Решение № 1770 от 17.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. Варна, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110114943 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от У. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу *, с адрес: с. *, общ. *, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 643,18 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки, представляваща дължимо обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г. и 10 дни за 2023 г. във връзка със сключен между страните трудов договор № 002/25.01.2021 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /17.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата У. М. Ш. твърди, че със съдебно решение по гр.д. № 14658/2021 г. на ВРС, влязло в сила на 19.04.2023 г., е признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед от 26.08.2021 г. за прекратяване на трудов договор № 002/25.01.2021 г. по взаимно съгласие на председателя на *г.“, с. *, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Счита, че ответникът й дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в общ размер от 643,18 лв., което не е било изплатено. Моли съда да уважи иска и да й присъди разноските по делото.

Ответникът * „*“, с. * е подал отговор на исковата молба в срок, с който признава изцяло иска. Посочва, че не оспорва, че ищцата е работила в читалището и трудовият й договор е бил прекратен, но това се е случило при друго лице представляващо читалището, като сочи, че ищцата е била възстановена на работа при същите условия още преди признаване уволнението за незаконно. Счита, че вземането е станало изискуемо от датата на предявяване на исковата претенция, поради което счита, че не е налице основание за начисляване на законна лихва. Твърди, че читалищното настоятелство има нови членове, които по никакъв начин не са дали повод за образуване на делото, поради което и не следва да дължат разноски. С допълнителна молба ищцата У. М. Ш. сочи, че ответникът знае банковата й сметка, поради което при желание може да преведе дължимите суми по нея.

Счита, че ответникът е поставен в забава от подаване на исковата молба и дължи законни 1 лихви. Твърди, че са неоснователни изложените в отговора твърдения във връзка с това, че ответникът не е дал повод за образуване на делото, като поддържа искането си за заплащане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който е квалифициран по чл. 224, ал. 1 КТ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в процесния период във връзка, с което е налице основание за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и че ответникът е в забава да заплати дължимите суми. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати на ищцата обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

Между страните няма спорни факти и обстоятелства, с изключение на това дали ответникът е дал повод за образуване на делото и дали дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Искът е признат с отговора на исковата молба, като признанието е потвърдено и в съдебно заседание, но съществува спор по отношение дължимостта на законната лихва, поради което и настоящият състав е отказал постановяване на решение при признание на иска.

От представените по делото писмени доказателства и с оглед изявлението на ответника се установява, че е дължима претендираната от ищцата сума в размер на 643,18 лв., представляваща обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г. и 10 дни за 2023 г. във връзка със сключен между страните трудов договор № 002/25.01.2021 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

По отношение на претендираната законна лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба /17.11.2023 г./ съдът намира, че същата е дължима.

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Не се спори между страните, че трудовият договор е бил прекратен на 26.08.2021 г., от която дата това обезщетение е изискуемо. Няма спор и че същото не е било заплатено към датата на подаване на настоящата искова молба, поради което и ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавеното изпълнение.

Ответникът е и дал повод за образуване на делото, защото не е заплатил на ищцата дължимото й обезщетение, дори и след като е влязло в сила на 19.04.2023 г. решението на съда по образуваното производство за отмяна на уволнението. Настоящото производство е образувано повече от половин година по-късно в който срок ответникът е можел да изпълни доброволно. Без значение за изпадането в забава на длъжника е кога ищцата е била възстановена на работа, дали са се сменили ръководните органи на читалището, както и дали предишния представляващ е подписал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Тези твърдения са ирелевантни за спора и изпадането в забава.

В заключение предявеният иск е основателен, ведно с претендираната законна лихва.

В тежест на ответника следва да се възложат претендираните от ищцата разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За да бъде освободен от разноските в производството следва ответникът да признае изцяло иска и да не е дал повод за образуване на делото. Нито една от двете предпоставки не е налице, доколкото ответникът оспори дължимостта на 2 законна лихва и видно от по-горните мотиви е дал повод за образуване на делото, предвид неизпълнението на задължението му да заплати обезщетението, когато същото е станало изискуемо.

Претендира се адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в минималния размер от 400 лв., с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА * „* г.“, ЕИК *, с адрес: с.*, ДА ЗАПЛАТИ на У. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от общо 643,18 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки, представляваща дължимо обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г. и 10 дни за 2023 г. във връзка със сключен между страните трудов договор № 002/25.01.2021 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /17.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА *г.“, ЕИК *, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Т. сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/, представляващи определено от съда адвокатско възнаграждение се осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата У. М. Ш., на основание чл. 38 ЗА.

Присъдените с решението суми могат да се заплатят по посочената от ищцата банкова сметка с титуляр адв. П. Т. – *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3