Решение № 31 от 14.02.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Габрово, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20224200500414 по описа за 2022 година

С постановеното решение №142 от 31.10.2023г. по гр.д.№691/2023г. ВКС е отменил решение №243 от 09.12.2022г. по в.гр.д.№414/2022г. на ОС-Габрово и е върнал делото на ГОС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба.

Въззивният съд, като съобрази дадените указания в отменителното решение на ВКС по гр.д.№691/2023г. на ВКС, както и постановеното решение № 50160/25.10.2022 г. по гр. д. № 3080/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, приема следното :

С частичната отмяна от ВКС по гр.д.№3080/2021г. на въззивно решение на ГОС по гр.д.№90/2021г. е възстановена висящността на спора по въззивната жалба на ответника Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“ срещу постановеното от РСГаброво решение по гр.д.№ 2070/2019 г. в частта ,с която е уважен искът по чл.33,ал.1 ЗЗД .Същият обуславя и произнасянето по законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение по насрещния иск по чл.34 ЗЗД, който е предявен при условията на евентуалност с оглед изхода на спора по иска по чл.33,ал.1 ЗЗД.

Предмет на въззивно обжалване с подадената от ответника Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“ въззивна жалба вх.№260227/ 19.01.2021г. е постановеното от РС-Габрово решение по гр.д.№ 2070/2019 г. в частта ,с която е уважен предявеният иск по чл.33,ал.1 ЗЗД от Д.Й. Г. ,починала в хода на делото и заместена от Й. П.

Г., и е унищожен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 17.04.2018г., между наследодателя на ищцата Й.П.Т. /починал на 11.09.2019г./- продавач, и Църковно 1 настоятелство при Храм „Света Троица“, представлявано от председателя Р.Л.Л. – купувач, обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело №39 от 17.04.2018г. на нотариус А.Ц., рег. №*** при Нотариална камара, с район на действие Районен съд – Габрово, като сключен от продавача поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.

Жалбоподателят Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“ излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част , с която е уважен искът по чл.33, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че в тази част решението е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон , като не е направена коректна преценка на доказателствата и при неправилно установени по делото факти, се е достигнало до неправилни изводи за основателността на тази искова претенция. Оспорват се изводите на съда за преклудиране на направеното от страната възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Твърди се ,че възражението е направено своевремено в с.з. по делото на 11.06.2020г., когато е определена правната квалификация относно един от предявените искове ,като конститутивен по чл.33, ал.1 ЗЗД. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на съда относно основателността на предявения иск по чл.33, ал.1 ЗЗД, като се прави позоваване на предпоставките от ФС на тази правна норма и установеното от доказателствата по делото. Твърди се ,че заплатената от ответника цена по сделката е по-висока от реалната пазарна цена при продажба на имоти със запазено право на ползване на продавача.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част , с която е уважен искът по чл.33, ал.1 ЗЗД и се постанови ново по същество на спора, с отхвърляне на иска по чл.33, ал.1 ЗЗД , ведно със законните последици.

В подадения писмен отговор от Й. П. Г. се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба на ответника Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“ .

От данните по делото се установява, че с постановеното решение по гр.д.

№2070/2019г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при условията на обективно кумулативно съединяване срещу Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“ - Габрово искове по чл.26,ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД- за прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба от 17.04.2018г., сключен между наследодателя на ищцата Й.П.Т. /починал на 11.09.2019г./, като продавач, и Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“, представлявано от председателя Р.Л.Л. , като купувач, обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело №39 от 17.04.2018г. – поради протИ.речие със закона, съответно поради протИ.речие с добрите нрави , и е уважил предявения иск по чл.33,ал.1 ЗЗД като е унищожил процесния договор , като сключен от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Уважил е и насрещния иск ,предявен при условията на евентуалност , като е осъдил Й. П. Г. на основание чл. 34 ЗЗД да заплати на Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“, представлявано от председателя Р.Л.Л., сумата от 9000 лева, представляваща платена цена по унищожения договор за продажба, обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №, нот. дело №39 от 17.04.2018г. на нотариус А.Ц., рег. №*** при Нотариална камара, с район на действие Районен съд – 2

Габрово, и е отхвърлил изцяло претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху сумата, считано от 17.04.2018г.

С извършения инстанционен контрол по в.гр.д.№90/2021г. на ОС-Габрово и по гр.д.№3080/2021г. на ВКС , първоинстанционното решение на РС-Габрово по гр.д.

№2070/2019г. частично е влязло в сила в отхвърлителната част за исковете по чл.26,ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД по насрещния иск .

В частта, с която са уважени искът по чл.33,ал.1 ЗЗД и насрещният иск по чл.34 ЗЗД, при извършената в настоящото производство проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд не установи пороци на първоинстанционното решение по гр.д.№2070/2019г ,които да обосонвават неговата нищожност или недопустимост. Относно проверката за правилността му , въззивния съд съобрази визираните правомощия в чл.269,пр.2 ГПК , които са ограничени от посоченото в жалбата .

Жалбоподателят Църковно настоятелство при Храм „Света Троица“ - Габрово оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд относно преклудирането на направеното от страната възражение за погасяване на предявения иск по чл.33,ал.1 ЗЗД по давност.

За да приеме това възражение за несвоевременно заявено , първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелствата, че такова не е било направено с отговора на исковата молба или в срока за отговор , а едва в съдебно заседание, поради което не е взел предвид същото като преклудирано.

Изводите на първоинстанционния съд за настъпила преклузия относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на иск по чл.33,ал.1 ЗЗД , не се опровергават от доказателствата по делото.

От писмените доказателства се установява, че с първоначално предявената искова молба по гр.д.№2070/2019г. на РС-Габрово, формулираният петутим е за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността и се обезсили процесния договор за покупко-продажба, сключен на 17.04.2018г., като нищожен в протИ.речие със закона и добрите нрави, но в обстоятелствената част са изложени и обстоятелства за затруднено материално положение на продавача и крайно занижена продажна цена, неизгодна и несъотвестваща на реалната цена на имота. Пръвоинстанционният съд е констатирал несъответствие между обстоятелствена част и петитум и с определение от 04.11.2019г. е указал на ищцата с уточняваща молба да посочи дали искането е само за установяване на нищожност или има и за унищожаемост; колко са предявените искове и дали са при условията на обективно кумулативно съединяване, тъй като са посочени различни пороци на сделката, и в какво се изразяват фактическите обстоятелства , на които се основава искането за нищожност поради протИ.речие със закона.

С депозираната уточняваща молба на 13.11.2019г.,вх.№8686 /л.32/, ищцата е посочила какви искове предявява, при условията на обективно кумулативно съединяване : два за нищожност на сделката – поради протИ.речие с добрите нрави, съответно 3 протИ.речие със закона , и един за унищожаемост на сделката поради сключването й при явно неизгодни условия и при крайна нужда.

Препис от първоначалната искова молба и от уточняващата молба от 13.11.2019г. са връчени на ответника на 18.11.2019г. чрез Р.Л.- служител, видно от удостовереното от връчителя в разписката към приложеното по делото съобщение – л.34. В съобщението са указани последиците при неподаване на писмен отговор в указания срок и неупржняване на права , включително ако не направи възражение.

Писменият отговор от ответника е подаден на 17.12.2019г. В него няма заявено възражение за погасяване по давност на иск за унищожаване на процесната сделка поради сключването й при явно неизгодни условия и при крайна нужда. Такова не е направено и до изтичане срока за подаване на отговор на 18.12.2019г.

В първото по делото с.з. на 11.06.2020г. пред РС-Габрово , след обявяване доклада по делото с дадена правна квалификация на предявените искове, от пълномощника на ответника е направено възражение ,че искът по чл.33,ал.1 ЗЗД е предявен след изтичане на срока по чл.33,ал.2 ЗЗД, считано от сключване на атакуваната сделка на 17.04.2018г. и подаване на исковата молба на 30.10.2019г.

При така установените данни ,заявеното в с.з. на 11.06.2020г. възражение за изтекла давност по чл.33,ал.2 ЗЗД, е направено несвоевременно от ответника в първоинстанционното производство , след изтичане на 18.12.2019г. срока за отговор на исковата молба, поради което за него е настъпила преклузията по чл.133 ГПК. Обявяването на доклада по делото в с.з. на 11.06.2020г. не е правопораждащо обстоятелство за упражняване правото на възражение за изтекла давност по чл.33,ал.2 ЗЗД. Съгласно изричната разпоредба на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК , с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да протИ.постави възражеиня, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право / т.4 на ТР по т.д.№1/2013 на ОСГТК на ВКС /.

Следователно в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да заяви всички свои възражения, включително и за изтекла давност. В случая фактът на сключване на процесния договор ,както и подаването на исковата молба, са били известни на страната при подаване на писмения отговор по чл131 ГПК . Обективираният в с.з. на 11.06.2020г. доклад по делото, възпроизвежда вече заявени от страните обстоятелства и възражения, като в това с.з. не са заявявани уточнения, нито отстранявани нередовности на исковата молба, поради което дадената правна квалификация на всеки от предявените искове не може да се приеме като нововъзникнало или новоузнато от ответника обстоятелство или непредвидено такова , с което да се преодолее преклузията по чл.133 ГПК. Такав възможност не е изводима и от разпоредбата на чл.146,ал.3 ГПК . Преклудираното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по чл.33,ал.2 ЗЗД по предявения иск за унищожаване на процесния договор за покупко-продажба поради крайна нужда при явно неизгодни условия , е процесуално недопустимо да бъде разгледано по същество. Предвид на това първоинтанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по 4 основателността на това възражение и такова произнасяне не следва да бъде извършено и в настоящото въззивно производство.

Наведените във въззивната жалба на ответника твърдения , че не е доказано осъществяването на фактическия състав по чл.33,ал.1 ЗЗД , са неоснователни .

Съгласно съдебната практика кумулативните предпоставки от ФС на чл.33,ал.1 ЗЗД са сделката да е сключена при състояние на крайна нужда и явно неизгодни условия, при които е накърнен принципът на еквивалентност , както и затрудненото материално положение на лицето да е повлияло за сключването на сделката при тези условия. Ирелевантни са обстоятелствата кой е бил инициатор за сделката с условията при които ще бъде сключена , дали насрещната страна е съзнавала крайната нужда и дали е целяла да се възползва от нея, както и всички обстоятелства , стоящи извън уговореното в договора и настъпили след неговото сключване.