Акт № 1358 от 09.04.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 4701

Номер

4701

Година

7.11.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.09

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Анета Илинска

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Анета Илинска дело номер

20131200100325 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

След проверка на приложените по делото съдебни книжа и след надлежно извършената им двойна размяна по реда на чл. 367 - 373 ГПК и като взе предвид допуснатите и събрани по делото доказателства, съдът установява следното:

Производството пред ОС Благоевград е образувано по искова молба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.М., обл.П., ул."К" № 5; регистрирано в TP към АВ с ЕИК[ЕИК]; представлявано от Управителя М. Й чрез адвокат А. Я. Ш., съдебен адрес: [населено място], ул. "" № 36, ет.6, вх.ЮГ; Телефон: ; Факс: срещу [фирма] със седалище и адрес на управление : област Б., [община], [населено място], п.к. 2700, ул. „ТNo 25, регистрирано в TP към АВ с ЕИК[ЕИК], с Управител И. Г. С., тел.: .

Твърди се с исковата молба, че: [фирма] е получило различни модели памперси от марката „Е." по частично платената фактура № 14424 и неплатената фактура № 14425 - с дата на издаване и за двете - 28.06.2013 г. и дата на плащане и за двете - 03.07.2013 г. Дружеството длъжник било получило търговски отстъпки, оформени като кредитни известия за сумите от 15 442,52 лв. от дата 28.06.2013 г. и 12609,64 лв. от дата 16.07.2013 г., видно от заверени копия на кредитни известия. Общата сума като главница, неплатена по двете фактури била 60 505,07(шестдесет хиляди петстотин и пет лева и 0,07 стотинки) за получените стоки. След изтичането на падежа по фактурите, многобройните опити за връзка, по телефон или е-майл, с управителя С. и желание от страна на кредитора да се запознае с намеренията на дружеството -длъжник - не дали резултат. Направената последна търговска отстъпка в размер на 12 609,64 лв. от дата 16.07.2013 г. нямала голям успех, защото задължението, макар и намалено с 10 000 лв., продължавало да бъде голямо. Между страните нямало писмен договор, регламентиращ по конкретен начин търговските отношения между двете дружества. В издадените фактури било записано, че цената се дължи на посочения падеж. Длъжникът плащал частично и преди падежа и затова дължал като обезщетение за забава - законната лихва върху главницата по процесните фактури, от датата на плащане (падеж) - 03.07.2013г., до датата на завеждане на настоящата искова молба - 29.07.2013 г., като претендираните главници следвало да бъдат намалени за олихвяване, съответно, с издадените кредитни известия и направените две плащания по първата фактура и с издадените кредитни известия по втората фактура. Всички претендирани , останали за плащане главници били с включен ДДС и са крайни суми, като ищецът прави следното уточнение по тях и претендираните лихви:

- по фактура № 14 424 от 28.06.201Зг. на стойност 62 072,40 лева, имало издадени две кредитни известия : №[ЕГН]/28.06.2013 г.. за сумата от 8484,90 лева и №[ЕГН]/16.07.2013 г. за сумата от 12 609,64 лева и две частични плащания : на 02.07.2013 г. – 14 414,55 лева и на 18.07.201З г. – 10 000 лв. Твърди се, че окончателният размер на главницата по тази фактура от 28.06.2013 г. била 16 563,31 лева. Предвид така описаните финансови операции, обезщетението за забава по периоди и суми било както следва : за периода от 03.07.2013 г. до 16.07.2013 г. за сумата от 39 172,95 лева - лихва 152,64 лева; за периода от 16.07.2013 г. до 18.07.2013 г.. за сумата от 26 563,31 лева -лихва 22,18 лева; за периода от 18.07.2013г. до 29.07.2013 г., за сумата от 16 563,31 лева - лихва 55,32 лева;

Общият размер на обезщетението за забава по фактура № 14 424 от 28.06.2013 г. възлизало на 240,14 лева.

- по фактура № 14 425 от 28.06.2013 г. на стойност 50 899,37 лева, имало издадено едно кредитно известие : №[ЕГН]/28.06.2013 г. за сумата от 6 957.62 лв. Окончателният размер на главницата по тази фактура от 28.06.2013 г. се претендира от 43 941,75 лева., а обезщетението за забава по периоди и суми било както следва : за периода от 03.07.2013 г. до 29.07.2013 г. за сумата от 43 941,75 лева - лихва от 330,22 лева.

Всички суми са претендирани с ДДС и ведно със законната лихва по главното задължение от датата на исковата молба, до пълното му погасяване. Претендират се и сторените по делото разноски по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК.

С допълнителната искова молба от 11.11.2013 г. ищецът прави твърдение за съществуващи трайни търговски отношения между страните, във връзка с което представя по опис фактури и кредитни известия от предхождащ период.

Прави се твърдение и че ответникът е закупувал стоката от склад на ищеца и транспорт за негова сметка.

По делото, в указания срок, е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

С отговора, ответникът изразява становище, че исковата молба е неоснователна, като оспорва изцяло предявените искове за заплащане на главница и обезщетение за забава по основание и размер. Прави с отговора правоизключващи възражения. Твърди се, че претендираната от ищеца сума не се дължи, тъй като същият не бил извършил доставка на стоки за цялата стойност, описана в приложените фактури; че ответникът е извършил частично плащане само по една от фактурите, което плащане касаело само частта на доставените от ищеца стоки; останалата част не била платена, тъй като ищецът не е извършил доставка на останалото количество от стоката, описано в двете фактури и складовите разписки. В тази връзка се твърди още, че : приложените към исковата молба разписки, не отразяват действителното фактическо положение, а именно недоставянето на цялото количество от стоката; посоченото в тях количество, с изключение на платеното от ответника не било доставяно и не било постъпвало в складовете на ответника; представените складови разписки не били подписвани от управителите или от лице натоварено да извършва приемане на стоки в складовете на ответника; подписът положен срещу надписа "приел" в двете складови разписки не изхождал от управителите или служители на ответника. Оспорва изцяло съдържанието на двете складови разписки, като твърди, че отразеното в тези документи не отговаря на действителното фактическо положение. Твърди, че посоченото в тях количество, с изключение на платеното от ответника не е доставяно и не е постъпвало в складовете на ответника. Оспорва изцяло подписите положени срещу надписа "приел" в двете складови разписки с твърдението, че същите не изхождат от управителите или от служители на ответника.

На основание чл.193 от ГПКоспорва истинността и моли съда да бъде образувано производство по оспорване на следните представени писмени доказателства:

- Складова разписка № 20112 от 28.06.2013 година

- Складова разписка № 20113 от 28.06.2013 година

Оспорва изцяло съдържанието на двете складови разписки, като твърди, че отразеното в тези документи не отговаря на действителното фактическо положение. Твърди, че посоченото в тях количество, с изключение на платеното от ответника не е доставяно и не е постъпвало в складовете на ответника.

Оспорва изцяло подписите положени срещу надписа "приел" в двете складови разписки с твърдението, че същите не изхождат от управителите или от служители на ответника.

С допълнителния отговор, ответникът възразява да бъдат приети като доказателства по делото представените с допълнителната искова молба документи – фактури.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано и прието е заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

С определение № 3396 от 19.08.2013 г., постановено по това т.д. е допуснато от съда обезпечение по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, излага следното:

Съдът намира, че делото му е подсъдно.

Изводът се налага от това, че когато двама търговци са в търговски отношения, както и когато това обстоятелство е посочено в исковата молба /в случая, е изрично посочено, че страните не са обвързани от формален договор, а се касае за доставка и продажба на описани с фактурите и складовите разписки стоки, т.е. не е налице общ правопораждащ факт/, се касае за отделни обективно съединени искови претенции, основани на издадените две фактури, като с оглед претенциите по една от тях от 43 941,75 лв., съдът на осн. чл. 104, т.4 ГПК намира, че делото му е родово подсъдно.

Предявената молба е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна, а ответното дружество е със седалище [населено място], поради което местно компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение е Б., пред който съд е постъпила и исковата молба. Родово компетентен съд за разглеждане на предявените обективно съединени искове, предвид цената им и обстоятелството, че страни по спора са търговци е също окръжен съд.

Съдът намира предявените обективно комулативно съединени искове за допустими. Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави същата без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, изведени са правните съображения и е отправено ясно искане.

Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявения иск държавна такса.

От фактическа страна се установява следното:

Ищцовото дружество е издало на 28.06.2008 г. две фактури с № 14 424 и № 14 425 . Фактурирани са стоки, индивидуализирани като различни модели памперси “Е. Б. Д.”. Първата фактура е на обща стойност 62 072.40 лв. с ДДС, а фактура № 14 425 – на стойност 50 0899.37 лв.

За дата на плащане по двете фактури е уговорена – 03.07.2013 г., а за начин на плащане – платежно нареждане по сметка в посочена банка.

Фактурите са подписани, както за съставител, така и за получател, като са посочени имената на тези лица. Изготвени са складови разписки, на които за получател има поставен подпис - без да са отбелязани имената на положилия подпис.

Издавани са кредитни известия по двете фактури, като по първата е извършвано и частично плащане, в резултат на което се претендира по фактура № 14424 плащане на остатък по главница от 16 563.31 лв. с ДДС и обезщетение за забава за периода 03.07.2013 г. – 29.07.2013 г. в размер на 240.14 лв. с ДДС и по фактура № 14425 - главница от 43 941.75 лв. с ДДС и обезщетение за забава за периода 03.07.2013 г. – 29.07.2013 г. в размер на 330.22 лв. с ДДС.

Неточно е позоваването от ищеца в уточнителната молба, че обезщетенията се претендират по фактури 12424 и 12425, доколкото с първоначалната искова молба ясно е изложено, а от общия смисъл и на уточнителните молби личи, че същите са във връзка с неизпълнение на главния дълг по фактури 14424 и 14425. Събираните доказателства от страните са именно във връзка с тези фактури.

Чрез изготвената от вещото лице Р. В. съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, правилна, обективна, пълна и ясна, се установява от извършената от експерта проверка в счетоводството на [фирма], че процесните фактури и кредитни известия , а именно: фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г., кредитно известие № [ЕГН]/28.06.2013 г., фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г., кредитно известие № [ЕГН]/28.06.2013 г. и кредитно известие № [ЕГН]/16.07.2013 г. са осчетоводени като задължение към [фирма]. Доколкото плащанията са извършвани и за други фактури, експертизата е разгледала задълженията на [фирма] към [фирма] за цялата 2013 г. за да установи какво е задължението по процесните фактури. В таблица № 1 в констативната част, експертът е посочил задълженията на [фирма] по издадените фактури, извършените плащания, съобразени с основанието за тяхното плащане и остатъка от задълженията.

Установява се от справката, че общото задължение по фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г. и кредитни известия към нея е в размер на 40 977.86 лв. Извършено е плащане в размер на 23 587.50 лв. и остатъкът на задължението по фактурата е в размер на 17 390.36 лв.