Определение № 20593 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20593 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509244 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274- чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 129, ал.3 от ГПК и чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Бетон“ ЕООД срещу определение № 26494 от 22.07.2026 г., постановено по гр. д. № 20261110113510/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 180 състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба в частта относно предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният на 10.04.2018 г. договор е развален, считано от 03.08.2023 г., евентуално – считано от 08.04.2026 г., и производството в тази част е прекратено, като първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му, както и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба в частта относно претенцията за сумата 1 532,37 евро, заявена като обезщетение във връзка с продължаващото поддържане на банковата гаранция за периода от 18.05.2023 г. до 17.05.2026 г., и производството в тази част е прекратено, поради приета от съда нередовност на исковата молба, изразяваща се в неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на установителния иск жалбоподателят оспорва извода за липса на правен интерес, като твърди, че между страните 1 съществува актуален правен спор относно действието на договора и настъпването на неговото прекратяване, доколкото ответникът, макар да е уведомил ищеца за отпадане на необходимостта от изграждане на съоръжението, не е предприел действия по окончателно уреждане на договорните отношения и освобождаване на банковата гаранция, която продължава да поражда разходи за ищеца.

По отношение на претенцията за сумата 1 532,37 евро се оспорва изводът на районния съд за неотстраняване на нередовностите на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че претенцията е достатъчно индивидуализирана чрез посочване на нейния размер, периода, за който се претендира, фактическите обстоятелства, от които произтича, и твърдяното имуществено увреждане, свързано с продължаващото поддържане на банковата гаранция. Твърди, че определянето на точната правна квалификация е задължение на съда, а въпросите относно наличието на вреда, причинната връзка и нейния размер са относими към основателността, а не към редовността на предявения иск. Моли за отмяна на определението в обжалваните части и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално – за даване на нови конкретни указания за отстраняване на нередовностите. Претендира разноски за настоящото производство.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на „Бетон“ ЕООД срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, с която са предявени в условията на обективно съединяване искове, произтичащи от сключения между страните Договор № 3269/10.04.2018 г., а именно: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 458,04 евро, представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение по фактура № 7000004283/18.07.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 977,50 евро, представляваща 2 обезщетение за забава за периода от 08.04.2023 г. до 17.05.2026 г.; иск за сумата от 1 533,60 евро, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени банкови такси за поддържане на предоставената по договора банкова гаранция; иск за сумата от 407,73 евро, представляваща обезщетение за забава върху заплатените банкови такси; иск за сумата от 1 532,37 евро, заявена като мораторна лихва върху размера на банковата гаранция от 3 980,32 евро за периода от 18.05.2023 г. до 17.05.2026 г.; както и установителен иск, заявен на основание чл. 89 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че Договор № 3269/10.04.2018 г. е развален, считано от 03.08.2023 г., евентуално – от 08.04.2026 г.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор № 3269/10.04.2018 г. е поел като изпълнител задължение спрямо ответника – възложител, за извършване на проучвателни дейности, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на защитно съоръжение на транзитния газопровод за Гърция при пресичането му с р. Струма в района на гр. Петрич. Поддържа, че е изпълнил възложените му проучвателни и проектантски дейности, за които е издал фактура № 7000004283/18.07.2022 г., като част от дължимото възнаграждение в размер на 2 458,04 евро останала незаплатена. За обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договора е била издадена в полза на ответника банкова гаранция № 4204/19.03.2018 г. в размер на 7 784,82 лв., равняващи се на 3 980,32 евро, чийто срок на действие впоследствие е бил продължаван с анекси, последно до 30.09.2026 г. Според изложените в исковата молба твърдения поддържането на гаранцията е било свързано със заплащане от ищеца на банкови такси и с ангажиране на финансов ресурс. Ищецът сочи, че на 03.08.2023 г. ответникът го е уведомил по електронна поща, че необходимостта от изграждане на предвиденото в договора защитно съоръжение е отпаднала, поради което изпълнението на договора фактически е било преустановено. Независимо от това отношенията между страните не били окончателно уредени и банковата гаранция не е била освободена. На 08.04.2026 г. на ответника е била връчена нотариална покана, с която ищецът е заявил разваляне на договора и е поискал заплащане на дължимите суми и освобождаване на банковата гаранция.

В хода на производството исковата молба е била оставена без движение, като с разпореждане № 64209 от 27.05.2026г. на ищеца са дадени указания за уточняване на предявените претенции, а именно: 1) да приложи по делото 3 документ за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 12.25 евро, 2)да формулира изложение на обстоятелствата във връзка с претенцията за сумата от 1532.37 евро – мораторна лихва върху банковата гаранция 3980,32 евро, от което да става ясно от къде произтича задължението на ответника във връзка с главното вземане /банковата гаранция/, както и да става ясно считано от която дата ответникът е изпаднал в забава във връзка с заплащането на процесната банкова гаранция, за да се претендира мораторна лихва върху същата, 3) да обоснове правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за разваляне на процесния договор, доколкото сочи, че същият е развален по право на основание чл. 89 ЗЗД.

В изпълнение на дадените указания ищецът е депозирал молба от 06.06.2026 г., с която е представил документ за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 12,25 евро и е направил уточнения относно претенцията за мораторна лихва и правния си интерес от предявения установителен иск за разваляне на договора. По отношение на претенцията за мораторна лихва в размер на 1 532,37 евро върху сумата от 3 980,32 евро – банкова гаранция, ищецът е посочил, че претендира лихвата за периода от 18.05.2023 г. до 17.05.2026 г. включително, като поддържа, че ответникът е изпаднал в забава три години преди датата на подаване на исковата молба.

Посочено е още, че размерът на претендираната лихва е изчислен посредством лихвен калкулатор на НАП. Ищецът обосновава претенцията и с твърдения за недобросъвестно поведение на ответника, който, въпреки отпадналата необходимост от процесната банкова гаранция, не предприема действия за нейното освобождаване, в резултат на което съответната сума остава блокирана.

Относно правния интерес от самостоятелния установителен иск за разваляне на договора ищецът е изложил, че съгласно чл. 89, изр. 1 ЗЗД при двустранните договори задължението на едната страна се погасява при невъзможност за изпълнение и договорът се разваля по право. Твърди, че на 03.08.2023 г. е бил уведомен от възложителя по електронна поща, че необходимостта от изпълнение на строежа е отпаднала, поради което изпълнението на договора е станало невъзможно. Посочил е, че независимо от това продължава да поддържа банковата гаранция и да заплаща съответните банкови такси, като след изтичане на срока, за който същите са заплатени, 4 ответникът прави опит да усвои гаранцията. Изложил е още, че процесният договор е сключен на 10.04.2018 г., като разчетите за разходите по изпълнението му са направени към м. април 2018 г. и към настоящия момент не могат да бъдат коригирани, а стойността на изпълнението е нараснала значително, поради което изпълнението би било икономически неизгодно за ищеца и би довело до значителни финансови загуби. Във връзка с изложеното ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от постановяване на съдебно решение, установяващо развалянето на договора, за да може да бъде освободена банковата гаранция и да се преустанови заплащането на разноски за нейното поддържане. Допълнително поддържа, че макар договорът да следва да се счита развален по право на основание чл. 89, изр. 1 ЗЗД, възложителят продължава да счита договорното правоотношение за съществуващо, поради което ищецът има интерес от съдебното установяване на развалянето му.

С разпореждане № 76073/23.06.2026 г. исковата молба отново е оставена без движение, като на ищеца е указано в едноседмичен срок от получаване на разпореждането: да посочи дали сумата от 1 532,37 евро, претендирана като мораторна лихва за периода от 18.05.2023 г. до 17.05.2026 г., представлява акцесорна претенция към заявените в уточнителната молба вземания за вреди от непозволено увреждане; а в случай че претенцията представлява мораторна лихва върху вреди от непозволено увреждане – да изложи обстоятелствата, от които произтича задължението на ответното дружество да освободи банковата гаранция, да уточни вида на претендираните вреди – имуществени или неимуществени, както и техния размер. Указано е, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото – прекратено.

В изпълнение на така дадените указания ищецът е депозирал молба от 14.07.2026 г., в която е посочил, че претенцията за мораторна лихва има акцесорен характер спрямо главното вземане и че в конкретния случай се претендира мораторна лихва върху неоснователно поддържаната банкова гаранция във връзка с процесния договор. Ищецът поддържа, че договорът се е развалил по право на основание чл. 89, изр. 1 ЗЗД поради отпадане на предмета му и настъпила невъзможност за изпълнение. В тази връзка сочи, че договорът е сключен на 10.04.2018 г., а на 03.08.2023 г. е бил уведомен от възложителя по електронна поща, че необходимостта от изпълнение на 5 строежа е отпаднала. Алтернативно посочва като момент на разваляне на договора 08.04.2026 г. – датата на връчване на нотариалната покана.

Уточнено е, че искът за мораторна лихва е акцесорен към четвъртия предявен обективно съединен иск с правно основание чл. 89, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът отново заявява, че претендира мораторна лихва върху банковата гаранция с главница 3980,32 евро, за периода 18.05.2023 г. – 17.05.2026 г. включително, като размерът на лихвата е 1 532,37 евро, изчислен за тригодишен период, с оглед погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В молбата се твърди още, че задължението на ответното дружество да освободи банковата гаранция е последица от развалянето на договора, тъй като след отпадане на неговия предмет, липсва основание гаранцията да бъде поддържана. Според ищеца, въпреки отпадналата необходимост от гаранцията, ответникът не предприема действия за освобождаването , поради което ищецът продължава да заплаща банкови такси, а сумата по гаранцията остава блокирана и не може да бъде използвана в търговската му дейност. По отношение на вида и размера на вредите ищецът изрично е уточнил, че претендира имуществени вреди под формата на пропусната полза, изразяваща се в невъзможността да използва в търговската си дейност паричната сума, блокирана по банковата гаранция. Посочва, че ако е могъл свободно да се ползва и разпорежда с тази сума, би реализирал конкретни ползи, от които е бил лишен вследствие на поддържането на банковата гаранция. Като правно основание за претендираното обезщетение сочи чл. 86 във вр. с чл. 84 ЗЗД. Наред с това ищецът поддържа, че макар лихвената претенция да е акцесорна по своя характер, в процеса тя е предявена като самостоятелен иск, поради което отделно са посочени нейният период, размер и дължимата държавна такса. Счита, че с направените уточнения е изпълнил изцяло дадените с Разпореждане рег. № 76073/23.06.2026 г. указания и е поискал да бъде даден ход на исковата молба.