по НКПД.

От представеното удостоверение рег. № 0509/12 от 08.10.2020 г. е видно, че ищцата е преминала през професионално обучение, проведено в Център за професионално обучение към „П. *“ ООД. Поставената й оценки както на теория, така и на практика е „отличен 6“.

По делото е приобщен и сертификат за успешно завършено курс по дигитална компетентност № 247 от 27.05.2021 г.

Видно от приобщената заповед № 33/26.02.2024 г., връчена на ищцата на 28.02.2024 г., трудовият договор е прекратен, считано от 27.02.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа, а именно: трайно неумение на работника да планира и организира работата си, бавност, неинициативност и недиалогичност в отношенията с контрагентите и членовете на екипа, съгласно констатациите и изводите направени в атестационен доклад № 1/15.02.2024 г.

Ангажиран по делото е и цитирания в прекратителната заповед атестационен доклад № 1 от 15.02.2024 г. От същия е видно, че е изготвен от лицето К. П. – супервайзер В..

Атестационният период е от 01.11.2023 г. до 31.01.2024 г. На 05.12.2023 г. К. П. бил информиран от представител на „Х. е. Б.“ ЕООД, че при осъществена от него проверка в магазин К. * В. е установил, че доставяните от тях продукти на „Н.” не са изнесени на склада и не са подредени на регалите в търговската част на обекта в продължение на три дни. При проведения от него разговор с ищцата последната е заявила, че продуктите на Н. не са й приоритет и че ще ги подреди, когато може. При осъществени от К. П. лични проверки в Б. в периода 06.11.2023 г. – 10.11.2023 г. бил констатиран същия проблем. При проверка през м.11.2023 г. в отдел „Д.“ на К. * К. П. констатирал много лошо излагане на хартиените продукти на „Z.”. След разговор с ръководителя на отдела К. Д. разбрал, че 3 между нея и ищцата има тежък конфликт по повод небрежна работа от страна на ищцата. Д. заявила „тази да не ми се явява тук...не си вади стоката и трябва ние да редим, нищо по планограмата ви няма да променя, докато Д. присъства, за да отбие номера“. Посочено е още в атестационния доклад, че през атестирания период ищцата е създала лоши личностни и колегиални отношения с екипа в гр. В. – отклонявала всички молби към себе си за колегиална помощ или заместване, държала се дистанцирано, вкл. като пренебрежение отказала да присъства на коледното парти с обяснение „няма какво да си говоря с момичетата“.

По делото е ангажирана и длъжностната характеристика на ищцата, от която се констатира, че същата следва да проверява наличието на всички артикули; да осигурява добър търговски вид на всички и най-вече стратегическите артикули на клиента; да осигурява оптимално количество стока на регала и складовите площи; да свежда до минимум на ситуации на липса на стока или писа на рафта; да позиционира продуктите на най-подходящото място на рафта и др.