Решение № 224 от 24.09.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Б., 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20251810102598 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, чл.10, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК, чл.26, ал.1, ал.2 от ЗЗД и чл.143, т.1 от ЗПК срещу всеки един от двамата ответници както е предявен и осъдителен иск срещу „К.“ЕАД с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Л. Ц. С. от Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.

А. Д. от САК, моли да бъде прогласен по отношение на „К.“ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В. №* /сграда */, ет.*, Бизнес център „*“ за нищожен сключения между тях Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г., тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и във вр. с чл.10, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/.

Л. Ц. С. от Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. А. Д. от САК, моли да бъде прогласен по отношение на А. Т. ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В. №* /сграда */, ет.*, Бизнес център „*“ за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 18.07.2024г., сключен между А. Т.

ЕООД с ЕИК: * и Л. Ц. С., с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г., сключен между„К.“ЕАД с ЕИК: * и Л. Ц. С., поради накърняване на добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ и внасяне на неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПК.

Л. Ц. С. от Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. А. Д. от САК моли да бъдат осъдени „К.“ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В. №* /сграда */, ет.*, Бизнес център „*“ и А. Т. ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В. №* /сграда */, ет.*, Бизнес център „*“ да заплатят сумата-главница от 473.46 евро /926лв./, представляваща надплатената от нея сума 1 по сключен между страните Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 18.07.2024г., сключен между А. Т. ЕООД с ЕИК: * и Л.

Ц. С., които са обявени за нищожни, за което описаната по-горе сума е получена от ответника без основание, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2025г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното заплащане.

С молба с вх.№ 7482 от 03.06.2026г. ищецът на основание чл.214, ал.1, изр. второ от ГПК е изменил иска като е увеличил размера на иска по чл.55, ал., пр. първо от ЗЗД, с който моли да бъде осъдено само „К.“ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В. №* /сграда */, ет.*, Бизнес център „*“ да заплати сумата-главница 575.71 евро, представляваща надплатената от нея сума по сключен между страните Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г., които е обявен за нищожен, за което описаната по-горе сума е получена от ответника без основание, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2025г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното заплащане.

Ищецът моли да се присъдят разноски и се заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.145/.

В с.з ищецът Л. Ц. С. от Б., чрез пълномощник адв. А. Д. от САК е депозирала писмени молби с вх. №№4774 от 09.04.2026г., №7482 от 03.06.2026г. и № 12185/11.09.2026г., през ЕПЕП, в които заявява, че моли да бъда т уважени исковете, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.145/.

Ответникът-„К.“ЕАД с ЕИК: 175330437, чрез пълномощник юрк. А. И., е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 12653 от 16.12.2025г., изпратен чрез ССЕВ, в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник юрк. А. И. оспорва исковете и твърди, че са неоснователни. Ответникът „К.“ЕАД признава, че по сметката му е постъпила сумата от 926лв., с която са погасени задължения различни от главница, както и че между него и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г.

Според ответникът „К.“ЕАД сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Застрахователната премия като разход не е включена в размера на ГПР по кредита, тъй като не отговаря на законовите изисквания за „общ разход“.

Заявява, че застрахователната премия от 55.26 евро/108.04лв./ е част от главницата по процесния договор за кредит. Ответникът оспорва твърденията, че договорът за кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на А. Т. ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, като подробно излага съображения за това в писмения отговор. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит „К.“ЕАД е знаел какъв е размера на дължимото възнаграждението за предоставяне на поръчителство. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и А. Т. ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Дори същият да е недействителен, договорът за кредит е действителен, за което моли да се отхвърлят исковете срещу „К.“ЕАД и да им се присъдят разноски, като оспорва претенцията на ищцата, че е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.

В с.з. ответникът ответникът „К.“ЕАД е депозирал, чрез пълномощник юрк. А. И. молби с вх.№№4725 от 08.04.2026г., № 7710 от 08.06.2026г. и № 11984/02.09.2026г., чрез ССЕВ, с които оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Моли да се присъдят направените по делото разноски и юрк. възнаграждение в размер на 77 евро. С оглед претендираните от ищеца разноски намира, че справедлив размер е сумата от 76.69 евро.

2

Ответникът- А. Т. ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. С. С., е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 1982 от 16.02.2026г., изпратен чрез ССЕВ, в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът А. Т. ЕООД оспорва изцяло по основание и размер процесните искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че на 18.07.2024г. е сключен Договор за потребителски кредит № * между „К.“ЕАД и ищеца във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител А. Т. ЕООД и потребител ищцата. Ответникът А. Т. ЕООД е сключил с „К.“ЕАД Договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в договора за кредит, за което е дължимо възнаграждение в размер на 556.14 евро /1087.71лв./, погасяването на което е разсрочено на 15 месечни вноски съгласно погасителен план. В писмения отговор ответникът А. Т. ЕООД подробно описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Заявява, че възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията за „общ разход“ и същото като размер не е било известно на кредитора „К.“ЕАД при сключване на процесния договор за кредит. Моли да се отхвърлят исковете срещу А. Т. ЕООД и да им се присъдят разноски, като оспорва претенцията на ищцата, че е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.

В с.з. ответникът „А. Т. ЕООД, чрез пълномощник юрк. С. С. е депозирала писмена молба с вх.№№4743 от 08.04.2026г., с която заявява, че моли да се отхвърли иска, да се присъдят разноски и юриск. възнаграждение в размер на 76.69 евро. Моли да се отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на разноски, тъй като не са налице предпоставките на чл.38 от ЗА, както и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност предвид ниската правна сложност на производството.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на 18.07.2024г. е сключен Договор за потребителски кредит № * между ответника „К.“ЕАД като кредитодател и ищеца Л. Ц. С. като кредитополучател. На същата дата /18.07.2024г./ е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство между ответника „А. Т.“ЕООД като поръчител и ищеца Л. Ц. С. като потребител.

Горното се установява и от приложените копия от Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г. и от Договор за предоставяне на поръчителство от 18.07.2024г.

От направена справка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на описаните по-горе договори/18.07.2024г./ и сега ответникът „К.“ЕАД е едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество „А. Т.“ЕООД.

Видно от Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г. ответникът „К.“ЕАД като кредитодател, и ищеца като кредитополучател са сключили договор за кредит, по силата на който на ищеца е отпусната сумата 1300 лв., която следва да се върне на 15 месечни вноски, отразени в погасителен план или до 31.10.2025г. Уговорен е фиксиран размер на застрахователна премия от 108.07лв., както и годишен лихвен процент по кредита от 40,00 %, ГПР 48.21 %, като по този начин общата сума, подлежаща на връщане, възлиза н а 1819.6 лв. Заемната сума е предадена на ищеца, което обстоятелство не се оспорва от страните.

С чл. 4 от Договора за кредит е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в 1/ банкова гаранция съгласно ОУ или 2/ одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, с което да се сключи договор за предоставяне на поръчителство.

3

От представения Договор за предоставяне на поръчителство от 18.07.2024г. сключен между ищеца като потребител и ответникът Ай Т ръст ЕООД като поръчител, се установява, че потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да отговаря пред К. солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит /“Договор за поръчителство“/.

С Договора за предоставяне на поръчителство страните са уговорили възнаграждение з а поръчителя в размер на 1087.71 лева, платимо разсрочено на 15 месечни вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за потребителски кредит с кредитора, по начина, установен с договора за кредит, а кредиторът „К.“ЕАД е овластен да приема вместо поръчителя задължението за плащане на възнаграждение.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ ССчЕ/, изготвена от в.л. В. Л. Т., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит № * от 18.07.2024г. сумата от общо 1240 евро от които 539.евро главница; 198.28 евро- лихви; вноска по поръчителството 502.45 евро. Общо сумата от 1240.40 евро е платена от ищеца на ответника „К.“ЕАД Освен това при положение, че договорът за кредит е за сумата 664.68 евро/ 1300лева/, като се включи лихвата, застрохователната премия и възнаграждение за поръчителство, Г П Р е 124%, което изчисление е направено съгласно Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Към момента на сключвана не договора за паричен заем на 18.07.2024г. основният лихвен процент на БНБ е 3.63%.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/, както и осъдителният иск справно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.