Решение № 223 от 27.05.2024, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 30/2024
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Вяра Маркова Панайотова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. Търговище, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Я. Т. Т. като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20243530100030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в молбата, че е собственик на ПИ с пл. № 206 в кв.47 по плана на ****************, като до приемане на действащия след 1992 год. план на селото целия имот, с площ от окото 2500 кв.м. е бил в регулация.
Твърди се в молбата, че частта от имота, останала в регулацията на селото, за която са били отредени УПИ VII- 206 в кв.47 по плана на ********, с площ от около 1085кв.м. и УПИ VI-206 в кв.47 по плана на ********, с площ от около 850 кв.м, като първият е застроен и в него има къща и стопански постройки, а вторият е празно дворно място са прехвърлени на ищеца от неговите родители с договор за издръжка и гледане през 1997 год. Ищецът твърди, че и след изключване на част от имота от регулация, първо неговите родители, а след това са продължили да го владеят и ползвА., без някой да се противопостави на това, или да оспори правата им, като изключената част попадала в празното дворно място. Ищецът твърди, че при справка в ******** установил, че изключената от регулация част от имота му представлява ПИ с идентификатор ***, с предназначение нива, с площ 1 от 476 кв.м. и е отразена като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Твърди се в молбата, че имота има стари граници – синури, които го отделят от останА.те имоти и владението е упражнявано от неговото семейство, а след 1997 год. от самия него в тези граници, като имота никога не е бил отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации и поради това не е бил предмет на реституционни процедури по ЗСПЗЗ. Ето защо ищецът, считайки, че е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение продължило повече от 10 години, моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик по давност на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на ********, с площ от 476 кв.м. В съдебно заседание поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че признава предявения иск, в изменения размер и моли съда да се постанови решение при признание на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото нотариален акт ( л.4) с договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен на 30.07.1997 год. родителите на ищеца са му прехвърлили собствения си имот, представляващ Дворно място, с площ от около 1085 кв.м., с неуредени сметки по регулация, заедно с построените в него къща и стопански постройки, за което по плана на ******** е бил отреден парцел VII-206 в кв.47 и Незастроено дворно място, с площ 850 кв.м., за което по плана на селото е бил отреден парцел VI-206 в кв.47. Безспорно е по делото, че имота , описан в нотариалния акт се е владял и ползвал от родителите на ищеца, а след прехвърлянето му през 1997 год. и от ищеца, който го владее и ползва и към момента. От приложените по делото скици се установи, че до приемане на действащия след 1992 год. план на ******** целия имот, с площ от около 2500 кв.м. е бил в регулация, но при приемане на новия план част от имота е бил изключен от регулацията на селото. Не се спори, че изключената част е със статут на земеделска земя, като по КК и КР на ******** е отразена като ПИ с идентификатор *** с площ от 476 кв.м. и е отразена като собственост на ********, като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Безспорно е по делото, че при опит да се снабди с документи за собственост ищецът установил, че 2 имота, който владее и ползва повече от 40 години е отразен в КК и КР на ******** като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Не се спори, че целия имот, включително и частта извън регулация се владее от ищеца, като същия е с трайни стари граници, и никой не е оспорвал правата му върху него, както и че имота никога не е отчуждаван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.
Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла придобивна давност.
Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска и съдът в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене.
С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат за него, така както ги е направил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Търговище, представлявана от ****************, че С. Х. С., ЕГН ********** от **************** действащ чрез пълномощник ***. С. А. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 7, е собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на ****************, одобрени със Заповед № ******** на ИД на АГКК, с площ 476 кв.м. кв.м., с предназначение на територията : Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята : 3, при граници : ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4