Решение № 1089 от 25.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. Бургас, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, чрез изпълнителния директор Анна Аспарухова и пълномощника юрисконсулт Радостина Толева, срещу Решение № 1289 от 09.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6723/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на банката по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване, че А. М. М. й дължи сумата над 4249,84 лв. до пълния претендиран размер от 9342,15 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № CL-1429 от 20.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане; в частта, с която изцяло е отхвърлен искът на банката по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 за установяване, че А. М. М. й дължи сумата от 692,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по същия договор за периода от 05.10.2021 г. до 16.03.2022 г.; в частта, с която изцяло е отхвърлен искът на банката по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че А. М. М. й дължи сумата от 169,81 лв., представляваща договорна лихва за забава за периода от 05.09.2021 г. до 16.03.2022 г., както и в частта, с която изцяло е отхвърлен искът на банката по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД да установяване, че А. М. М. дължи на банката сумата от 85,20 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед № 1

1505/13.05.2022 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2935/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която съдът е уважил искът на банката по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ до размера на сумата от 4249,84 лв., представляваща неплатена главница по договора за кредит.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението на първата инстанция е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправни норми, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че договорът за кредит е недействителен поради нееднаквост на формата и размера на шрифта на договора за кредит, погасителния план и общите условия, водещи до неговата „нечетивност“. Излага се, че българското и европейското законодателство изисква само договорът да е с размер на шрифта не по-малък от 12, а съдът изрично е приел, че това изискване е удовлетворено.

На следващо място, в жалбата се изтъква, че съдът се е позовал на нарушение по чл. 11, ал. 1 ,т. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), без да изложи мотиви. Освен това се поддържа, че в договора ясно е посочен лихвеният процент и начинът на формирането му.

Въззивната страна оспорва и изводите на съда относно установеното от него нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по отношение на годишния процент на разходите (ГПР). Излага, че в договора е посочен ГПР, изчислен по формулата в Приложение № 1 от ЗПК и че на потребителя са били ясни всички разходи: договорната лихва, първоначалната такса от 75 лв. и месечна такса от 2 лв. за поддръжка на разплащателната сметка, както и обхватът на задължението: месечни вноски, падеж, срок за плащане, обща крайна сума за връщане. Твърди се, че при подписване на процесния договор за кредит въззиваемият е получил Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, погасителен план към него, както и таблица с компонентите и изчислението на.

Въззивната страна иска от въззивния съд да отмени решението на първата инстанция в отхвърлителните части и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло исковете. Претендират се деловодните разноски.

Въззиваемият А. М. М. е подал отговор на въззивната жалба чрез своя особен представител адв. Делян Иванов от Адвокатска колегия – Бургас.

Счита, че във въззивната жалба не са направени конкретни доводи.

Първоинстанционният съд не бил ограничил пряко или индиректно процесуални възможности на страните, не им бил оказал съдействие да докажат тезите си и липсвали други процесуални нарушения. В отговора се излага още, че изводите на съда са подробни, логични и последователни, като не е налице твърдяната от въззивната страна необоснованост на решението.

Иска се от съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Претендират се деловодните разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално 2 легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Отговорът на въззивната жалба също е допустим – подаден е в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Относно валидността и допустимостта на решението:

При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 13.05.2022 г. по ч. гр. д. № 2935/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас е издадена Заповед № 1505 за незабавно изпълнение по чл. 417 ГК, с която А. М. М. е осъден да заплати на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД сумите от 9342,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CL-1249/20.10.2016 г., ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 629,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 9 от същия договор, за периода от 05.10.2021 г. до 16.03.2022 г.; 169,81 лв., представляваща договорна лихва за забава по чл. 11 от същия договор, за периода от 05.09.2021 г. до 16.03.2022 г.; 85,20 лв., представляваща разходи за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост; 255,79 лв. – разноски в заповедното производство.

Издаден е и изпълнителен лист за същите суми.

С разпореждане от 14.09.2022 г. съдът е указал на банката в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника, тъй като последният не е бил открит по делото. Със същото разпореждане е спряно изпълнението на заповедта.

Банката е получила съобщението на 23.09.2022 г. и е подала исковата молба на 20.10.2022 г., т.е. в рамките н аедномесечния срок.

На 20.10.2016 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № CL-1249 (по-долу наричан за краткост „Договора за кредит“). С него банката е предоставила на А. М. М. потребителски кредит в размер на 15 000 лв., с краен срок за издължаване 120 месец след датата на усвояване, но не покъсно от 20.11.2026 г. (чл. 1 и 2 от Договора за кредит). Към договора са приложени Общи условия, приложими при предоставяне на потребителски кредити и кредити-овърдрафт на физически лица от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД (наричани по-долу за краткост „Общите условия“).

Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза кредитът е усвоен изцяло на 20.10.2016 г.

3

Основно разминаването между размера на шрифта на Договора за потребителски кредит и Общите условия към него:

На съда не са нужни специални знания, за да направи извод, че размерът на шрифта на Общите условия е по-голям от размера на шрифта на Договора за кредит.

Според чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

В закона няма изискване общите условия и договорът за кредит да са написани с един и същи размер на шрифта. Изискването касае само и единствено елементите на конкретния документ. В конкретния случай е видно, че общите условия изцяло са написани с един размер на шрифта, както и че договорът за кредит изцяло е написан с един размер на шрифта. Макар и размерът на шрифта при съпоставка на двата документа да е различен, разликата е минимална и това по никакъв начин не води до нечетимостта на тези документи. Няма основание да се приеме, че потребителят може да бъде заблуден. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него (вж. в този смисъл Решение № 50206/25.11.2022 г. по гр.д.

№ 3578/2020 г. на ВКС, III г.о. и Решение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело C‑535/20). Поради изложеното изводът на първоинстанционния съд за нищожност на договора на основание противоречие с императивни правни норми е погрешен.

За пълнота следва да се отбележи, че страните не оспорват приетото от първоинстанционния съд, че размерът на шрифта и на двата документа е поне 12, а и за настоящия съд също отсъства съмнение по този въпрос.

Относно годишния процент на разходите и лихвения процент по кредита:

Според чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима 4 от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според § 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Според чл. 10, ал. 4 от ЗКП едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия: в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита; и обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.

В чл. 9 от Договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката за първата година от срока на кредита преференциална фиксирана лихва в размер на 8,20 %, а с след изтичане на този срок непогасената част от главницата по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент, образуван от референтен лихвен процент (индекс), увеличен с надбавка в размер на 7,847 пункта. Референтният индекс е 6-месечният SOFIBOR. Размерът на променливият лихвен процент към момента на сключване на договора възлиза на 8,20 %.