Решение № 313 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Търговско дело № 20253100900088 по описа за 2025 година

Предявени са от „Ю. Ф. Г.“ ЕООД, ЕИК 103984452, със седалище и адрес на управление гр. София, ***А, ет. 5, искове както следва: срещу „Ю. И.“ ЕООД, ЕИК 148083206, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1 135 000,00 евро продажна цена по обявен за окончателен договор с Решение по гр. д. № 20384/2019 г., по описа на РС – Варна, заедно с 416 805,71 евро обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.02.2022 г. до 18.02.2025 г.; 528 074,10 лв. продажна цена по обявен за окончателен договор с Решение по т. д. № 257/2019 г., по описа на ОС – Добрич, заедно с 193 924,49 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.02.2022 г. до 18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане. срещу „Ю. И.“ ЕООД, ЕИК 148083206 и „Ю. Х.“

ЕАД, ЕИК 206501479, кумулативно пасивно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредитора „Ю. Ф. Г.“ ЕООД непарична вноска (апорт), направена на 10.05.2021г. от „Ю. И.“ ЕООД в „Ю. Х.“

ЕАД с предмет поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор № *****, поземлен имот с кадастрален идентификатор № 1

***, поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** и поземлен имот с кадастрален идентификатор № ****, както и непарична вноска (апорт), направена на 01.10.2021г. от „Ю. И.“ ЕООД в „Ю. Х.“ ЕАД с предмет Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и Апартамент № 14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****. Ищецът твърди, че на 26.11.2019 г. между „Ю. Ф. Г.“ ЕООД, в качеството на продавач, и „Ю. И.“ ЕООД, в качеството на купувач, са сключени два предварителни договора за продажба на гореописаните недвижими имоти.

Твърди се, че предварителните договори са сключени от В., който към онзи момент макар и управител на дружеството – ищец, е предприел действия по спиране на регистърното производство по освобождаването си с цел да забави значително заличаването си в Търговския регистър и да се възползва от качеството си на управител В. бил не само едноличен собственик на капитала на „Ю.

И.“ ЕООД, но и управител в това дружество непосредствено преди сключването на предварителните договори.

Ищецът излага, че В., в качеството си на управител на дружеството – ищец, е провел съдебни производства по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вследствие на които предварителните договори са обявени за окончателни с Решение по гр. д. № 20384/2019 г., по описа на РС – Варна и Решение по т. д. № 257/2019 г., по описа на ОС – Добрич. По този начин К.. е заобиколил изискването за нарочно решение на едноличния собственик на капитала на „Ю. Ф. Г.“ ЕООД за продажбата на имотите. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение по обявените за окончателни предварителни договори и оттам произтича вземането на ищеца за продажната цена на недвижимите имоти и качеството му на кредитор спрямо „Ю. И.“ ЕООД. Излага, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираните законни лихви. Поддържа се, че „Ю. И.“ ЕООД, с цел да увреди ищеца като не изпълни паричното си задължение, се е разпоредило с процесните недвижими имоти, като е направило непарични 3 вноски в полза на „Ю. Х.“ ЕАД, дружество учредено от „Ю. И.“ ЕООД, в което В. и неговото семейство са членове на Съвета на директорите. Поддържа се, че ответникът „Ю. И.“ ЕООД е искал да увреди ищеца – кредитор, като изобщо не е възнамерявал да заплати цената и е целял единствено да присвои имуществото на „Ю. Ф. Г.“ ЕООД.

Поддържа се, че „Ю. Х.“ ЕАД също е знаело за увреждането, доколкото членовете на неговия съвет на директорите са именно В. и неговото семейство.

Поради изложеното, се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Ю. И.“ ЕООД, е

2 депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. К. Г.. Ответникът „Ю.

Холдингс“ ЕАД също е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д.в, който изцяло се придържа към възраженията, направени от първия ответник. С постъпилите отговори на исковата молба по допустимостта на исковете се възразява, че липсва правен интерес ищецът да води отменителен иск по отношение на учредителния апорт извършен между „Ю. И.“ ЕООД и „Ю. Х.“ ЕАД относно поземлен имот с кадастрален идентификатор № ****, доколкото „Ю.

Холдингс“ ЕАД се е разпоредил възмездно с последния в полза на трето добросъвестно лице и сделката е вписана преди вписването на исковата молба.

Оспорват се исковете и като неоснователни. Твърди се, че задълженията по предварителните договори за плащане на продажните цени на недвижимите имоти са погасени по силата на сключен между ищеца в качеството му на солидарен длъжник и първия ответник договор за извънсъдебна спогодба от 21.12.2020г., с който е извършено извънсъдебно прихващане с насрещни задължения на ищеца, произтичащи от договор за заем от 22.02.2012г. за сумата от 1 800 000 евро, сключен със „Сердик Мениджмънт Лимитед“, регистрирано в Британски Вирджински острови, като заемател е бил едноличният собственик на капитала на ищеца. В евентуалност се изтъква, че задълженията са погасени, доколкото ищецът изрично е признал, в рамките на други съдебни производства, неоснователността на претенцията си относно паричните суми, предмет на делото, извършвайки отказ от иск. В евентуалност се поддържа, че ищецът е признал липсата на паричните задължения с писмена разписка с нотариална заверка на подписа по чл. 433, ал. 1 ГПК. Доколкото не може да се търси изпълнение на вече погасено задължение, се настоява, че ищецът няма качеството на кредитор по отношение на „Ю. И.“ ЕООД. Поради този факт, според ответниците, се явяват неоснователни както искът по чл.200, ал.1, вр. чл.86 ЗЗД, така и искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която се изразява становище за неоснователност на възраженията на ответниците по допустимостта на производството. Оспорва се действителността на договора за заем и на обективирания в него договор за поръчителство, от който според ответниците произтича паричното задължение на „Ю. Ф. Г.“ ЕООД, с което е извършено прихващане чрез договор за спогодба. Твърди се, че ищецът не е поемал задължение да обезпечи такъв договор. Оспорва се и автентичността на подписите, положени от представител на „Сердик Мениджмънт Лимитед“, а евентуално и автентичността на текста поставен над подписа. Възразява се срещу автентичността на представените имейли и достоверността на датата на договора за заем. Излагат се доводи, че депозирането на молбите за отказ от иск и сключването на договора за спогодба са действия, извършени в рамките на периода, в който Кр. В. се е възползвал недобросъвестно от вписването му като управител на „Ю. Ф. Г.“ 3

ЕООД. Твърди се, че процесната спогодба и изявлението за прихващане са постигнати при липса на представителна власт от страна на В., доколкото насрещната страна е била недобросъвестна. Изтъква се, че не са били налице предпоставките за извършване на прихващане, доколкото вземането не е било ликвидно. Излагат се доводи, че задължението на „Ю. Ф. Г.“ ЕООД като поръчител по договора за заем се е погасило по смисъла на 147, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че декларацията, с която е признато вземането, е подписана от В. без представителна власт и съответно не обвързва ищеца. Прави се възражение за унищожаване на спогодбата, тъй като документите, на които се основава, се поддържа да са „лъжовни“.

Моли се да се оставят без уважение направените възражения и да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответниците „Ю. И.“ ЕООД и

„Ю. Х.“ ЕАД, са депозирали допълнителни отговори на исковата молба, в които се твърди, че оспорените от ищеца документи са автентични. Изтъква се, че дори да се приеме, че документът обективиращ договора за заем, е неавтентичен, договор все пак е налице, доколкото е сключен към момента на получаване на електронното съобщение, с което е приета офертата от заемодателя. Ответниците заявяват, че оспорените от ищеца електронни съобщения са автентични. Излагат се съображения, че ищецът няма качеството на поръчител по договора за заем, а на солидарен длъжник и като такъв дължи изпълнение. Твърди се, че при сключването на договора за спогодба „Ю. И.“ ЕООД е действало добросъвестно като не е знаело за овластяването на нов управител на ищеца до вписването му в Търговския регистър. Съответно, договорът за спогодба не е сключен без представителна власт. В евентуалност, в случай, че се приеме, че договорът за спогодба не е обвързващ за ищеца, ответниците навеждат възражение за съдебно прихващане. Доказателствената тежест в процеса се разпреде.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Н а 15.02.2008г. в ТР при АвП, е пререгистрирано търговско дружество Ю. ФАЙНАНШЪЛ ГРУП ООД, ЕИК 103984452, чиито капитал е бил разпределен между съдружниците К.. и неговата съпруга А. В.. Считано от 07.03.2011г. до 05.03.2012г., съдружник в дружеството е Х. Д. М.Дж.А..

Считано от 05.03.2012г. едноличен собственик на капитала на дружеството е СЕРДИК МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД, чуждестранно юридическо лице, регистрирано на Вирджинските острови. Законен представител на СЕРДИК МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД, е ФОКУСТРЪСТ ЛИМИТЕД, представлявано от А. П. и Х. Х., видно от удостоверение от 25.01.2012г., издадено от Министерство на търговията, индустрията и туризма, отдел на регистратор на търговски дружества и служебен съдия – изпълнител, Никозия.

Управител на Ю. ФАЙНАНШЪЛ ГРУП ООД в периода от 15.02.2008г. до 09.07.2021г. е К...

4

Също на 15.02.2008г. в ТР при АвП, е пререгистрирано търговско дружество Ю. И. ЕООД, ЕИК 148083206, с едноличен собственик на капитала К... Същият е бил и негов управител до 26.11.2019г., а след тази дата В. К., последният живеещ на съпружески фактически начала с дъщерята на г-н В., факт, който се признава с отговора на исковата молба. Считано от 13.11.2020г. управител на дружеството е Ж. Б..

Н а 05.09.2019г. К.., действащ като управител на Ю. ФАЙНАНШЪЛ ГРУП ЕООД, е депозирал в Окръжен съд – Варна молба за открИ.е на производство по несъстоятелност на представляваното от него дружество. В нея е заявил, че е обезпечил изпълнението на задълженията на заемополучателя СЕРДИК МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД, действайки, чрез законния си представител ФОКУСТРЪСТ ЛИМИТЕД по сключен от него договор за заем от 22.02.2012г., по силата на който заемодателят Ю. И. ЕООД му е предал в собственост сумата от 1 800 000 евро, която се е задължил да върне на последния ден на 96 – тия месец, считано от датата, на която е влязъл в сила или от 22.02.2012г.

Посочил е още, че вземанията за главница и възнаградителна лихва са обявени за предсрочно изискуеми с нарочни изявления, получени на адреса на управление на дружествата в Кипър и Британските Вирджински острови на 13.08.2019г., поради неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури първа по ред ипотека върху всички активи и имоти, надлежно притежавани от него или от дъщерното му дружество Ю. ФАЙНАНШЪЛ ГРУП ЕООД и нецелево разходване на средствата по заема.

Заявил е, че вземанията не са погасени от заемополучателя, който е оспорил сключването на договора. Заемодателят е предявил претенции към „поръчителя“ Ю. ФАЙНАНШЪЛ ГРУП ЕООД, който не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска сделка. Считайки, че е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен, молителят