Решение № 325 от 30.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Търговище, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. П.А при участието на секретаря С. Ст. П. като разгледа докладваното от ВЯРА М. П.А Гражданско дело № 20253530101792 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК за делба на недвижим имот, във фаза по допускане на делбата.

Постъпила е искова молба за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в ********** и представляващ ПИ № 405, с площ от 600 кв.м., ведно с изградените в него къща, стопанска постройка и навес, за който е отреден УПИ XI-405 в кв. 64 по плана на селото, подробно описан в молбата.

Твърди се в молбата, че съсобствеността е възникнала чрез сделки, като ищцата била собственик на ¾ ид.ч. от имота, а ответницата на ¼ ид.ч. от същия. Тъй като страните не успели да прекратят доброволно възникналата между тях съсобственост, въпреки проведените разговори, ищцата моли съда да допусне делба на описания по-горе имот, при квоти ¾ ид.ч. за нея и ¼ ид.ч. за ответницата. В съдебно заседание поддържа иска, чрез процесуален представител.

В дадения месечен срок не е постъпил отговор от ответницата.

Становище по предявения иск не е взето. В съдебно заседание, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на иска за делба, поради липса на съсобственост, като твърди, че е придобила имота по давност, чрез упражнявано владение над 10 години и същият е нейна лична 1 собственост. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното: От приложените по делото нотариални актове и удостоверения за наследници се установи, че дядото на ищцата В. М. Д. е придобил чрез договор за покупко-продажба недвижим имот от 1967 год., представляващ ½ ид.ч. от дворно място от около 1000 кв.м., в **********, за което е отреден парцел IX-330 в кв. 64 по плана на селото, ведно с паянтово жилище и стопански постройки, като през 1991 год. той продава на ищцата ½ ид.ч. от процесния имот, описан в нотариалния акт на л. 9, като дворно място от около 690 кв.м., ведно с ½ ид.ч от намиращите се в имота жилищна сграда и стопански постройки, за който имот е отреден парцел XI-405 в кв. 64 на **********. През 2024 г. (виж л.11) ищцата е придобила, чрез договор за покупко-продажба 5/18 ид.ч. от процесния имот, които са и прехвърлени от наследниците на В. Д., а с договор за покупко-продажба от 2025 год. останалите наследници са и прехвърлили 1/18 ид.ч. от процесния имот (л.13).

Установи се от приложения на л. 10 от делото нотариален акт, че бащата на ищцата И. В. М. е прехвърлил на ответницата, с договор за гледане и полагане на грижи от 2015 г. собствената си ¼ ид.ч. от процесния имот, като си е запазил пожизнено право на ползване. Следва да се отбележи за пълнота, че имота е придобит от В. Д. след смъртта на съпругата му през 1966 год. и преди сключване на брака му със З. Д. през 1973 год., видно от представените по делото акт за смърт и акт за сключен брак. От приложеното по делото удостоверение, изходящо от общ. Търговище се установи, че имота, описан в нотариалните актове от 1991 г., 2015 г., 2024 год. и 2025 г. е идентичен с имота, придобит от В. Д. през 1967 год.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. М. и Б. К. се установи, че бащата на ищцата И. е прибрал в домакинството си ответницата, още като дете на 7-8 години, заедно с друго дете, като ги е използвал да му помагат в отглеждането на животни – овце и да пасат стадото, като след време другото дете е напуснало, като в дома на И. е останала само Н.. От показанията на тези свидетели се установи действително, че ответницата живее в процесния имот от около 30 години, като тя се е грижила за дядо И. до смъртта му през 2017 год. От показанията на всички свидетели се установи, че ищцата, която живее и работи в чужбина не се е дезинтересирала от имота 2 след смъртта на родителите си, като от показанията на св.И И. се установи, че тя няма друго жилище, или друг имот в България и когато се върне от чужбина, независимо дали са кратък, или по-дълъг период живее именно в имота в **********. От гласните доказателства се установи и че между ищцата и ответницата е имало разправии за имота, особено в последните години, като ищцата е предлагала на ответницата да изкупи собствената и ¼ ид.ч. от имота, но не са постигнали съгласие за цената. От показанията на св.И. се установи, че още през 2016 год., когато ищцата е разбрала, че баща й е прехвърлил част от имота на ответницата между тях е възникнало напрежение, а след смъртта му през 2017 год. ищцата явно се е противопоставяла на пребиваването на ответницата в имота, за това когато ищцата се е прибирала в България, ответницата е напускала имота и е живяла при свои роднини. От показанията на всички свидетели се установи, че ответницата ползва една стая от къщата и двора, а останалите две-три стаи в къщата са на ищцата, тя ги ползва, когато е в България, същите са заключени и ответницата няма достъп до тях. Обстоятелството, че ответницата не е упражнявала фактическата власт, върху целия имот, явно и необезпокоявано, без противопоставяне от другия собственик се установи и от показанията на осигурените от нея свидетели М. и К., които в показанията си заявиха, че самата ответница е казвала, че част от имота е на ищцата и тя не го ползва.

При така установеното съдът прави следните правни изводи : За да се допусне делба на определено имущество следва да се установи на първо място, че подлежащото на делба имущество е съсобствено между страните, участващи в делбата. Основния спор между страните по делото е дали имота е съсобствен, като ответницата е заявила, че по силата на упражнявано от нея давностно владение, установено преди 20 години е придобила собствеността върху целия имот и не е на лице съсобственост с ищцата.

За да се придобие собственост на посоченото от ответницата основание е необходимо осъществяване на владение в продължение на десет години.

Владението е фактическо състояние, характеризиращо се с два основни признака: 1/ обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта; и 2/ субективен – намерение вещта да се държи като своя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема, че не са на лице нито обективния, нито 3 субективния признак на владението. Действително, безспорно е доказано по делото, че ответницата е живяла в имота от дете, но същото се отнася и за ищцата, която също е живяла в този имот със своите родители, а и това, че ответницата около 30 години е пребивавала в имота не означава, че тя през целия този период е осъществявала фактическата власт върху него. Едва след смъртта на бащата на ищцата през 2017 год. може да се приеме, че ответницата е започнала самостоятелно да осъществява фактическата власт върху целия имот, като до момента не са изтекли 10 години, което само по себе си води до неоснователност на възражението. Нещо повече, установи се от гласните доказателства, че дори и след 2017 год. ответницата не е упражнявала фактическата власт върху целия имот, още по малко явно и необезпокоявано, тъй като самата тя е била наясно и знаела, че част от същия имот е собственост на ищцата, като е заявявала на свидетелите, че не пипа нейната част от имота. В същото време се установи по безспорен начин, че ищцата се е противопоставяла на упражняваната от ответницата фактическа власт, между същите е имало спорове, водени са разговори за извънсъдебно прекратяване на съсобствеността и т.н. Установи се, че ищцата също ползва имота, когато се връща в България, там живее, в къщата има заключени стаи, в които тя си държи багаж и това е известно на ответницата.

При така установеното съдът счита, че ответницата не е упражнявала фактическа власт върху веща явно и необезпокоявано – обективен признак на владението, нито е демонстрирала намерение да държи същата като своя – субективен признак на владението. Последния е психическо състояние, отношение към вещта, което обуславя значителни трудности при доказването му. Поради това законодателят е установил (чл. 69 от ЗС) оборима презумпция за наличието на такова намерение у упражняващия фактическата власт върху вещта. Предполага се, че той държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, какъвто е настоящия случай.

Както беше посочено по-горе, именно свидетелите, осигурени от ответницата, в показанията си заявиха, че последната не е демонстрирала, че владее имота като собствен, като е заявявала, че част от имота е на ищцата и върху тази част тя няма права и не е упражнявала фактическа власт. Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС е оборена.

4

Предвид всичко изложено съдът счита, че ответницата не е придобила имота по давност, същият е съсобствен между страните и предявения иск се явява основателен. Следва да се допусне делба на процесния имот при квоти 3/4 ид.ч. за ищцата и 1/4 ид.ч. за ответницата.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

Д О П У С К А делба между Е. И. М., ЕГН ********** от ****************, действаща чрез пълномощник адв. А. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх. А, ет. 2, кантора 6 и Н. А.

А., ЕГН ********** от **********, чрез пълномощник адв. Н. С. от ТАК, на следния недвижим имот, находящ се в **************** и представляващ :

Поземлен имот, с пл. № 405, с площ от 600 кв.м., за който е отреден УПИ XI-405 в кв. 64 по плана на **********, ведно с построените в него къща, стопанска постройка и навес, при граници: улица; ПИ № 404; ПИ № 403; ПИ № 402; ПИ № 406 и ПИ № 406а;

При квоти 3/4 ид.ч. за Е. И. М. и 1/4 ид.ч. за Н. А. А..

След влизане на решението в сила назначава вещо лице-строителен техник Д. К. Г., което да изготви заключение за действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, при депозит 200 евро, вносим от страните както следва : 150 евро от Е. М. и 50 евро от Н. А., в седмичен срок от съобщаване.

След влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на общинската администрация за становище относно поделяемостта на имота, на осн. чл. 201, ал. 1 от ЗУТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

5

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6