Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1056 от 24.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2471/2025
Вид
Решение № 1056
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 168 ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 181 ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • § 127 · Закон за устройство на територията
  • § 16 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502471 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.436 от ГПК вр. чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по жалба на взискателя В. Д. С., ЕГН - ********** срещу обективиран в Протокол от 10.06.2025 г. Отказ на съдебен изпълнител по изп.дело № 20248240409758 по описа на ЧСИ К.Павлов,рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Пловдив за извършване на Опис на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението О. А. Д. съгласно н.а.

№ 143/18.12.2008 г. ,том V, рег. № 9758, нот. дело № 943/2008 г. но нотариус рег. № 461 с район на действие – района на РС – Пловдив, а именно: Самостоятелен обект в сграда / СОС / – Апартамент 2А със застроена площ от 123,55 кв.м., находящ се на първи етаж / над приземния етаж / на масивна Жилищна сграда кота корниз 10 м., състояща се от приземен жилищен етаж, три жилищни етажа над него и тавански жилищен етаж със застроена площ на сградата от 242,68 кв.м. и с разгърната застроена площ от 1176, 57 кв.м., която сграда изпълнена до степен „ груб строеж „ по смисъла на ЗУТ съгласно Удостоверение № 207/23.12.2006 г. на Община Стамболийски и чието строителство се осъществява на основание одобрени от общината архитектурен проект от 01.11.2004 г. и Разрешение за строеж № 94/4.12.2004 г. в УПИ VI – 1343,1344 в кв. 55по плана на гр. Стамболийски, одобрен със Заповеди № № 413/1996 г. и 123/30.04.2004 г..

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на отказа на ЧСИ да извърши казания опис с искане за отмяна и връщане делото на съдебния изпълнител със задължителни указания за неговото извършване.

Длъжникът О. А. Д., както и първоначалният взискател Банка ДСК АД не са депозирали отговори на жалбата.

Приложени са писмените мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК по жалбата от ЧСИ Константин Павлов. Изпратено е в препис изпълнителното дело.

Съдът установи следното:

1

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване от тази страна акт на съдебния изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена и процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Относно собствеността на длъжника Д. върху процесния СОС е приет по делото н.а.

№ 143/18.12.2008 г. ,том V, рег. № 9758, нот. дело № 943/2008 г. но нотариус рег. № 461 с район на действие – района на РС – Пловдив, който нотариален акт обективиращ договор за покупко – продажба с продавач С.А.С..

Описът е насрочен за 10.06.2025 г. и на него са се явили взискателят – жалбоподател В. С., длъжникът Д. и неговият праводател – третото лице С., както и вещото лице Г..

Констатирано е на място, че сградата е с изпълнена стоманобетонова конструкция на няколко етажа с частично изградени външни стени, че в нея е вградена стара постройка на две нива / приземен и първи етаж /, че сградата не е покрита и не е заснета в кадастралната карта. Експертът е дал становище, че това й състояние не отговаря на изискванията на чл.

181 ал. 2 от ЗУТ – степен на завършеност „ груб строеж „, поради което липсва възникнал в правния мир самостоятелен обект, който да може да оцени. Освен това, е било установено – отпреди извършването на огледа, че цитираните в н.акт за покупко-продажба одобрен архитектурен проект от 01.11.2004 г. и Разрешение за строеж № 94/4.12.2004 г. за сградата не са издавани от Община Стамболийски, нито е наличен в Общината Протокол по чл. 168 ал. 3 от ЗУТ – ццитираното в нот. акт Удостоверение № 207/23.12.2006 г. за степен на завършеност на сградата „ груб строеж „ – изрично в този смисъл отговорите на общината на исканията на ЧСИ същите да му бъдат представени. Приобщени са писмени доказателства, сочещи образуването на преписка СТ – 1542/2021 г. пред РДНСК Пловдив за гореописаното строителство като незаконен строеж - „ Жилищна сграда „ в УПИ VI – 1343,1344 в кв. 55 по плана на гр. Стамболийски, в която се цитира и издаден от главния архитект на общината отказ за узаконяване на строежа – Акт № 3257/27.11.2024 г. и се изисква предоставянето на данни на РДНСК Пловдив за влизането му в сила. Отказа за узаконяване е изискан от ЧСИ, но не е представен до изпращането на делото в съда.

При тези данни ЧСИ е отказал описа с мотиви, че се касае за незаконен строеж / обект, който не е годен предмет на вещни права и не може да се отчуждава/придобива от правните субекти по уредените в закона способи за това, в т.ч. и чрез публична продан в хода на изпълнително производство.

Жалбоподателят поддържа този извод на ЧСИ да е незаконосъобразен. Поддържа, че незаконните строежи/обекти не са извън оборота и продажбата им не е забранена от закона, напротив разрешена е дори и без издадени за тях от надлежния орган удостоверение за търпимост и акт за узаконяване. Позовава се на разпоредбите на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ.

Поддържа също, че ГПК вменява на съдебния изпълнител задължение да извършва проверка само досежно собствеността върху обекта, но не и дали същият съставлява незаконен строеж и ако съставлява такъв дали е търпим и дали е узаконен. Такова задължение имали само нотариусите по силата на специалния закон – ЗННД. Поддържа се още, че процесният апартамент е на второ ниво / първи етаж над приземен етаж / и фактически попада във вградената в новото строителство стара сграда, която е отпреди влизането в сила на ЗУТ.

Счита, че събирането на доказателства относно изясняването на правния статут на сградата не е пречка за извършването на описа на процесния апартамент в нея и същото може да се извършва и след описа във вр. с преценката на съдебния изпълнител за изнасянето му или не на публична продан.

Жалбата е неоснователна.

Несъмнено установено по делото е, че сградата, съответно самостоятелните обекти в нея, са незаконен строеж, чието строителството е започнато и се осъществява след влизането в сила на ЗУТ. С оглед което не е налице нито една от визираните в § § 16 и 127 от ПЗР на 2

ЗУТ хипотези и строежът не е нито търпим, нито подлежи на узаконяване по реда на ЗУТ, т.к. е без съответни строителни книжа, съответно и без Протокол по чл. 168 ал. 3 от ЗУТ / завършеност на етап „ груб строеж „ /, което и означава, че нито сградата, нито отделни самостоятелни обекти в нея са възникнали в правния мир като обособими обекти със самостоятелно юридическо съществуване, съответно обекти, годни да бъдат предмет на съответните самостоятелни вещни права, в случая на право на собственост – чл. 183 ал. 3 вр. ал. 2 от ЗУТ. Проверката за правото на собственост в случая е пряко свързано с проверката за това дали обектът е възникнал и съществува като самостоятелен такъв и правилно ЧСИ е изследвал тези въпроси в рамките на делегираните му от закона правомощия, съответно не е излязъл извън тези рамки – както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. След като самостоятелния обект – гореописания Апартамент 2А, ведно с принадлежности, не е възникнал и не съществува в правния мир, то няма как същият да е предмет на публична продан, съответно да бъде описван и оценяван от съдебния изпълнител. Действително, данните по делото сочат, че незаконното строителство се осъществява като пристрояване и надстрояване на съществуваща отпреди ЗУТ едноетажна с призем сграда, за която при огледа е установено да е изцяло вградена в новия строеж. Следователно, не се обосновава извод старата сграда да е запазила статута си на самостоятелен обект, още по малко, че процесният апартамент като частично попадащ в нея има този статут.

Предвид изложеното правилен се явява отказа на съдебния изпълнител да извърши опис на самостоятелен обект в сграда гореописания Апартамент 2А, ведно с принадлежности, съответно жалбата срещу него се оставя без уважение.

И съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на взискателя В. Д. С., ЕГН - ********** срещу обективиран в Протокол от 10.06.2025 г. Отказ на съдебен изпълнител по изп.дело № 20248240409758 по описа на ЧСИ К.Павлов,рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив за извършване на Опис на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението О. А. Д. съгласно н.а. № 143/18.12.2008 г. ,том V, рег. № 9758, нот. дело № 943/2008 г. но нотариус рег. № 461 с район на действие – района на РС – Пловдив, а именно:

Самостоятелен обект в сграда / СОС / – Апартамент 2А със застроена площ от 123,55 кв.м., находящ се на първи етаж / над приземния етаж / на масивна Жилищна сграда кота корниз 10 м., състояща се от приземен жилищен етаж, три жилищни етажа над него и тавански жилищен етаж със застроена площ на сградата от 242,68 кв.м. и с разгърната застроена площ от 1176, 57 кв.м., която сграда изпълнена до степен „ груб строеж „ по смисъла на ЗУТ съгласно Удостоверение № 207/23.12.2006 г. на Община Стамболийски и чието строителство се осъществява на основание одобрени от общината архитектурен проект от 01.11.2004 г. и Разрешение за строеж № 94/4.12.2004 г. в УПИ VI – 1343,1344 в кв. 55по плана на гр.

Стамболийски, одобрен със Заповеди № № 413/1996 г. и 123/30.04.2004 г..

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4