Решение № 288 от 15.01.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 15.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 15506 по описа за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.И.Н. срещу З. „О.” АД ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е сключил на 07.04.2015 г. застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ , полица № 23115001008316, валидна от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г. за л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с рег. № *****. Поддържа се, че на 07.05.2015 г. на път І-2 /Разград-Шумен/ при км 85+700 м в участъка между пътните отклонение за с. Гороцвет и с. Бели Лом, общ. Лозница, В.И.от гр. Кишинев, Република Молдова, при управление на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с рег. № ***** нарушил правилата за движение и причинил телесни увреждания на ищеца като водач на л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № *****. Поддържа се, че водачът на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с рег. № ***** пресякъл единичната непресечена линия, навлязъл в средната за пътното платно лента и предприел изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил. При извършваното изпреварване загубил контрол над автомобила и се блъснал в лявата пътна мантинела. Отблъсквайки се от мантинелата в лявата пътна лента той се блъснал челно в движещия се в нея в правилната посока „Фолксваген голф“ с ДК № *****, управлява от ищеца. Поддържа се, че вината на В.И.е установена с влязло в законна сила споразумение със сила на присъда, обективирано в протокол на Разградски районен съд по н.о.х.д. № 775/2015 г. Твърди се, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана механична травма с контузия на главата, шията и гръдния кош, тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи в дясно тилно, в ляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол, счупване на решетъчна стена на дясна очница, счупване на дъгата на втори шиен прешлен в дясно, контузия на гръбначния мозък, контузия на десния бял дроб, хематом около дясното око, охлузвания на кожата на лицето и гръдния кош, разкъсно-контузни рани по двете длани, пострестресионен захарен диабет. Поддържа се, че след произшествието ищецът изпаднал в коматозно състояние, с оток и хематом на дясното око. Твърди се, че на ищеца са причинени множество неимуществени вреди: бил неподвижен, налагало се за него да се грижат близките му, поради получения световъртеж трудно се придвижва сам. Вследствие на преживения стрес ищецът развил пострестресионен захарен диабет. Към настоящия момент е с влошено здравословно състояние.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 07.05.2015 г. на път І-2 /Разград-Шумен/ на км 85+700 м, виновно причинени от водача на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с рег. № *****, чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица № 23115001008316, валидна от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-07.04.2015 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

На първо място твърди недопустимост на иска, поради неизпълнение на З.ължението на увреденото лице по реда на чл.498, ал.1 от КЗ от 2016 г. Това възражение е неоснователно.

Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на отменения КЗ.

Материално правните норми нямат обратно действие, освен ако законодателят не им е придал изрично такова. На следващо място и съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен на 07.04.2015 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е част четвърта от КЗ /отм./.

По същество оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че не е изяснена действителната фактическа обстановка по случая. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като нарушил изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и че управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер с твърдението, че е завишен.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на ответника. Оспорва възражението за недопустимост на исковата претенция като неоснователно. Представя писмени доказателства.

В срока за допълнителен отговор ответникът депозира такъв и поддържа всички изложени с отговора на исковата молба твърдения, направените оспорвания и възражения, както и направените доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски по делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност да намали техния размер като прекомерно завишен. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлото в сила на 01.03.2016 г. Определение, с което е одобрена спогодба по н.о.х.д. № 775/2015 г. по описа на Разградски районен съд, В.И.е признат за виновен в това, че на 07.05.2015 г. по път І-2 /гр.Разград-гр.Шумен/ при км 85+700 м в участъка между пътните отклонения за с.Гороцвет и с.Бели Лом, общ.Лозница, при управление на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № ***** е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.6, т.1 ЗДвП, във връзка с чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, чл.42, ал.1, т.1 и т.2, чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, чл.88, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, като на Е.И.Н. причинил: съчетана механична травма, с контузия на главата, шията и гръдния кош, тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи в дясно тилно, в ляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол, счупване на решетъчната стена на дясната очница, счупване на дъгата на втори шиен прешлен в дясно, контузия на гръбначния мозък, контузия на десния бял дроб, която тежка съчетана травма е довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия.

С оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която се приравнява и одобреното от съда споразумение по н.о.х.д. и на основание чл.300 от