Решение № 290 от 02.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Стара Загора, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Д. Христакева-Панова

Членове:

Татяна Гь. Коева

Милена С. Рибчева Дочева при участието на секретаря Силвия Ж. Димитрова в присъствието на прокурора Ю. Г. С. като разгледа докладваното от Милена С. Рибчева Дочева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500601149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Присъда № 95/03.10.2024 год., постановена по НОХД № 1102/2024 год. по описа на Районен съд Казанлък, подсъдимият З. К. М., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 15.04.2023 год. в град Казанлък, обл.Стара Загора, в условията на повторност, при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи — мобилен телефон марка и модел “Samsung А40”, тъмен на цвят с пукнатина на дисплея на стойност 120,00 /сто и двадесет/ лева и СИМ карта с работен номер *** на стойност 10,00 /десет/ лева, или всичко на обща стойност 130,00 /сто и тридесет/ лева от владението на И.

И. К. от град Казанлък, обл.Стара Загора, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Със същата присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия З.

К. М. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер от 83,97 лв. /за изготвената СОЕ по ДП/ по сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора.

В срока по чл.319 НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия З. К.

М., чрез защитника му адв.Д. Д..

В жалбата са развити съображения и е повдигнато оплакване, че постановената присъда е явно несправедлива и наложеното наказание е 1 прекомерно тежко.

ИСКАНЕТО, което се прави с жалбата е да бъде изменена присъдата на Районен съд Казанлък и да бъде намалено наложеното на подсъдимия З. К. М. наказание в минималния размер, предвиден в закона за извършеното деяние.

Становището на Окръжна прокуратура Стара Загора е, че отсъстват основания за изменение на обжалваната присъда.

Окръжен съд – Стара Загора, извършвайки цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, прие за установено следното:

Производството пред Районен съд Казанлък по н.о.х.д. № 1102/2024 год., приключило с постановяването на обжалваната Присъда № 95/03.10.2024 год., е образувано въз основа на обвинителен акт, с който подсъдимият З. К.

М., с ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК за това, че на 15.04.2023 год. в град Казанлък, обл.Стара Загора, в условията на повторност, при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи — мобилен телефон марка и модел “Samsung А40”, тъмен на цвят с пукнатина на дисплея на стойност 120,00 /сто и двадесет/ лева и СИМ карта с работен номер *** на стойност 10,00 /десет/ лева, или всичко на обща стойност 130,00 /сто и тридесет/ лева от владението на И. И. К. от град Казанлък, обл.Стара Загора, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото и фактическите положения приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото. С оглед доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 1102/2024 год. по описа на Районен съд Казанлък, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят З. К. М. е извършил престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият З. К. М. и пострадалия – свидетеля И. И.

К. живеели в град Казанлък, обл.Стара Загора. Те се познавали, като понякога излизали и в една компания. Свидетеля И. И.

К. притежавал мобилен телефон марка и модел “Samsung А 40”, който ползвал с поставена в него СИМ карта с работен номер ***.

Телефона бил тъмен на цвят и имал пукнатина на дисплея, но работил нормално. На 15.04.2023г. вечерта, около 20,30 часа свидетеля И.

И. К. бил със свои приятели, между които бил и св.Ремзи Смаил Разшид на беседка, намираща се близо до блок № 39 в ж.к.“Изток“ в града, където стояли и си говорили. Там бил и подсъдимия М.. Пострадалият К. извадил телефона си марка и модел “Samsung А40”, ведно с поставената СИМ карта с работен номер *** и го поставил на една циментова плоча, в близост до тях, за да слушат музика. В даден момент св.К. се отместил от така събраната компания, малко по — 2 настрани, за да говори с негов приятел, който бил преминал покрай тях. В този момент подсъдимия М. видял, че никой не наблюдава оставения от пострадалия мобилен телефон и решил да го отнеме с цел противозаконно да го присвои. В изпълнение на вече взетото решение, взел процесния телефон, ведно с поставената в него СИМ карта от циментова плоча, прибрал го в джоба си и бързо се отдалечил от компанията. Прибрал се в дома си, като изключил процесния мобилен телефон и го скрил. През това време св.К. се върнал отново до беседката и установил, че оставения от него мобилен телефон го нямало, нямало го и подс.М.. Пострадалия К., св.Разшид и приятелите му потърсили телефона около тях, но като не го намерили се усъмнили, че именно подсъдимият го е отнел. Покъсно същата вечер подс.М. се върнал при компанията и тогава пострадалия св.К. директно го попитал защо му е откраднал телефона, като поискал да му го върне. Подсъдимият отрекъл, но казал на пострадалия “Да не намесвал полиция”. След като подс.М. отнел мобилния телефон марка “Samsung А40”, ведно с поставената в него СИМ карта, собственост на свидетеля И. И. К., на следващия ден той отишъл при св.Ангел Асенов Ангелов, за да го продаде. На свидетеля Ангелов подсъдимият обяснил, че процесния мобилен телефон бил собственост на майка му и тя искала да го продаде. Тогава св.Ангелов купил от него мобилния телефон, като му дал за него сумата от 30,00 лева. Получените пари подсъдимия З. М. похарчил. Няколко дни по-късно пострадалия К. чул от неустановени по делото лица, че подс.М. е продал отнетия от него мобилен телефон на св.Ангелов. Тогава пострадалия отишъл при него, разпознал телефона си и откупил същия от св.Ангелов. От заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че към дата 15.04.2023 год. стойността на мобилен телефон марка “Samsung А40”, възлиза на сумата от 120,00 лева, стойността на 1 бр.СИМ карта, възлиза на сумата от 10,00 лева, като общата стойност на отнетите вещи към 15.04.2023 год. възлиза на сумата от 130,00 лв.

Районен съд Казанлък подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на подсъдимия З. М., относно причините за извършване от обективна и от субективна страна на съставомерните признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият З. К. М. е автор на деянието, в което е обвинен, което не се опровергава от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства.

Въз основа на всестранното и прецизно обсъждане на доказателствената маса, районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Въззивният съд изцяло споделя както нея, така и изложените от първата инстанция логически и правни изводи за инкриминираното деяние.

Всичко това се установява по категоричен начин от събраните по досъдебното производство доказателства, съответно и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. Районният съд е обсъдил горепосочените доказателства, съпоставил ги е и приел за безспорно установена изложената по-горе фактическа обстановка. Въззивният съд не възприема като основателни възраженията на жалбоподателя М., че при постановяване на обжалваната присъда районният съд не е съобразил 3 събраните по делото доказателства. В мотивите на обжалваната присъда районният съд е обсъдил становищата на страните и е изложил своите правни изводи. Същите са правилни, законосъобразни и съобразени с трайната съдебна практика, поради което въззивният съд изцяло ги възприема.

Действията на подсъдимия М., описани в обвинителния акт и установени в хода на съдебното следствие са извършени в условията на повторност съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК, поради обстоятелството, че с Определение от 03.04.2023 год. по н.о.х.д.№ 318/2023 год. по описа на PC Казанлък подс.М. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК на “лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. От приложената справка за съдимост се установява, че настоящото деяние е извършено след както подсъдимият М. е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

Предвид гореизложените съображения, районният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия М. по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК и е приел, че са налице обективните и субективните съставомерни признаци на това престъпление. Поради това въззивният съд счита, че са несъстоятелни съображенията на защитата изложени в депозираната въззивна жалба в подкрепа на становището, че е завишен размера на определеното на подсъдимия наказание.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието на подсъдимия З. К. М..

Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени: направените признания, критичното му отношение към извършеното и сравнително ниската стойност на причинените щети на пострадалото лице.

Отегчаващо вината обстоятелство е това, че са налице недобри характеристични данни (криминалистична справка и обременено съдебно минало) и липса на трудова ангажираност, съобразно представената по делото декларация за семейно, и материално положение и имотно състояние от 24.06.2022 год..

За престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

Въз основа на всичко изложено районният съд правилно е преценил, че не са налице основанията за определяне на наказание в минималния размер, предвиден в закона, като е взел предвид, че в случая се касае за млад човек, който към момента пребивава в местата за лишаване от свобода, наличието на предходни осъждания, които по никакъв начин не са оказали възпитателно и възпиращо въздействие.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че с наказание “лишаване от свобода“ за срок от три години ще се постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, което наказание на основание чл.58, ал.1 от НК е намалено с 1/3 в размер на две години лишаване от свобода, като предвид съдебното минало на подсъдимия З. К. М. е постановено да бъде изтърпяно при 4 първоначален “строг“ режим, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, буква “б“ от ЗИНЗС.

Въззивният съд счита, че така наложеното наказание е справедливо и съответства както на обществената опасност на извършеното деяние, така и на личността на дееца и неговата обществена опасност, която е висока.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира основания за отмяна или изменение на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на З. К.

М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.