Решение № 77 от 27.05.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Панагюрище, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Нонка Цв. С.ова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225230100204 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт Р. С. против Е. И. К., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.Елшица, общ.Панагюрище, ул.“*****“ №40, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 11.10.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд Пазарджик за вземанията си към Е. И. К., като делото е прехвърлено по подсъдност в Районен съд-Панагюрище. По входираните документи е образувано ЧГД №807/ 2021г. по описа на PC-Панагюрище. По посоченото дело в определения срок не е постъпило възражение от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл.47 ал.5 от ГПК дружеството-ищец подава настоящата искова молба в срока по чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че действащите общи условия през процесния период са Общите условия на 1 договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Сочи, че Общите условия са публикувани на сайта на дружеството .

По силата на чл.7, т.1 от Общите условия дружеството е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“****“ №* , ап.8, с ИТН: *******.

За Е. И. К. е открит клиентски номер 1000365350. Същата е била собственик на имота до 21.07.2021г., за което п*****га справка по лице от Агенция по вписванията.

Твърди, че ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си по Общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта на Е. И. К. за периода от 02.01.2021г. до 01.03.2021г. електроенергия на обща стойност 474.79 лв., която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 28.56 лв. за периода от 23.02.2021г. до 10.10.2021г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство.

Моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване към Е. И. К., както следва:

474,79лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 02.01.2021г. до 01.03.2021г ., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 23.02.2021г. до 10.10.2021г. в размер на 28,56 лв. , законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото 2 разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД №807/ 2021г. по описа на PC-Панагюрище разноски в размер на 75 лв.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за изискване и прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба о т назначения особен представител на ответницата, с който оспорва предявения иск за заплащане на суми общо от 474.79 лева за доставена електрическа енергия по ИТН ******* за периода 02.01.2021г.01.03.2021г. и лихви за забава в общ размер на 28.56 лева от 23.02.2021г. до 10.10.2021г. от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД.

Възразява, че не е доказано, че е доставяно такова количество електроенергия на ответницата, което се претендира да се заплаща за този период. Твърди, че приложените фактури не доказват консумация точно от ответницата. Те са съставени само и единствено от ищеца. Тези дубликати от фактури не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 ГПК, обективиращи изгодни за неговия издател факти.

Счита, че има значение факт ът, че имотът е продаден на публичен търг, като има вписване на това обстоятелство на 21.07.2021г., но няма данни от кога е започнала процедурата по продажба на имота от ЧСИ Д Д и кога е завършила, до кога и кой е ползвал имота и какви обезпечителни действия са извършвани. Няма данни кога и какви промени са правени по партидата в ЕВН за този имот. Счита, че следва да се изискат данни за това.

Освен това искът е заведен след като имотът не е вече собственост на Е.

К., а е продаден и има нов собственик.

Сочи, че видно от партидата в Агенция по вписванията Е. К. не е била единственият собственик на имота и е необяснимо защо срещу нея е заведена тази претенция.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени направените разноски в пълен размер.

Прави доказателствено искане.

3

В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираните писмени молби, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан.

Претендира разноските по заповедното и исковото производства и представя списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.

Особеният представител на ответницата взема становище, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Съображения по същество излага в писмена защита.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и в уточняващата я молба, и с възраженията на особения представител на ответницата, и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 08.10.2021 год., ищцовото дружество е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник, което е постъпило в Районен съд - Пазарджик на 11.10.2021г. и въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №3533/2021 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, изпратено по подсъдност на Районен съд-Панагюрище, където е образувано ч.гр.дело №807/2021г. по описа на Панагюрския районен съд. Заявлението е било уважено и Панагюрският районен съд е издал Заповед №341 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 12.11.2021 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 474,79 лева - главница, сумата от 28,56 лева - обезщетение за забавено плащане за периода от 23.02.2021г. до 10.10.2021г., държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане на доставена за периода от 02.01.2021г. до 01.03.2021г. електрическа енергия по партидата на Е. И. К., с клиентски номер: 1000365350, за обект на потребление: гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ап.8, ИТН: *******.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството4 ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.

Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството-ищец.

Според чл.1, т.4 от действащите през исковия период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Електроразпределение" АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно облигационното правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква по силата на чл.1, т.4 от Общите условия във връзка с чл.98а ал.1 от ЗЕ между търговеца-краен снабдител и собственика или носителя на вещно право на ползване на електроснабден недвижим имот. Съгласно чл.11, т.1 , във връзка с чл.18 ал.1 от Общите условия клиентът се задължава да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Срокът за плащане на възникналото задължение, съгласно чл.18 ал.2 от Общите условия, е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно - по аргумент от чл.17 ал.1 от Общите условия.

От събраните по делото писмени доказателства - справка от Агенция по 5 вписванията се установява, че през исковия период ответницата е била собственик на електроснабден недвижим имот, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ап.8. В този смисъл същата е имала качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия и като такава е била валидно обвързана от възникнало между страните по силата на чл.98а ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, регламентиран от публично известни общи условия.

Ответницата е придобила процесния имот на 21.07.2006г. и е била негов собственик до 21.07.2021г., видно от приложената Справка по данни за физическо лице на Агенция по вписванията, т.е в това число и през процесния период от време - 02.01.2021г.-01.03.2021г. На 02.09.2021г. е извършен въвод във владение на купувача от публичната продан М С С. Смяна на партидата при ищеца е направена на 21.07.2022г., въз основа на заявление на последващ собственик на имота - С С Й.

С решение №205 от 28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. о т ГПК, ВКС е дал отговор на въпроса „кой, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание?“, като е приел, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.97 ал.1, т.4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Следователно, независимо на чие име се води партидата в електроснабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл.17 от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената ел. енергия за периода, следва щ датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността.