Разпореждане № 604 от 06.04.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 604 гр. Перник, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500272 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

1) Въззивна жалба вх. на СРС № 175393/20.06.2023 г., подадена от Л. П. П. с ЕГН:********** като управител и представляващ „Аеропак Инженеринг“ ООД, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 13, вх. С, ет. Партер, с ЕИК7:121272766 и лично като физическо лице срещу решение № 9227/01.06.2023 г., постановено по гр. дело № 63922/2022 г. по описа на Районен съд – София в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Аеропак Инженеринг“ ООД срещу Софийски градски съд (СГС) иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 2-ри състав за разликата над 500 лв. до пълния предявен от 4 780 лв. и е отхвърлен изцяло предявения от Л. П. П. срещу СГС иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 2-ри състав в размер на 4 780 лв.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано, противоречащо на духа на закона и в противоречие на приложените доказателства по делото, поради което моли въззивния съд да го отвени и постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е определил крайно занижен размер на обезщетението, който не съответства на характера и интензитета на претърпените вреди. Излагат доводи, че забавянето на производството е довело до съществени вреди, включително създаване на предпоставки за извършване на противоправни действия с използване на неистински документи и вписвания в регистри, свързани с имуществени 1 увреждания в значителни размери. Според жалбоподателя липсата на своевременно правосъдие е улеснила реализирането на тези вредоносни последици. Поддържа още, че нарушението на правото на разглеждане на делото в разумен срок представлява съществено накърняване на правото на справедлив процес, като присъденото обезщетение не изпълнява компенсаторната си функция. В тази връзка се акцентира върху несъразмерността между продължителността на нарушението и определения размер на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК СГС чрез пълномощника си Д.Д. подал отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, като се сочи, че присъденото обезщетение е справедливо и достатъчно за пълно репариране на претърпените вреди, съобразно събраните доказателства по делото. Излагат се съображения, че дори при ангажиране на отговорността на държавата, не са налице основания за увеличаване на размера на обезщетението.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Заявява се и искане делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на страната, при неявяване в открито съдебно заседание.

2) Въззивна жалба вх. на СРС № 170340/15.06.2023 г., подадена от СГС чрез пълномощника си Д.Д. срещу горепосоченото решение, но в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Аеропак Инженеринг“ ООД на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 2-ри състав, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради което иска отмяната му и отхвърляне изцяло на иска на „Аеропак Инженеринг“ ООД. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано като разноски адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

С въззивната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд за нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, като се поддържа, че съдът е направил формална преценка единствено въз основа на продължителността на производството, без да съобрази критериите, изведени в практиката на Европейски съд по правата на човека – сложност на делото, поведение на страните и органите, значимост на спора и предприети от държавата мерки.

Излагат се доводи, че продължителността на производството се дължи основно на поведението на ищеца, който е подал нередовна искова молба и впоследствие е депозирал множество неясни и противоречиви процесуални изявления, затрудняващи разглеждането на делото. Подчертава се, че съдът е действал активно и добросъвестно за изясняване на спора и ускоряване на процеса.

2

Навеждат се и съображения, че натовареността на съда и предприетите от държавата мерки за нейното преодоляване следва да бъдат отчетени като релевантен фактор, изключващ или ограничаващ отговорността за забавяне.

Поддържа се още, че делото не е с висок залог и не изисква приоритетно разглеждане, както и че отделни процесуални действия (вкл. отменено прекратяване) не следва да се квалифицират като основание за ангажиране на отговорност по чл. 2б ЗОДОВ.

Евентуално се релевира възражение, че липсват доказателства за неимуществени вреди, като се оспорва приложението на презумпцията за такива вреди по отношение на юридическо лице. Поддържа се, че при юридическите лица вредите имат репутационен характер и подлежат на пълно доказване, каквото в случая не е проведено.

При условията на евентуалност се иска намаляване на обезщетението като прекомерно, с оглед липсата на висок залог на делото и обстоятелството, че ищецът води множество съдебни производства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Аеропак Инженеринг“ ООД чрез управителя и представляващ дружеството Л. П. П. е подало отговор, с който изцяло оспорва въззивната жалба като неоснователна, немотивирана и противоречаща на доказателствата по делото.

Поддържа се, че нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е безспорно установено, като се акцентира, че в продължение на над три години и половина не е бил определен докладчик по делото, което фактически е довело до блокиране на производството.

Оспорват се доводите на въззивника относно натовареността на съда – като ирелевантна, доколкото не съответства на реалните причини за забавата; фактическата и правна сложност на делото – като неприложима, предвид липсата на реално разглеждане по същество; поведението на страните – като се поддържа, че забавата не се дължи на ищеца; твърденията за активно и ритмично процесуално поведение на съда – като фактически неверни.

Излагат се твърдения за системни процесуални нарушения и отказ от правосъдие, включително чрез многократни отводи и невъзможност за определяне на съдия-докладчик, както и за наличие на обстоятелства, сочещи злоупотреби с правосъдната система и използване на неистински документи, довели до значителни вреди за дружеството.

Позовава се на практиката на Европейски съд по правата на човека (вкл. Finger v.

Bulgaria, Scordino v. Italy), както и на практика на ВКС, като се поддържа, че неимуществените вреди при нарушение на разумния срок се презюмират и че държавата носи отговорност за цялостната продължителност на производството, независимо от причините за отделните забавяния.

Оспорва се и претенцията за юрисконсултско възнаграждение.

Прави се искане въззивната жалба да бъде изцяло отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната му част – потвърдено, като правилно и съответстващо на закона и 3 доказателствата.

Страните не са направили доказателствени искания и оплаквания по доклада на първоинстанционния съд.

Съдията-докладчик намира всяка една от въззивните жалби за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по същество на жалбите и разглеждането им в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на СРС № 175393/20.06.2023 г., подадена от „Аеропак Инженеринг“ ООД и Л. П. П., както и въззивна жалба вх. на СРС № 170340/15.06.2023 г., подадена от Софийски градски съд.

Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най-късно в първото заседание по делото.

Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. от 10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Указва на ищците, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Предупреждава ищците, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Препис от разпореждането да се връчи на всяка една от страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4